140 години от приемането на Търновската конституция

преди 4 месеца

Тя е една от най-демократичните за времето си, вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.

Съвременният демократичен български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени още в епохата на националното Възраждане. 

На 16 април 1879 г. представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Тя е първият български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерната европейска държавност. 

Народните представител, които подписват Търновската конституция

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.

Основни начала

Първата българска конституция установява демократичните начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето и еднакво валидни и необходими днес:

Кой има право да избира и да бъде избиран?

Избиратели са всички български граждани, навършили 21 години с политически и граждански права. Не е изрично записано, че право да гласуват имат само мъжете, защото по  онова време това условие се приема по подразбиране. Първата петиция до Народното събрание да се дадат избирателни права на жените в България е от 1909 г. Чак през 1938 г. получават право да гласуват жените, които са омъжени, вдовици или разведени. Те обаче нямат право да бъдат избирани. Пълни изборни права жените получават през 1944 г.

Според Търновската конституция избираемите трябва да са български граждани, навършили 30 години, и за тях има изискване да са грамотни. Тук също не се уточнява, че трябва да са мъже, защото авторите са смятали, че и това се подразбира. 

Колко да са народните представители?

За обикновено Народно събрание се приема, че трябва да има по един представител на 10 000 души от двата пола. За Велико народно събрание – 2 представители за същия брой граждани.

Дейност и отговорности на парламента

Търновската конституция въвежда два вида народно представителство – Обикновено и Велико народно събрание.  Обикновеното народно събрание е единственият законодателен орган на страната, който поделя законодателната инициатива с държавния глава. То обсъжда, приема, изменя и допълва законите, по които се управлява страната. Парламентът има и широки финансови правомощия. Той приема бюджета на държавата, взема решения за въвеждане, увеличаване, намаляване, опрощаване и разпределяне на данъците, утвърждава чуждите заеми, сключени от правителството, и осъществява общия финансов контрол чрез Върховната сметна палата. 

Народните представители имат възможност да контролират изпълнителната власт чрез въпроси и писмени запитвания, на които министрите са задължени да отговарят, а също и чрез анкетни комисии. Върховната роля на парламента в управлението на страната намира пряк израз във възможността за бламиране на кабинета и за създаване на особен Държавен съд по негово предложение, който съди министрите при измяна на Отечеството или на държавния глава, за нарушение на конституцията, за предателство или в случай на корупция.

Обикновеното народно събрание се свиква на заседания с указ на държавния глава и има една сесия всяка година между 15 октомври и 15 декември. При нужда сесията може да бъде удължена, а при изключителни случаи се свиква извънредна сесия. Държавният глава има право да разпуска Обикновеното народно събрание по своя преценка и да насрочва нови парламентарни избори.

Великото народно събрание се свиква от изпълнителната власт при решаване на точно определени и извънредно важни за държавата случаи. То има право да изменя и допълва конституцията, да прави промени в територията на страната, да избира нов държавен глава или да приема клетвата за вярност към конституцията от новия монарх.

Търновската конституция дава и най-обща регламентация на вътрешния ред в парламента. При откриване на първата му сесия под временното председателство на най-възрастния народен представител се избира председател и подпредседатели, които образуват Бюрото на парламента, а по-късно се избират и необходимият брой секретари. Бюрото ръководи заседанията на народните представители на базата на приет Правилник за вътрешния ред.

С промените в основния закон, приети на 9 юли 1911 г., е издадена и т.нар. Сребърната конституция, наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата. Измененията са насочени към разширяване на правата на правителството и на държавния глава, който официално получава титлата „цар на българите”, като израз на стремежа към национално единение. Мандатът на обикновените народни събрания е намален от пет на четири години. 

От сайта на Народното събрание

Етикети: *