19 май 1934 г.: Досегашната партийна политическа система окончателно се провали

преди 5 месеца

Народното събрание е разпуснато, министерствата са съкратени от 10 на 8, шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области, общинските съвети са разпуснати, в администрацията и в армията се провежда чистка и се назначават само лоялни на новата власт кадри, политическите партии са забранени, установени са дипломатически отношения със СССР.

Преди 85 години на 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации. Съставено е правителство начело с Кимон Георгиев.

Същият ден е разпространен манифест към българския народ, в който се казва:

„Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последен изход от това състояние на днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт. Да живее България!“

Трудно скрепената управляваща коалиция между Демократическата партия, БЗНС „Врабча 1“, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна раздробеност в България по онова време. Освен управляващите партии в 23-тото Народно събрание представителство имат и Демократическият сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.

Извън парламента съществуват още около 40 други политически партии, което дава основание да се говори за „разложение“ на политическия живот.

На парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическият кръг „Звено“ и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Според някои слухове Цанков има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 21 май конгрес на Народното социално движение. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията.

Никола Мушанов
Снимка Уикипеция

През май 1934 г. започва правителствена криза, която става непосредственият повод за извършване на преврата. На 5 май Народното събрание гласува недоверие на Стоян Костурков, министър на железниците, пощите и телеграфите и единствен представител в кабинета на Радикалдемократическата партия. На 10 май БЗНС „Врабча 1“ напуска правителството, а на 14 май министър-председателят Никола Мушанов официално подава оставка и парламентът прекратява временно заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.

Същевременно цар Борис III предприема размествания в армията – в началото на май са уволнени няколко висши военни, на 9 май за военен министър е назначен председателят на Военния съюз Анастас Ватев.

От края на октомври 1933 година Военният съюз започва усилена подготовка на държавен преврат. Разработват се подробни планове за действие на членовете на Съюза във всеки гарнизон. С активното участие и на дейци на „Звено“ се подготвя политическа програма за действия след преврата. Активната група, работеща по нея, включва Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Петър Тодоров, Иван Харизанов, Коста Бояджиев, Петър Мидилев, Ставри Андреев, Станчо Чолаков, Михаил Календеров.

През април 1934 година Военният съюз решава правителството да бъде оглавено от Кимон Георгиев и започва подготовка за съставянето му. Търсят се контакти за включване в състава му на представители на Народното социално движение, Демократическата партия и БЗНС. Проведени са срещи с Христо Калфов, Иван Русев и Димитър Гичев, но те отказват да участват.

На 17 май Централното управление на Военния съюз взема окончателно решение за извършване на преврата на следващата вечер. Паролата е „сабя”. До правителството достигат слухове за готвещия се преврат, но то ги отхвърля като неправдоподобни и вечерта на преврата премиерът Никола Мушанов отива на представление на операта „Тоска“ заедно с гостуващия в България кмет на Париж.

На 18 май водачът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и информира за него членовете на Съюза. В 10:30 вечерта ръководителите на преврата се събират в дома на Васил Каракулаков на улица „Иван Вазов“ №27, където подготвят указ за смяна на правителството и заповеди за нови назначения на ключови постове, а към полунощ се преместват в завзетото полицейско комендантство. По това време полковник Георги Тановски се явява при цар Борис III и го уведомява за извършването на преврат, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.

За няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът е приключил успешно. В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Въпреки че приема станалото, монархът държи нещата да станат по конституционен път и арестуваният Мушанов да бъде освободен, за да върне мандата. Съставя се правителство, оглавявано от Кимон Георгиев. В него влизат основно представители на „Звено“, но има и хора от традиционните партии, макар и от по-нисшия ешелон.

Цар Борис III и Кимон Георгиев, 1934 г .
Снимка Интернет

Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и малко по-късно той отива в двореца, за да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.

В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при цар Борис III, който подписва поредица от укази – за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство начело с Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери.

Народното събрание е разпуснато и са издадени над 180 указа, които имат за цел радикално да променят политико-икономическата система. Министерствата са съкратени от 10 на 8, а шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области. Всички общински съвети са разпуснати. В администрацията и в армията се провежда чистка и се назначават само лоялни на новата власт кадри.

На 14 юни е издадена Наредба-закон за забрана на партийно-политическите организации и техните поделения. Някои техни активисти са интернирани в провинцията и са взети специални мерки за ликвидирането на Българската комунистическа партия. Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината Балканския пакт. През юли са установени дипломатически отношения със Съветския съюз.

Борис III гледа с подозрение на много от дейците на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 година той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев, а малко по-късно – с Андрей Тошев. Изолирайки „Звено“, царят става пълен разпоредител със съдбините на страната – положение, което запазва до края на своето царуване през 1943 г. В крайна сметка, без да е организирал пуча от 19 май 1934 година, царят се възползва успешно от него. Той успява да надхитри организаторите, като по този начин увеличава личната си власт. Действията му са наричани от някои историци „царски контрапреврат“.

Етикети: * * *