110 години от рождението на Йосиф Петров

преди 2 месеца

В неговия дом на 25 ноември 1989 г. бе възстановен БЗНС „Никола Петков”.

Днес се навършват 110 години от рождението на Йосиф Петров – поет, учител, общественик. С усмивка на уста, с папионка и елегантен костюм, винаги целуващ ръка на дамите, често говорещ в стих – така запомнихме бай Йосиф.

Снимка: Интернет

Роден е на 14 май 1909 г. в с. Чирен, Врачанско, в семейството на средни се­ля­ни. Баща му Петър е бил кмет в родното му село. Майка му Пенка, макар и будна жена, останала неграмотна. Йосиф е най-малкото дете и единствено момче. Има две по-големи сестри. Основно образование завършва в родното си село. Още тогава започва да се проявява талантът му – пише стихотворни епиграми и къси стихотворения.

После учи в Средното механотехническо училище в София, където се мести на 16-годишна възраст. Публикува първите си творби във вестници и списания през 20-те години на миналия век. През 1931 г. за­вършва Школата за запасни офицери в София.

От 1936 до 1940 г. следва „Консулство и дипломация“ в Сво­бод­ния университет в София, но по семейни причини не се дипломира. През 1938 г. се жени за Цветана Мишонова – най-красивата девойка във Враца по онова време. Раждат им се две момиченца – Севдалина (1939) и Ванина (1941). За съжаление животът им се оказва твърде кратък. При бомбардировката над Враца на 24 януари 1944 г. бомба пада върху къщата и убива двете момиченца, баба им, вуйчо им и слугинята. В това време Йосиф и Цветана пътували за Бяла Слатина, където той бил директор на Занаятчийското училище. Двамата не могат да понесат загубата на децата и се развеждат.

През периода 1942–1943 г. Йосиф Петров е Хумболтов стипендиант в Гер­ма­ния и харесва няколко качества у германците: ред, трудолюбие, дисциплина, точност, чистоплътност… След завръщането си в България говорел за това с приятели и познати. Иска тези качества да придобият и българите и тогава нямало да имаме равни. След 1989 г., когато бяха отворени досиетата, на редица места го споменават, че уж се възхищавал от Хитлеровия режим. Всъщност той е сред най-непримиримите антихитлеристи, антифашисти и антикомунисти.

През 1948 г. Йосиф Петров се запознава с Гинка Калчишкова, студентка по право в последния курс. Родена е в Силистра, но докато следва, живее при омъжената си сестра в София. Въпреки че разликата във възрастта им е 17 години, омайното слово на поета успява да плени младата дама и на 28 февруари 1949 г. двамата се женят. Ражда им се дъщеря Звездомира, от която впоследствие има три внучки и един внук.

Семейството живее в едностаен апартамент на ул. „Борис I“ 41. Йосиф Петров учителства, а Гинка, завършила вече право, мечтае да стане адвокат. Но в онзи момент не приемали нови адвокати. За да зарадва младата си жена, той решава да посети министъра на правосъдието, тъй като по време на така наречения социализъм Министерството на правосъдието винаги е било на казионния Земеделски съюз.

Отишъл да се срещне с министър Ради Найденов, но секретарката не го допуснала по такъв въпрос. Успял само да разбере, че може да се отнесе и писмено. Докато се прибирал, скроил няколко куплета, натракал ги на пишещата машина на жена си и се върнал в министерството. Предал на пазача белия плик с молба да стигне до министъра. На следващата сутрин министър Ради Найденов получил плика, събрал преките си подчинени и им прочел:

Другарю министре!
Надута като чучулата ярка 
не ме допусна твойта секретарка.
Затуй в яда си аз реших
молбата си да поднеса във стих.
Макар и непознати, ний сме наши,
защото сме и двамата дружбаши.
В Съюза аз съм само прост певец,
а ти си първенец и големец.
Затуй молбата ми към теб е кратка –
жена ми да направиш адвокатка.
Със месеци се преписката щура,
сега е във отдел „Адвокатура“.
С дружбашки поздрав
Йосиф Петров

В първия списък с новоприети адвокати фигурирало и името на Гинка Калчишкова. В същото време с помощта на майка си тя отглежда дъщеричката им в Силистра. Веднъж получава от съпруга си следното известие:

Мило Гинче,
с тази кратка телеграма
радост нося ти голяма,
новина ти пращам сладка,
че си вече адвокатка!

През 1956 г. по време на унгарските събития мнозина будни хора са арестувани и изпратени без съд и присъда в комунистическия концлагер „Персин“ край село Белене. Йосиф Петров е сред лагеристите покрай унгарските събития. Там има и много други, все честни и почтени хора, неприемащи комунистическата диктатура. Там е и последният преди 9 септември 1944 г. министър-председател Константин Муравиев. През септември 1959 г. Йосиф Петров е освободен и се прибира при жена си и дъщеря си.

Пише стихове от 16-годишна възраст. Първата си стихосбирка „Род­на земя“ издава през 1939 г. Следват „Под развети знамена“ (1944), „Селски и вой­нишки хуморески“ (1945), „Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947) и комедията „Чо­рапът се разплита“ (1948).

През 1937 г. печели първа награда за написване химн на селските коо­пе­ра­то­ри в анонимен национален конкурс, обявен от Общия съюз на земеделските коопе­ра­ции, в който участват 52 човека. През 1946 г. отново получава първа награда на национален конкурс за Марш на тру­довата повинност.

През 1991 г. в. „Народна армия“ го награждава с голямата си награда за най-ху­ба­во стихотворение, отпечатано във вестника през годината.

От 1948 до 1990 г. тво­ри, без да издава. Едва след промяната през 1989 г. излиза стихосбирката му „Вик от каторгата“

През 1969 г. се пенсионира като учител. Членува в Съюза на българските писатели от 1948 г. През 1957 г., докато е в лагера „Белене“, го заличават от списъка и едва през 1989 г. Общото годишно събрание въз­ста­новява членството му по предложение на Радой Ралин, негов добър приятел.

През 1996 г. на­пус­ка Съюза на писателите по свое желание, като пише едно Отворено писмо до пред­седателя му Николай Хайтов, публикувано във в. „Демокрация“. До края на живота си през 2004 г. членува в Сдру­жението на независимите български писатели, като става един от неговите основатели.

Йосиф Петров при подписването на новата Конституция на 12 юли 1991 г.
Снимка Интернет.

През април 1989 г. съпругата му Гинка си отива от този свят и Йосиф е съкрушен. Но съдбата му е приготвила подарък. На 10 ноември 1989 г. пада Тодор Живков. Макар и с дворцов преврат, промяната е налице. Забележителното събитие оказва възраждащо въздействие върху Йосиф Петров.

На 25 ноември същата година в дома му на бул. „Христо Ботев“ 34 се събират 38 стари земеделци, последователи на Никола Петков и Димитър Гичев, за да възстановят БЗНС „Никола Петков“. Назначават 5-членно временно ръководство: Никодим Попов, Милан Дренчев, д-р Сиво Чапаров, Иван Гинчев и Йосиф Петров.

Впоследствие на конференция на БЗНС „Никола Петков“ през 1991 г. Милан Дренчев е избран за председател. БЗНС „Никола Петков” влиза в редиците на СДС и участва в първите свободни избори, манипулирани от комунистическата партия. От СДС в парламента са избрани 144 депутати. Откриването на 7-то Велико Народно събрание става на 10 юли 1990 г. във Велико Търново. Като най-възрастен народен представител Йосиф Петров открива първото заседание с поетичното си слово:

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа дипломати и гости!

Щастлив съм, че на мен се падна високата чест тук, в старопрестолния град Велико Търново, да открия първата сесия на Седмото Велико Народно събрание на нова България.

Това Велико Народно събрание е повикано от историята да излее темелите на новата българска държава. То е призвано да изработи основния закон – Конституцията, която Конституция да бъде отправната точка към създаването на една нова, свободна, независима, демократична и правова българска държава с един свободолюбив, трудолюбив и благоденстващ български народ. Задача колкото отговорна, толкова и благородна. Задача трудна, но постижима.

Като ви приветствам с „Добре дошли!“ в старопрестолния град, ви пожелавам добра воля, здрав разум и високо съзнание за изпълнение на великата задача.

Към нас са устремени днес милиони погледи, мисли и надежди. На нас разчита цял един народ. Затова нека се покажем достойни следовници на бележитите наши предци – законодатели, които преди 111 години на същото това място създадоха забележителната Търновска конституция, която блести с крилато на свободолюбив и светъл демократизъм.

Още веднъж „Добре дошли и ползотворна работа!“

Макар и над 80-годишен, Йосиф Петров винаги е на линия, взима дейно участие в заседанията на ВНС. Запомнихме го как с вещина, усмивка и такт усмиряваше червено-сините страсти, обичайни за великите депутати:

„Отче Панкратие,

Вземи своята кандилница

И усмири таз зверилница”

За своята обществена и литературна дейност Йосиф Петров получава орден „Стара планина“ I степен и е удостоен със званието „Почетен гражданин на София“. За зла участ самите ордени бяха откраднати от апартамента му на „Раковски“ 137. Представил се за журналист човек го посетил и незрящият Йосиф Петров с отворени обятия го посрещнал в дома си, без да подозира намеренията на крадеца. Честните и добрите хора винаги са доверчиви.

Не успя да обедини нароилите се след 10 ноември 1989 г. многобройни БЗНС-та. Лидерите им не послушаха стария мъдрец. Много искаше да доживее до сто години, но си отиде на 95 на 16 октомври 2004 г.

През 2000 г. най-стойностните стихотворения на Йосиф Петров бяха издадени в стихосбирката му „Избрано“, чийто редактор е поетесата Павлина Павлова. Тя припомни стихотворения, които е обичал да рецитира:

КОНЧИНА

Сладур старик при чужда булка
на „сладката игра“ играл,
люлял се с нея в златна люлка
и както се люлял… умрял!

Вестта завчас заля градеца
за топли клюки зажаднял,
а група старци по мъртвеца
забълваха словесна кал:

– Женкар! Омаскари града ни!
– Дъртак с дъртак! Не го е срам!
– Тю, гробът му да се продъни!
– Тц, тц! Кашмер! Резил голям!…

В неспирна битка с клеветата
до сетния си земен час,
с нескрита болка във душата
нададох аз протестен глас:

„Скопци! Завистници такива!
Я спрете грозния брътвеж!
Че има ли смърт по-красива
от таз: връз женско да умреш!“

ПОД СЕКРЕТ
В САЩ – страна благословена –
пламна грозен секс-скандал,
Хилари е оскърбена,
президентът – сам признал.
Моника го прелъстила,
той склонил и съгрешил,
а вестта с нечиста сила
разтръбил Сатанаил.

Гръм в Конгреса, стрес във Щата,
Пентагонът – занемял,
а народът новината
чул, разбрал, не поругал.

И събраха се в момента
съдници с горещ ищах
да обсъдят: президента
има ли вина и грях.

Но въпросът е тълковен,
труден, мъчно разрешим,
а субектът – свръхвърховен,
дяволски неподсъдим.

И прочели в книга стара,
от премъдър богослов,
че във всяка изневяра
има грях, но и любов.

По-нататък ясно казва
текстът боговдъхновен:
„Любовта не се наказва –
тя е Божи дар свещен,

дух небесен, сън, видение
радост, слънце, блян, мечта,
обич, огън, сласт, горение,
шемет, святост, красота.

Другото са думи тежки,
камъни срещу Христа,
земни глупости човешки,
празник чер на завистта!“

И обрекли на забрава
прелъстителния факт,
те подписали тогава
заключителния акт:

„Президентът да внимава
всичко да му е наред,
а кога изневерява,
да го прави под секрет!“

Етикети: * * *