Да помним жертвите на комунизма!

преди 7 месеца

На днешния ден през 1945 г. са изпълнени 22 смъртни присъди над невинни български граждани в Казанлък. Поклон пред светлата им памет!

По време на комунистическия режим ни учеха, че на 9 септември било извършено народно въстание. След 1989 година започнахме да наричаме случилото се „преврат“. Нека най-после да кажем нещата с истинските им имена.

Истинското определение за случилото се тогава е „окупация“!

Без наличието на окупационната Съветска армия никакъв преврат не би могъл да отприщи това насилие срещу българския народ, което се случва след септември 1944 г.

Ударът, който Съветският съюз нанесе на България беше изключително подъл. Да не забравяме, че докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, а България е член на Тристранния пакт, Съветският съюз поддържа своя легация в София. Но Сталин напада България, в момент, когато властта е в ръцете на най-принципните противници на каквото и да е сътрудничество с Хитлер, които са готови да изпълнят всяко искане на СССР. Преди да обяви война на България, Сталин вика при себе си и се допитва до Георги Димитров, а българинът за свой най-голям позор увещава съветския диктатор да нападне родината му.

На 9 септември е съставено правителство на Отечествения фронт, но не то упражнява властта. По места комунистите, освирепели за социален реванш, се впускат в кървава вакханалия и без съд и присъда избиват хиляди хора, много от които са били противници на предходния режим или напълно аполитични. Архивите на БКП, които всеки може да прочете, стига да има желание, разкриват, че целият този фарс е дирижиран от Димитров-Сталин по радиостанция от Москва, откъдето комунистическият вожд дори настоява за повече смъртни присъди!

Арестувани са над 28 хил. човека. Срещу 11 122 са повдигнати обвинения. За четири месеца са издадени близо 10 хил. присъди, от които 2730 смъртни. 1305 човека са осъдени на доживотен затвор, а останалите – на затвор от 1 до 20 години. Сред осъдените е бившият заместник-председател на Народното събрание, Димитър Пешев, който изиграва ключова роля в спасяването на българските евреи. Съдът осъжда на дълги години затвор Константин Муравиев и членове на неговото правителство, които са били против включването на България в Тристранния пакт и я извеждат от него!

Достатъчни са само тези факти, за да се докаже безусловно, че т.нар. Народен съд е абсурден фарс, защото всъщност на никого не е предоставен реален шанс да се защити!

Още от самото начало на съветската окупация българският народ оказва героична съпротива. Тя се разраства след обесването на Никола Петков и ликвидирането на парламентарната опозиция. Горянското движение продължава чак до 1958 година и се разпростира в цялата страна. Горяните се борят смело против диктатурата и терора, против политическите репресии, против насилственото отнемане на собствеността, вкл. и на земята, против съветизацията на България, против „македониозацията“ в Пиринския край!

Макар че за мнозина единственият изход остава емиграцията, те не забравят за своята покорена родина. През 1951 година по инициатива на д-р Г. М. Димитров в Германия е формирана Българска национална доброволческа рота в НАТО!

Тъжно е, че светът знае за Унгарското въстание от 1956 г., за Пражката пролет от 1968 и за полската „Солидарност“ от 1980 г., но не знае нищо за нашите страдалци. Още по-жалко е, че и ние самите като че ли сме склонни да ги забравим!

Когато преди години заведохме група репресирани в Европейския парламент, много от евродепутатите останаха изненадани да разберат, че българският народ се е съпротивлявал на комунистическия режим. Спомням си, че когато запознах холандския министър на отбраната Жанин Хенис Пласхарт с някои от оцелелите репресирани, тя се развълнува толкова силно от тяхното злощастие, че поиска да ги прегърне.

Като народ нямаме право да забравяме за подвига на тези хора!

Защото свободата, на която се радваме вече близо 30 години, не ни е гарантирана. Чухме, че депутатът от БСП Валери Жаблянов нарече т.нар. Народен съд „необходимо и неизбежно правосъдие“. Друг червен депутат, Крум Зарков, се подигра с репресираните дядовци на мнозина от нас!

Тези хора и до днес не са се разкаяли за престъпленията на тяхната партия. Показателно за това е, че в момент, в който Русия неприкрито безобразничи, те са склонни да предадат единството на най-уязвимите страни в Европа заради опасната илюзия, че като държава можем да спечелим от някакви руски мегапроекти!

Не, не можем. Могат да спечелят само те. Похарчиха милиарди за т.нар. проект Белене. Но какво ще се случи, ако, подобно на септември 1944 година, останем без съюзници?

Нека не се заблуждаваме – България е изправена пред нови предизвикателства!

Николай Ненчев, Жеко Стоянов – политически затворник със смъртна присъда по времето на комунистическата диктатура, и Д. Маринов от сдружение „Демократичен Казанлък“
Етикети: * *