Тъжен дипломатически провал!

преди 4 месеца

За да приемат и преосмислят историята и да потърсят приятелство с България съвременните македонци се нуждаят от подкрепа за съвременната им македонска идентичност.

Всеизвестно е, че каквото сам си направиш и дяволът не може да ти го направи. Да настрои Никола Димитров срещу България е невероятно антипостижение на българската дипломация. Преди повече от 20 години неговият баща проф. Димитър Димитров направи смел опит за обективизиране на историята и неговите постулати могат да бъдат темел за стратегическо сътрудничество между двете държави. Припомням, че проф. Димитров още през 1999 г. написа:

Ние, македонската нация, сума и съвременен продукт на тази драма, нямаме причина да се срамим от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под „номиналното обозначение“ българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; на Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин милениум под турско политическо робство и още толкова, че и повече под гръцка духовна доминация, го разпокъсаха поради собствени егоистични стратегии, на дял от него инжектирайки му гръцкия и сръбския шовинизъм, „възпитавайки“ го да си намрази името и рода.“ (Името и умот“ Скопие 1999 г.)

Повечето днешни македонци може би няма да се съгласят с проф. Димитров, защото казаното от него противоречи на всичко, което са чули от родители и учители. За да приемат и преосмислят историята и да потърсят приятелство с България съвременните македонци се нуждаят от подкрепа за съвременната им македонска идентичност. Това щеше да бъде оценено особено, когато други страни оспорваха правото на македонците да се наричат така и да наричат съвремнния си език македонски. България не само че не изрази подобна подкрепа, но и допусна да бъде етикирана като един от „негаторите“ на македонския „идентитет“. С това нашата дипломация само налива вода в мелницата на антибългарските пропаганди.

Според съобщение на македонския сайт MKD.Mk Никола Димитров е споделил огорчението си от факта, че е бил пиртиснат от българска страна:

„Македония ще трябва да забрави за „македонското малцинство в България“ и за „македонски език“ и да използва само „официалният език на РСМ“, ще трябва бързо да работи с комисията по исторически въпроси… ако иска да продължи преговорите с ЕС„.

Отричането на статута на съвременния македонски език, за който министър Никола Димитров признава, че е кодифициран след Втората световна война, но който според повечето македонци е в основата на тяхната национална идентичност, не съдейства затова македонците да осъзнаят, че той е кодифициран въз основа на говори, които хората, които са ги говорели, са определяли като български. Напротив, българската позиция отдалечава възможността за катарзис в Македония. А след решаването на спора между Скопие и Атина, ако България остане единствения „негатор“ на съвременната македонска идентичност, целият международен натиск ще е не към Скопие, а към София. Влизаме в конфликт, който не можем да спечелим!

Повтарянето на изискването Република Северна Македония да не настоява за признаване на македонско малцинство в България, няма как да не е контрапродуктивно. Министър Димитров е прав, когато казва, че наличието или отсъствието на каквото и да е културно малцинство не се определя от международните договори а е право на личен избор на всеки гражданин. Съвсем друг въпрос е, че България има право и задължение да настоява Република Северна Македония по никакъв начин и при никакви обстоятелства да не дава материална или морална подкрепа за лица и организации, които отправят предизвикателство към конституционния ред в България, включително в частта му забраняваща формирането на политически партии на етническа или религиозна основа. В тази част, не е нужно да се настоява за „нереципрочност“. България никога не е настоявала за формиране и признаване на „български“ политически партии в Македония. Похвално е, че министър Димитров открито заявява, че страната му ще защитава правата на гражданите, които се определят като българи. До 2017 нито един македонски политик не бе изразил подобна позиция. Това може да е основа за прекрасно приятелство. Но както се казва в друга поговорка: Ум царува, ум робува, ум патки пасе!