106 години от превземането на Одрин – повод за гордост и поуки

преди 2 седмици

Одрин е символ както на българската бойна слава, така и на неизбежните провали породени от липсата на ясна доктрина за мястото на България в света.

генерал Георги Вазов

На днешния ден през 1913 година следосвобожденска България достига до връхната точка на свето развитие. Благодарение на блестящата операция, ръководена от генерал Георги Вазов (брат на поета Иван Вазов и на генерал Владимир Вазов), командирът на Одринския гарнизон Шукри паша е принуден да капитулира. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници и 16 турски бойни знамена. Българите губят в атаката около 2000 бойци.

Одринската крепост е построена под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканската война и се е смятала за непревземаема. Но българската армия я атакува и извършва пробив на укрепленията! За първи път се използва огневият вал като поддръжка на пехотата. За първи път в Европа авиацията се включва в бойните действия.

Голямата военна победа отваря вратата към Лондонския договор за мир, според който България получава югоизточна граница по линията Енос – Мидия и безспорен широк излаз на Егейско море. Тази геополитическа придобивка дава шанс на България да се утвърди като основен балкански съюзник на „морските демокрации“ – Великобритания, по-късно САЩ.

През първите месеци на 1913 г. Гърция настоява границата ѝ с България да премине на по-малко от 20 километра от Солун…

Само крайната недалновидност на българската дипломация попречва сключването на договор между София и Атина, според който повече гърци е можело да останат под българска власт (включително и тези по Черноморието), отколкото българи биха попаднали под гръцка.

След отказа на България да се споразумее с Гърция тя се насочва към таен съюз със Сърбия, която от своя страна, след като не получава очаквания излаз на Адриатическо море, отказва да се изтегли не само от „спорната“, но и от части от „безспорната зона“ в Македония. Като мотив използва и изпращането на сръбски части, които участват в обсадата на Одрин, но са пасивни по време на атаката.

Русия, която е трябвало да действа като безпристрастен арбитър, дава все повече сигнали, че не желае утвърждаването на България като основна сила на Балканите. Румъния, с която дотогава не сме имали никакъв териториален спор, също отправя необосновани претенции, които получават подкрепа от Санкт Петербург.

Вместо да консолидира победите в Тракия, да постигне споразумение с Гърция, да „замрази“ Македонския въпрос със Сърбия и да изгради „специални“ отношения с Лондон, България влиза в капана, заложен ѝ от Москва и Белград. Скоро тя се оказва във война с всички съседи. Преди мастилото на Лондонския договор за мир да е изсъхнало, Османската империя напада България и докато българската армия се сражава със сърби и гърци в Македония, Енвер паша завзема Одрин без бой. Почти всички българи от Източна Тракия стават жертва на „етническо прочистване“.

Често повтаряме, че българските политици проиграват постигнатото от българския войник. Одрин е символ както на невероятните бойни умения на нашата армия отпреди повече от век, така и на неизбежните провали, породени от липсата на ясна доктрина за мястото на България в света, на гъвкавост в дипломацията и на градация на националните приоритети.