169 години Иван Вазов

преди 4 месеца

Честит да е на всички ни Рожденият му ден и нека са благословени Долината и Балкана, Сопот и Карлово, които го откърмиха, българите, които го припознаха и България, която го има!

Записах автентичния текст на „ПОД ИГОТО“ преди пет години, без изменения от Първото самостоятелно, от ЗЛАТНОТО издание на Чипев – 1894 година, под редакцията на самия Вазов и вярвах, че българите заслужават да чуят автентичния език на гения, мелодията, благородния му звук. От тогава до днес над два милиона души безплатно слушаха и още слушат романа в моя сайт. Гордея се със скромния си труд, с нестихващата обич на българите към Вазовото слово и вече знам, че щом аз успях да забележа красотата на езика ни и да й дам значимост днес, то значи всеки би могъл да я усети, да й повярва, да я почете и да я сподели с децата си. Имате ли малко време за честното свидетелство на един от очевидците на игото? Поспрете се за малко, сложете си слушалки, седнете си удобно в уюта на технологичния комфорт и чуйте думите на Вазов! И майната им на ония, дето от тригодишни спикат всевъзможни звуци, обаче Вазов днес им бил неразбираем, и дето казват, че езикът му бил остарял, а думите били ужасно сложни… Майцепродавството не е от днес и не е български патент и ще го има и след тях и ще е все така окаяно презряно. Сега си мисля, че стига само да си българин, за да усетиш, каквото значат думите в романа, че те говорят не със звук, а с дух; че българин ли си – те са кодирани в кръвта ти и ти ги носиш в костите си, частица са от гена ти, от твойто ДНК! Чуйте и ще видите! А комуто е нужен превод, за да ги разбере – нему никой речник не ще помогне да си върне милостта към своето и обичта към корена; за него е късно и може би единствено в късмета, че е роден под благослова на пак Вазовото „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“, стои последният му шанс да има за небе България и за опора мъдрата й прошка – едничко упование за всички ни… непоклатимо, като Стария Балкан… Кой знае!

За моя запис и живота му до днес благодаря на Бог – за милостта и вдъхновението, на покойните ми родители – за жертвите и вярата им в мене. Благодаря на вдъхновения творец и саунд-инженер Добромир Чочов – за широкосърдието. На Живка Желязкова, Петьо Пейков, Ангелия Вихрова – за търпението им към мен и за усърдието, за впечатляващия професионализъм в студиото и обичта им към гласа ми и към моя труд. На Евгений Манев за подкрепата в процеса, за съветите и за решенията. На Георги Дочев за платформата www.slova.bg. На поетесата Мирела Иванова, писателя Владимир Зарев, проф. Милена Цанева, проф. Симеон Янев, на историка Стефан Филчев и учителката Катя Адърска – за ценните беседи и напътствия… На приятели и на колеги от София, от Карлово и Сопот – за всяка дума, мнение, оценка. На Деян Дойнов! На Валя Кардашевска, Лора Кендова! Анета Генова! На Николай Ненчев, Николай Василев, на г-жа Маргарита Попова – вицепрезидент! На медии и журналисти, на Мира Добрева, на Кармен Манукян, на Шани, Искра и Айше Сали, на Ирина, на приятелите ми сред слепите в България… С годините все повече разбирам какво създадохме и все по-малко се боя, че се смалявам, защото виждам как то не спира да расте и обещава да ме надживее.

Честит Рожден ден на Вазов, за когото съм чувал руснаци, притихнали сред царствения необят от всепокоряваща неизмеримост в непоклатимото мълчание на скромния му дом, с типичния си пиетет към дух и към мащаб да шепнат, че ако можело да имали писател, събрал в едно Толстой и Пушкин, но и Гогол – то щели са да имат Вазов! Представяте ли си?
Честит да е на всички ни рожденият му ден и нека са благословени Долината и Балкана, Сопот и Карлово, които го откърмиха, българите, които го припознаха, и България, която го има!

Етикети: *