О, 2019-а, кажи какво ни носиш ти? (1)

преди 10 месеца

„С душа от смътен страх обзета стоим пред твоите врати - о, деветстотин и десета, кажи, какво ни носиш ти?”

В навечерието на новата 1910-а Димчо Дебелянов в изящни и иронични рими споделя тревогата на българското общество пред портите на загадъчните 365 дни. Идват война и победи, мизерия и поражения. Сто и осемнадесет години след тъжните трели на нежния лирик и ние, европейски, азиатски, съветски и атлантически българи си задаваме същите въпроси: „Какво ще стане?”, „Как?”, „Защо?”, „Къде сме ние и какво да правим?”.

Верен на народопсихологията си, българинът е умерен песимист. Животът го е научил, че „Много хубаво не е на хубаво”. Около 30% смятат, че 2019-а ще бъде по-лоша от предишната. Като във вица за Радио Ереван. На въпроса „Кога ще живеем по-добре?” радиото отговорило: „Вече живяхме”. Други 31% смятат, че настоящата година ще бъде като миналата. Все е нещо.

Само 15% от българите очакват Новата година да донесе повече мир и разбирателство, докато цели 28% са на обратното мнение. Най-голям е броят на песимистично настроените реалисти – според 38% от сънародниците ни международните отношения ще останат на същото равнище.

Когато стражата вземе властта

Според Платон, когато стражата се направи на елит и вземе властта, винаги произвежда престъпност, криминализация, криза, разложение и фалит. Нещо такова представлява управляващата „коалиция”. За десет години на държавното кормило водещата партия така и не избистри идеологическия си профил, не прие ясна програма, не се оформи като истинска европейска политическа сила с десни позиции, с дясна теория, с кадърни лидери и разпознаваеми послания. Около „доктор” Борисов се събраха лица с кариеристични халюцинации, с манталитета на провинциални милиционери, провалени „професионалисти”, изгонени или напуснали други партии, пришпорвани от патологични амбиции.

И през 2019 г. няма да се сбъднат илюзиите на Кр. Каракачанов за задължителна или доброволна непрофесионална военна служба.

В парламента и в министерствата гъмжи от милиционери, кариеристи, бездарници, доносници и пр. сган, дошла предимно от НДСВ, от „Атака“, МВРО и БСП.

Срещнали се българин и американец. Американецът казал: We have Trump, Stevie Wonder, Bob Hope and Johnny Cash. („Ние си имаме Тръмп, Стиви Уондър, Боб Хоуп и Джони Кеш.”) Българинът отговорил: We have only Borissov, no wonder, no hope, no cash. („Ние си имаме само Борисов. Без Уондър (чудо), без Хоуп (надежда), без Кеш (пари)”.)

Парламентарното законотворчество бе и остава в трескава хиперактивност. „Повече закони, повече крадци“, прозрял Лао Дзъ около шест века преди Христа. В България кражбите станаха и продължават да стават все по-„законни“. Кражби за ремонт на стари съветски изтребители. Кражби за плащания за непоръчано руско оборудване за негласувано от Народното събрание строителство на АЕЦ „Белене”. Кражби в интерес на „Лукойл”. Кражби в угода на Газпром. Планирани кражби за неосъветското трасе „Южен поток-2”, наричан още „Турски”.

Повечето от грабежите са по инициатива и с активното участие на правителството. Но това правителства се радва на „всенародна” и на парламентарна подкрепа. Защото най-стабилната и многобройна парламентарна група е на путинистите-съветофили, чийто брой възлиза на 123 народни представители от всички партии.

Трябва да признаем, че ГЕРБ успя да положи основите на диктатура от балкански тип. Планът е плосък и по милиционерски примитивен. Затова пък е лесно изпълним.

Колаж: Vesselin Toskov

Остава надеждата, че след като реагираха срещу антиевропейски и недемократични политически решения на управниците в Полша и Унгария, европейските институции ще вникнат и в машинациите на овластените български милиционери.

Всеки политикан, тарикат или обикновен лумпен, попаднал във властта, през третата година от първия си мандат страстно желае и подготвя преизбирането си. На въпроса защо властта така безмилостно покварява човешката душа психолози и социолози отговарят, че не властта покварява човешките души, а че привлича предимно хора с покварени души.

Има още една лоша новина – падаме все по-надолу в класациите по корупция. А каква е връзката между корупция и стандарт? Най-пряка – некорумпираните страни оглавяват класациите по стандарт на живот и човешко развитие: Норвегия, Нова Зеландия, Дания, Холандия, Швеция, Швейцария. А най-корумпираните съответно са в дъното на тези класации: Того, Бенин, Сиера Леоне, Коморски острови, Хаити, Румъния, Сърбия, Албания, България, Русия.

Каква е поуката ли? Направете си я сами. Или питайте в ЕС.

Десетте най-щастливи държави:

01. Дания
02. Финландия
03. Норвегия
04. Холандия
05. Канада
06. Швейцария
07. Швеция
08. Нова Зеландия
09. Австралия
10. Ирландия

Снимка: Stefan Gerenski

Десетте най-нещастни държави:

01. Того
02. Бенин
03. Централноафриканска република
04. Сиера Леоне
05. Бурунди
06. Коморски острови
07. Хаити
08. Танзания
09. Конго
10. България

„ГЕРБ не предлага нови идеи. Имат нови хрумвания, които изцяло са в старото русло на затягане на коланите. Това са иновации, от които ГЕРБ може само да губи. Там няма животоспасяващи идеи”, коментира познат социолог, който смята, че обществото ни е в „перманентен застой, в някакъв брежневизъм: с тихо тлеене на човешки съществования, без никаква надежда”.

Трябва ли да станем втора Унгария, за да излезем на улиците? Там Орбан поне се развихри върху по-високо жизнено равнище. У нас още си говорим за „стабилност” върху бетонирана мизерия.

Боко, Цоко, Цецка, Лъчо (Мозъка) и Цветето, Дани и пр. дейци на Европейската народна партия са истински „чада” на народа. „Матряла” ги припознава скоро след кървавата окупация през 1944-а и свиква с тях. Да му праят весело, га пийва ракийца и гълта салата вечер пред екрана. Щото на другия ден пак го чака същото – ангария на държавата или на „национално отговорен” капитал, работа през пръсти и дискретно крадене като компенсация за отнетата свобода.

Код „червено”: розови илюзии и съветски заплахи

В БСП от четвърт век вървят необратими процеси на загниване. Дори когато печелят някакви избори, наследниците на др. Живков събират все по-малоброен електорат. Последният им успех бе натрисането на бившия летателен генерал Румен Радев на поста „държавен глава”. Но тук не толкова БСП победи, колкото ГЕРБ отказа да спечели, както честно си призна партийният гуру Б. Борисов.

Колаж: Georgi Kanchev

БСП страда от синдрома, че е длъжна да скрие истинския си лик (който наистина не е за гледане) зад паравана на коалиции, инициативни комитети и „независими кандидати”. Столетницата заприлича на одъртял любовник, който толкова дълго е ухажвал някаква хубавица, че когато тя най-сетне се е съгласила на интимна връзка, мъжът вече е преминал към растящата армия на импотентите.

„Държавата – кражби и беззаконие, тротоарите – кал до колене, хората – злобни и мързеливи, пенсионерите – гладни, децата – повечето в чужбина.

По улиците – побоища, по магистралите – катастрофи, по заведенията – чалга, по телевизията – турски сериали.
Политиците – предимно от БКП и съответно некадърни, полицията – корумпирана, съдиите – глас в пустиня, прокурорите нагли подлоги, журналистите – безпомощно тъпи.

Национална гордост – Ванга и цървулите на някой дЕдо; културата – Людмила Живкова и наследници; богомили, Дънов и ориенталско-езическа плява; елитът – недообразовани простаци; науката – професори и академици с нула, даже с две нули научен принос; националистите ни – русо-, а не българофили”, написа преди 7 години Виктория Стойчева.

Нещо да се е променило оттогава?

В България от 1944-а насам се вихрят антиинтелигентски настроения, умело подклаждани от сегашната власт. Властта на втория ешелон на Партията – фатмаци, шофьори, охранители, кръчмари, физкултурници и др. хора от обоза. На политическата власт не й трябват читави и способни люде, защото примитивите не задават въпроси, а слушат. У нас в държавната йерархия се издигат оцапани и компрометирани същества по рецептата на легендарния полицай Никола Гешев. Които да бъдат държани в шах. След 09.09.1944 г. така са правили комунягите. Такава е била специалната строго секретна Инструкция на НКВД (КГБ). Сегашните „слуги на народа” перфектно са усвоили мурафетите на червените разбойници.

Днешна България не е държавата, за която мечтаят и гинат предците ни – възрожденци или кротки работливи селяни. Управлявана от некадърни, алчни и корумпирани политици, днешна България е сред най-бедните и най-нещастните държави на планетата.

Какво друго може да се очакваот страна, чийто премиер води класацията за най-добър футболист в трета окръжна група, а шумно представяна за ВИП-персона дама твърди, че столицата на ЕС е… Англия?!

Историята за поредния провал на ГЕРБ и на Борисов напомня вица за Прасчо и Мечо Пух, които се срещнали в гората.

– Прасчо, какво правиш? – попитал Мечо Пух.

–  Ям портокал.

– А защо мирише така гадно?

– Щото го ям за трети път.

                                                                                                               Васил Данов

ВОДИ НИ, ПАРТИЙО!

Какво ще ни дадеш, о нова партио,
зачената с монголски странници? —
Ний бяхме неизвестни типове
от фондове и канцеларии.
Ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснато
и под мустаците си виснали
все Костов псувахме сърдито.

Живот ли бе — да го опишеш?
Живот ли бе — да го разровиш?
Разровиш ли го — ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синекурите сме раждани,
на завет някъде по службите,
чрез БКП станАхме граждани
и пием по съветски с ВЕждито.

И стиховете, дето пишем,
докато краднем от държавното,
със селски аромат издишат,
и са накъдрени и тъпи.

Нуждаем се от хора прости,
затуй сме братя с мутрафоните,
които ще поемат поста ни,
защото храбро сме се гонили.