1. Герои и злодеи от Първата и Втората световна

преди 3 месеца

Редица изтъкнати личности от Втората световна война или от следвоенното развитие на Европа са били начеващи политически дейци, писатели или младши офицери през 1914-1918 г. Тогавашното положение с нищо не подсказва бързото им развитие или редкия шанс да се окажат на нужното място в нужния момент.

Съпоставката със снимки и събития, разделени от 20-годишното примирие между Първата и Втората световна война, днес прави още по-интересна съдбата и подчертава ролята им в градежа или в ерозията на общия ни дом.

Генерал Бърнард Монтгомъри в Северна Африка през ноември 1942 г.
Снимка bg.wikiquote.org

Британският фелдмаршал и герой от Втората световна  война Бърнард Монтгомъри (1887-1976 г.) започва в Първата световна като лейтенант и командир на взвод. През октомври 1914 г. е тежко ранен в сраженията около р. Ипр (откъдето идва названието на отровния газ иприт). Санитарят, който го превързва, е убит от германски снайперист, а самият Монтгомъри е ранен още веднъж. Няколко часа лежи безпомощен и под обстрел. После чака дълго да дойде редът му за операция, понеже го смятат за безнадежден и е оставен за накрая.

Лекува се цяла година, но оцелява, връща се в строя като началник на оперативно-разузнавателен отдел в щаба на пехотна бригада и участва в боевете при р. Сома. През 1917 г. е назначен за началник-щаб на пехотна дивизия.

Друг герой от Втората световна, един от малцината американци, достигнали до най-високото военно звание „армейски генерал“, е Дъглас Макартър (1880-1964 г.). През Първата световна Макартър също воюва във Франция. Отначало е началника-щаб на дивизия, после командва пехотна бригада, а седмици преди примирието е назначен за командир на дивизия. Храбрият Макартър е удостоен с редица бойни отличия, сред които два медала „Пурпурно сърце“, което значи, че два пъти е бил ранен.

Сред бележитите пълководци попада и авторът на историческия план „Маршал“, армейски генерал Джордж Маршал (1880-1959 г.). В началото на Първата световна е шеф на оперативен отдел в пехотна дивизия във Франция, после преминава в щаба на Американските експедиционни сили, където също оглавява оперативния отдел и планира известното Мез-Аргонско настъпление.

Дуайт Айзенхауер през 1915 г.

Бъдещият армейски генерал и 34-ти президент на САЩ  Дуайт Айзенхауер (1890-1969 г.) през април 1917 г. получава звание „капитан“ и обучава млади офицери във военна база в САЩ. През юни 1918 г. майор Айзенхауер многократно пуска рапорти с искане да бъде изпратен на европейския фронт, които са удовлетворени чак в края на войната. Малко преди майорът да замине за Франция, е подписано Компиенското примирие.

Хари Труман през Първата световна война

Предшественикът на Айзенхауер, бъдещият президент Хари Труман (1884-1972 г.) има повече късмет – през Първата световна воюва на френска територия като командир на артилерийска батарея.

„Звездите“ на Третия райх

Адолф Хитлер (вдясно с мустаците) като войник от 16-ти Баварски пехотен полк

Адолф Шикългрубер, по-известен като Хитлер (1889-1945 г.), доброволно се записва в армията още през първите дни на войната. Участва в пехотни боеве на Западния фронт. През ноември 1914 г. получава ефрейторски нашивки и става свръзка в щаба на полка. През декември за проявена смелост е удостоен с Железен кръст. Бъдещият фюрер ще възстанови тази воинска награда и ще я превърне в една от най-важните през Втората световна война.

През 1916 г. ефрейтор Шикългрубер е ранен в битката при Сома. През 1917 г. се връща в полка и участва в „касапницата при Нивел“, за което отново е награден. През 1918 г. оцелява в последните настъпления на германската армия  и получава още няколко награди, сред които втори Железен кръст. Командирите и други войници го смятат за отличен боец.

Месец преди края на войната Хитлер е поразен от химически снаряд, получава силно отравяне и временно ослепява. Капитулацията на  Германия и абдикацията на кайзер Вилхелм II го хвърлят в психически шок, който променя житейските му възгледи.

1918 г. Германски въздушни асове от Първата световна. Трети отляво е Гьоринг; четверти отляво – Лотар фон Рихтхофен, по-младият брат на Червения барон Манфред фон Рихтхофен
Снимка AP
 

Един от най-близките съмишленици на Хитлер и райхсминистър на авиацията на Третия райх Херман Гьоринг (1893-1946 г.) започва военната си служба като адютант в пехотен батальон, но през октомври 1914 г. се прехвърля в авиацията. Отначало е разузнавач и бомбардировач, а от есента на 1915 г. пилотира изтребител. Гьоринг се представя като отличен пилот и през май 1917 г. е назначен за командир на ескадрила. През юли 1918 г. поема командването на елитната ескадрила „Рихтхофен“, наречена с името на прославения Червен барон Манфред фон Рихтхофен, загинал през април същата година.

Гьоринг лично е свалил повече от 20 противникови самолета и е награден с редица отличия, сред които два два Железни кръста и висшия военен орден на Прусия „Pour le Mérite“.

30 септември 1946 г. Херман Гьоринг (вляво) и Рудолф Хес (вдясно) изслушват присъдата на Нюрнбергския трибунал
Снимка Асошиейтед  прес

Заместникът на Хитлер като партиен водач Рудолф Хес (1894-1987 г.) първоначално командва пехотен взвод, после става летец от ескадрилата „Рихтхофен“, оглавявана от Гьоринг. Два пъти е раняван, получава два Железни кръста и се уволнява като  лейтенант.

Фелдмаршал Вилхелм Кайтел  подписва акта за  капитулация на Германия през Втората световна война
 СнимкаAP Photo

Фелдмаршал Вилхелм Кайтел (1882-1946 г.), главнокомандващ Върховното командване на Вермахта през Втората световна, подписва акта за капитулацията на Германия на 8 май 1945 г.

Започва в Първата световна война като старши лейтенант и адютант в артилерийски полк на Западния фронт. През септември 1914 г. е ранен. След месец става капитан и командир на батарея, после е удостоен с Железен кръст. През 1916 г. е назначен за началник на оперативния отдел в щаба на дивизия от резерва.

През 1917 г. преминава в Генералния щаб в Берлин и посреща края на войната като началник на оперативен отдел в Морската пехота във Фландрия.

Знаменитият теоретик и стратег на танковите войски генерал Хайнц Вилхелм Гудериан (1888-1954 г.) заема най-различни длъжности през Първата световна война: началник на радиостанция в кавалерийска дивизия, специалист по шифроване на радиосъобщения, офицер за свръзка.

През април 1917 г. е назначаван за интендант в щабовете на дивизии и на армии. През септември командва пехотен батальон, после няколко месеца е шеф на оперативен отдел в щаба на група армии. От септември 1918 г. до края на войната ръководи оперативен отдел в щаба на представителя на германското командване в Италия.

Рибентроп като хусар

Министърът на външните работи на Третия райх Йоахим фон Рибентроп (1893-1946 г.), станал известен с пакта „Молотов-Рибентроп“, през Първата световна служи в хусарски полк. Воюва на Източния и на Западния фронт. През 1918 г. е изпратен като представител на Генералния щаб в Константинопол. Удостоен е с  Железен кръст и посреща края на войната със звание „старши лейтенант“.

Етикети: * * * * * * *