Сбогом България, имаме по-добри оферти!

преди 5 месеца

Днешна Северна Македония е населена с хора, които се самоопределят като македонци, като независима нация. Оттам нататък - историята, която са ни "върнали" така или иначе пак ще бъде обща.

Бранко Тричковски

Македония доста бързо и успешно ще върви напред с интелектуални лидери като Бранко Тричковски, автор на статията „Да сложим край на детинщината в Македония„. Той не може да бъде заподозрян в симпатии към България, но „благородно“ съветва цялата спорна история между България и Македония да бъде върната на българите – защото тя им принадлежи. Ако хора с подобна визия застанат начело на Македония – а това е въпрос на време, пред България ще се изправи въпроса по какъв начин трябва да „получи“ от Скопие своята собствена история, та да може да запази както своите дългосрочни интереси, така и достойнството си на нация, от която днешната нация Северна Македония все пак произлиза. Неслучайно авторът признава изцяло историческите основания за този извод.

Той признава историческите основания и на практика призовава македонците да се „отърват“ от своята присвоена история, да я върнат на провинциалните архивари в София и да вървят напред по пътя на една нация, необвързана с прангите на едно спорно минало. Тричковски смята, че разделяйки се с България – чрез връщане на всичко поискано и непоискано като историческо наследство от София, Македония ще може свободно да върви към своето бъдеще, стига да го осъзнае като възможност. „Сбогом България, ние имаме по-добри възможности (оферти)“, гласи накратко неговата теза.

Ако България остане водена от хора, чийто интелектуален хоризонт не стига по-далеч от заканата „Няма къде да ми ходят македонците – пак при нас ще дойдат“, резултатите от стратегията за преобразуване на македонската идентичност, предлагана от Тричковски, ще бъдат трудно обратимо отчуждение и безразличие на днешна Македония към България. В отговор България все повече ще затъва в митовете на собствените си илюзорни очаквания, че „кръвта вода не става“, въпреки че последните сто години нееднократно са опровергавали тази максима. Българската кръв бе (полу)забравена под силния колониален натиск на Белград върху Македония – едно на ръка. Но във вода се превърна кръвта и на мнозина други българи, които не са били под сръбска колонизация. Вземете само „вожда и учителя“ Георги Димитров – неговата кръв се превърна в разреден алкохол, чийто страхлив патос бе изцяло в услуга на Москва и против България. Той злостно тръгна да денационализира и тази част от Македония, която остана в България.

Има ли поне капка българска кръв сред съратниците, наследниците и днешните епигони на болшевика Димитров, превърнали се в „национален“ олигархичен елит? Няма, нито капка българска кръв няма. Има само страх и самоунижение пред империята, която унищожи българската държава в средата на 20-ти век, а днес продължава да препятства възстановяването ѝ.

Ние можем „да получим“ обратно историята си от Скопие по достоен начин, ако успеем да отговорим на следните няколко условия. Първо, напълно да се откажем да налагаме на Скопие претенциите си, че тази история е и тяхна в качеството си на изцяло българска история. Нека оставим на македонците правото сами да преценят какво наследяват и какво – не. Ключът е свободата – както нашата, така и тяхната. Нашият неотклонен интерес е да се преборим върху Македония да не бъде упражняван натиск и репресия от близки и далечни колонизатори, които да я индоктринират за нейното минало и за нейното бъдеще. Прави ли ви впечатление, че Москва вече има собствена стратегия за „придърпване“ на Македония към собствената си „сфера на влияние“? Ако Северна Македония бъде свободна страна, България трябва да бъде готова да я приеме като партньор и съсед независимо от разликата във визии за минало и бъдеще.

Второ, Македония се променя – променяме се и ние. Трябва да се откажем да инвестираме всичките си усилия в доказване на общото ни минало, което е безспорно, а да полагаме нарастващи усилия да се срещнем с Македония като близки съседи и партньори в бъдещето. Аз съм един от многото българи, които са посещавали многократно Македония и са се срещали с македонци в България. Нямам лични проблеми с тяхната идентичност. Нито те с моята. Политиката на идентичността е необходима в определени рамки, за да гарантира приемственост и национално достойнство. Оттук нататък превръщането й в алфата и омегата на една стратегия и външна политика е неадекватно. Освен в случаите, когато тарикати на власт искат да зарибяват избиратели и тям подобни лапнишарани.

Трето, да престанем да се правим на „велика сила“. То, аслъ, освен спрямо Македония няма пред кой друг.

Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.“

Условието за това според Гоце Делчев е свобода. Културното съревнование е нещо различно от амбулантна търговия с история. Ние винаги ще имаме по-голям потенциал от Македония. Което не променя задължителното условие за равенство – на достойнството, на интересите, на взаимното уважение. Така ще бъдем близки. Ако си играем на големия батко и малкото братче, ще бъдем нарастващо чужди.

„Ами ако не ни върнат историята, а?

чувам разядосани гласове от „специализираната“ група за българо-македонски отношения.

„Ние водим битки за това от един век.

Ще я върнат, ще я върнат, ако проумеят това, което е проумял Тричковски.

На Балканите не можеш да докажеш, че си нация, ако потеклото ти не идва пряко от Адам и Ева.

Затова поглъщаме повече история, отколкото можем да смелим. Но освен ценено наследство историята е товар. Ако ние спираме Скопие по пътя към ЕС – както се канят строги политици, ако историята се превръща във все по-голям плацдарм за вътрешномакедонски граждански конфликт, ако оцеляването пред истинските предизвикателства на настоящето и бъдещето поиска компромис с измисленото минало, ще предпочетат да я върнат.

Какъв е нашият интерес? Да признаем категорично факта, че днешна Северна Македония е населена с хора, които се самоопределят като македонци, като независима нация. Оттам нататък историята, която са ни „върнали“, така или иначе пак ще бъде обща. Истинската история, истинското наследство. Не оспорваната, поделяната, късаната от постигнати и пропуснати компромиси история.

Етикети: * *