30 години от „Голямата екскурзия”

преди 5 месеца

До 2012 г. делото бе спирано и възобновявано поне 10 пъти, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. После следствието приключи, давността изтече и политици и магистрати забравиха.

 
Калин Манолов

На 29 май 1989 г. комунистическият диктатор Тодор Живков отвори границата с Турция. Започна масовото етническо прочистване на българските турци, цинично наречено „Голямата екскурзия“. Тя бе предхождана от насилствено „побългаряване“ на българските турци и българомохамедани, още по-цинично наречено „Възродителен процес“.

Снимка от ФБ страницата на Калин Манолов

Това всъщност бе опит да бъде решен „националният въпрос“ в отговор на „ засилващото се влияние на турския буржоазен национализъм“. Комунистите се „аргументираха“ и с демографската ситуация, надвисналите външни и вътрешни турски „заплахи“ (включително „сепаратизъм“, „турска автономия“, „втори Кипър“ и „тероризъм“), уж спонтанното желание на всички или част от самите „възраждани“ да им бъдат сменени имената и т. н. Но разбира се, най-сериозният аргумент бяха поредицата от терористични актове в България – 19 палежи и саботажи, извършени между 1984 и 1987 г. Извършиха ги обаче четирима български турци – „бивши“ сътрудници на Държавна сигурност.

Разследването на престъпленията по време на Възродителния процес започна още през 1990 г. с обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински – „за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда“. През 1993 г. прокуратурата се отказа от това обвинение и отправи ново по чл. 387, ал. 2. През 1995 г. Военната колегия на Върховния съд върна делото за ново разследване, но с изричното указание да бъдат разпитани „всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г“. Ставаше дума за призоваване на хиляди свидетели, пръснати по цял свят.

До 2012 г. делото бе спирано и възобновявано поне 10 пъти, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. После следствието приключи, давността изтече и политици и магистрати забравиха.

Но аз помня. И се извинявам – както за престъплението, така и за липсата на наказание.

Текстът и снимката са от ФБ страницата на автора. Заглавието е на редакцията

Етикети: *