Еквадор предаде Асанж на британските власти

преди 1 седмица

Публикуването на чужда кореспонденция не е журналистика.

От Вени Марковски

Извеждането на Асанжот посолството на Еквадор в Лондон. Източник: Уикимедия

Най-накрая арестуваха 47-годишния Джулиан Асанж, който прекара последните близо седем(!) години, укриващ се от правосъдието в посолството на Еквадор в Лондон. Човекът, когото мнозина – неправилно! – мислят за журналист или борец за свобода на словото, загуби правото на политическо убежище след поредица от нарушения на условията, при които то му бе предоставено*.

Асанж се укриваше в посолството, защото срещу него имаше обвинения** в изнасилване и сексуално насилие в Швеция, довели до искане за екстрадиция от Великобритания. Тъй като давността за повдигнатите обвинения в Швеция изтече, Асанж продължи да живее в посолството на Еквадор, защото междувременно е нарушил мярката за неотклонение, постановена от британски съд, и можеше да е арестуван заради нея.
Днешният арест става по искане на властите на САЩ, които са отправили срещу него едно обвинение – конспирация за неправомерно проникване в компютър (помогнал в хакването на парола на правителствен компютър). Искането за екстрадиция не е за по-тежкото обвинение в шпионаж, което би трябвало да е успокоение за мислещите, че арестът е свързан по някакъв начин със застрашаване на свободата на печата.

Както знаем от разследването на Боб Мълър в САЩ, Уикилийкс на Асанж е получила материалите, които те публикуваха през 2016 г., от руските служби за сигурност, по-специално от военното разузнаване (ГРУ) – факт, който Уикилийкс отрича, но който е доказан с повдигнатите през 2018 г. обвинения срещу конкретни лица от ГРУ.
Уикилийкс стана известна през 2010 г., когато в нарушение на елементарните журналистически стандарти публикуваха кореспонденция на американски дипломати, без да се погрижат да прикрият имената на невинни хора, попаднали в тази кореспонденция. По този начин Уикилийкс поставиха някои от тях пред сериозни изпитания и опасност в редица страни.

Публикуването на чужда кореспонденция не е журналистика.

Публикуването и четенето на чужда кореспонденция за мен е еднакво гнусно нещо – без значение е дали го прави ДС, КГБ, NSA, ЦРУ, ФСБ, Уикилийкс или техните „официални“ български „партньори“. Лошо е по принцип, а е още по-гнусно, когато го използват срещу невинни хора – в социализма беше привикване и разпити „Защо си кореспондирате с този или онзи“ и „Какво си искал да кажеш с това?“, а днес е това, което каза Асанж, когато му правят резонната забележка, че с публикуването на всички лични данни на преводачите на коалицията в Афганистан, ги излага на риск за живота***: „Te са информанти (доносници). Ако бъдат убити, трябвало е да знаят какво ги очаква. Заслужават го.“ Онези, които ще побързат да се съгласят, ще трябва да си напомнят, че тази коалиция бе създадена, за да се премахне античовешкият талибански режим, както и че в нея служат и български военни.

Всеки безпристрастен наблюдател ще се съгласи, че Асанж не е журналист, че публикациите на Уикилийкс не са журналистика, а пък след разкритията на екипа на Мълър би трябвало човек да е и изключително наивен или пък изключително циничен, за да твърди, че това, което пускат избирателно от Уикилийкс, е журналистика и подлежи на защита като проява на свободата на словото.

_______
* Видео с изявление на еквадорския президент: https://twitter.com/Lenin/status/1116271659512684544
** Информация за делото на шведските власти срещу Асанж – тук (на англ.): https://en.wikipedia.org/…/Assange_v_Swedish_Prosecution_Au…
*** Вж. „Гардиън“: https://bit.ly/2eEQhe5

Материалът е публикуван на Facebook страницата на Вени Марковски. Заглавието е на редакция „Приоритети“.