2. Герои и злодеи от Първата и Втората световна

преди 8 месеца

Уинстън Чърчил като първи морски лорд

В началото на Първата световна война Уинстън Чърчил е първи морски лорд на Великобритания. Негова е идеята за военноморски и сухопътен десант при Галиполи, с който Турция да бъде извадена от войната и везните на победата рязко да бъдат наклонени към Антантата.

След тежкия провал и десетките хиляди жертви през май 1915 г. Чърчил е принуден да напусне поста си. Не съвсем справедливо цялата вина е хвърлена върху него. Низвергнатият аристократ заминава за Западния фронт, където служи като офицер до 1917 г., когато се завръща в политиката като министър в новото правителство на либерала Дейвид Лойд Джордж.

11 ноември 1968 г. Президентът на Франция Шарл де Гол се моли в катедралата Нотр дам дьо Пари по случай 50-годишнината от края на Първата световна война
Снимка Google Groups

Лидерът на френската Съпротива през Втората световна война и бъдещ президент на Франция през 60-те години на миналия век  Шарл де Гол (1890-1970 г.) започва Първата световна като лейтенант. През август 1914 г. е ранен за първи път, а през март следващата година – за втори. След лечение получава капитански пагони и е назначен за командир на рота. В боевете от „Вердюнската касапница“ отново е ранен. Смятат го за мъртъв и го удостояват с посмъртна награда. Оцелява, но попада в германски плен. Прави шест опита за бягство. В лагер за най-упорити бегълци в Бавария се запознава с бъдещия съветски маршал Михаил Тухачевски.

Основателят на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938 г.) воюва при Дарданелите  и за героизма си е произведен в звание „полковник”. В историята влиза заповедта, която отдава към полка си при Галиполи на 25 април 1915 г.: „Войници, заповядвам ви не да настъпвате, а да умрете. Докато ние умираме, други войски и други командири ще успеят да пристигнат и да заемат местата ни”. Според турски източници почти целият личен състав на полка загива в този бой.

През 1916 г. Мустафа Кемал е произведен в звание „дивизионен генерал” (генерал-лейтенант). В края на Първата световна война води успешни бойни действия срещу британските войски в Сирия.

Бенито Мусолини (вляво) и Габриеле д’Анунцио през 1925 г.
Снимка AP Photo

Бъдещият вожд на фашистка Италия дуче Бенито Мусолини (1883-1945 г.) през Първата световна служи като берсалиер (стрелец) в елитен пехотен полк. Участва в сраженията с австро-унгарските войски при река Изонцо, където показва изключителна храброст. През зимата на 1915-1916 г. заболява от тиф. След като е изписан от болницата, получава звание „капрал”. В началото на 1917 г. е тежко ранен, след което е уволнен от армията.

Най-близкият съратник на Мусолини, писателят и политик Габриеле д’Анунцио (1863-1938 г.), също е на фронта. Първо е боен пилот и след раняване го зачисляват в пехотата, където стига до звание „майор”.

16 март 1953 г. Йосип Броз Тито (вдясно) и Уинстън Чърчил
Снимка AP Photo

В началото на Първата световна бъдещият лидер на Югославия и водач на антихитлеристката съпротива  Йосип Броз Тито (1892-1980 г.) е старши унтер-офицер от австро-унгарската армия. През април 1915 г. е ранен и попада в руски плен. Повече от година се лекува във военна болница, след което е пратен в трудов лагер в Урал. Бяга и участва в демонстрации в Петербург през 1917 г. Арестуват го при опит да премине във Финландия и го хвърлят в Петропавловската крепост. При преместване успява да избяга и в редиците на Червената гвардия участва в Гражданската война в Русия.

28 ноември 1936 г. Адмирал Хорти (в средата) и Бенито Мусолини (вляво) на борда на крайцер при преглед на италианския боен флот в Неаполитанския залив 
Снимка AP Photo

Адмирал Миклош Хорти (1868-1957 г.), унгарски диктатор и държавен глава през периода 1920-1944 г., преди Първата световна е адютант на австро-унгарския император Франц Йосиф. В началото на войната е капитан, после адмирал и главнокомандващ австро-унгарския флот. След пасивно стоене в пристанищата в края на войната австро-унгарският флот е разфасован и повечето кораби са предадени на новосъздадена Югославия.

Карл Густав Емил Манерхайм и Адолф Хитлер в главната квартира на фюрера Вълчето леговище през 1942 г.
Снимка Фотохроника на ТАСС

Регентът на Финландия през 1918-1919 г. и президент по време на Втората световна война Карл Густав Емил Манерхайм (1867-1951 г.) започва Първата световна като генерал-майор и командир на кавалерийска бригада от Руската императорска армия. Тогава Княжество Финландия е част от Руската империя.

Манерхайм воюва на австро-унгарския фронт и през 1914 г. получава Георгиевски кръст и други бойни отличия. Проявява храброст и пълководчески талант в боевете при река Сан и в хода на Галицийската операция. През 1915 г. генерал Алексей Брусилов го назначава за изпълняващ длъжността командир на дивизия. По време на  Великото отстъпление в Галиция дивизията на Манерхайм прикрива отхода на руските войски. Поради обострен ревматизъм ген. Манерхайм е уволнен в запаса и заминава за Финландия.

Етикети: * * * * * *