Евро Приоритети

70 години от основаването на НАТО и 15 години от сбъдването на мечтата България да стане член на Алианса

Изказване на конференцията на Атлантическия съвет на България „Членството в НАТО – ключ към ЕС“, 25 март 2019 г.

Госпожи и господа,

Тази година отбелязваме 70 години от основаването на НАТО и 15 години от сбъдването на нашата мечта България да стане член на Алианса. На 29 март 2004 г. България реализира този стратегически приоритет, който отвори пътя ни и за членството в ЕС на 1 януари 2007 г.

Членството в Алианса не само реализира една наша стратегическа цел. Това е една сбъдната мечта за свобода, за завръщане на България към семейството на свободните европейски демокрации, от които бяхме насилствено раздели след преврата на 9 септември 1944 г.

Мечтата за свобода не угасна и след налагането със сила на комунистическия режим и жестокото убийство на лидера на обединената демократична опозиция Никола Петков на 23 септември 1947 г.

Въоръжената съпротива на горяните, едно от най-дългите и героични съпротивителни движения против комунистически режим след края на Втората световна война, завинаги остави в българската историческа памет своята ярка следа. Героично загиналите и репресираните от червения режим горяни доказаха, че духът на българина не можа да бъде пречупен от наложения от слугите на Москва терор.

Подвигът на горяните никога няма да бъде забравен!

През онези мрачни години обаче, извън пределите на Родината ни, прокудени далеч от родните места и близките си, родолюбиви български патриоти изпълниха едно особено важно дело. Това дело остави трайно символично значение в българския път към свободата и трасира пътят на приемането на странта ни в НАТО през 2004 г.
Българската история в НАТО започва далеч преди да падне Желязната завеса и българското правителство и парламент ясно да заявят през 1997 г. волята на страната за присъединяване към Алианса.

Сега е моментът да си спомним за българската национална доброволческа рота в НАТО – рота № 4093. Като част от американските въоръжени сили в Западна Европа, разположена в Западна Германия, ротата съществува от 20 октомври 1951 г. до 30 юни 1964 г. Д-р Г. М. Димитров, лидер на БЗНС, тогава емигрант в САЩ и председател на Българския национален комитет, се заема с организацията и набирането на доброволци. Само за три седмици той успява да убеди над 200 доброволци с думите: „Ние ще бъдем съюзници, а не наемници“. Български доброволци се набират в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души!

С доброволното си участие в тази рота българските политически емигранти, обявени от престъпния режим за невъзвращенци, показват несломимата си воля да видят България свободна. Тази рота тогава става един от ярките символи на останалата непокорена от Москва част от България. Именно тези български доброволци и патриоти написаха първата страница от нашата история в Алианса.

За 13-годишното си съществуване Българската национална доброволческа рота в НАТО показва, че българският народ не е напълно покорен от комунистите и че мястото на България е в Европа, а не в евразийската съветска империя. Това първо българско военно формирование в НАТО е триумф на силата и независимостта на нашия национален дух. На практика, с ротата българският народ става част, макар и символична, от военната организация на НАТО, много преди 29 март 2004 г., когато официално България се присъедини към Алианса.

Госпожи и господа,

Пазейки този светъл спомен е време да насочим поглед към настоящето. България е част от НАТО. Това е едно от най-значимите достижения в нашата най-нова история. Въпросът е обаче какъв член на НАТО е днес България и какъв ще бъде занапред. Силен и уважаван съюзник или слаб и зависим от Кремъл „троянски кон“…

Поставям на Вашето внимание този въпрос, защото днес България е обект на острата хибридна кампания на Москва, чиято цел е да ни отклони от евроатлантическия избор и да ни превърне в инструмент за осъществяване на своите амбиции в рамките на НАТО и ЕС. В тази си стратегия Кремъл днес е мобилизирал всички свои ресурси у нас. Всички свои агенти за влияние – и в политиката, и в правителството, и в държавната администрация, и в службите за сигурност, и в енергетиката, и в бизнеса, и в медии, и в неправителствени структури…

Днес е наивно да бъдем самодоволни и в светлината на двете годишнини, които честваме, да се самозаблуждаваме, че от сега нататък сме завинаги защитени от всякакви опасности. Най-вече от руската хибридна агресия, която превзема постепенно държавата ни от вътре. Сега може и да сме покрити от гаранцията на чл. 5 от Вашингтонския договор, що се отнася до външна въоръжена агресия, но ако се оставим да бъдем превзети хибридно отвътре, тогава никой няма да може да ни помогне! Ето защо сега е време сами да си помогнем, като разчитаме и на съвместната работа с нашите съюзници.

Свободата трябва да се отстоява ежедневно!

Ние сме част от НАТО и ЕС, но в България продължава да живее една устойчива и силно разрушителна реваншистка част от съветското комунистическо наследство. Именно на неговите действия против държавата и обществото ни сме призвани днес да противодействаме.

Как?

За да бъдем достойна част от европейското семейство на свободните демокрации, а не да се превърнем в завладяна държава и руски „троянски кон“ в ЕС и НАТО, ние трябва да се мобилизираме като граждани и като държава!

Битката за нашата свобода днес е битката за върховенството на закона. Колкото повече правова държава имаме, толкова по-защитени сме от външни атаки и по-специално от руската хибридна война! Първата линия на защитата е именно върховенството на закона. Днес то не ни достига и от това се възползва Москва. Още повече, наши институции, визирам прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров, вече работят като инструмент на Кремъл и преследва тези, които работят за преодоляване на зависимостите от Русия.

Тъй като днес фокусът е НАТО, ще се насоча към отбраната. Тази система е ключова за националната ни сигурност. За съжаление, тези 15 години в НАТО бяха загубени и не постигнахме превъоръжена и модерна Българска армия. Това положение е от полза на Русия, която не спира да подкопава националната сигурност на България.

Въпросът днес е как България да има по-силна армия?
Какви са стъпките, които трябва да предприемем, за да изградим модерна българска отбрана като част от НАТО и Европейската отбрана?

За да останем свободни и за да гарантираме сигурността си, верният път, който трябва да следваме, е да имаме повече НАТО в България и в нашия регион. Това значи по-тясна интеграция в Алианса. Защото колкото повече сме интегрирани с Алианса, толкова повече сигурност ще има за държавата ни.

За да постигнем това на първо място трябва да изградим силна армия. Това значи модерна армия. Затова превъоръжаването трябва да се осъществи в най-кратки срокове. Заедно с това обаче трябва и да скъсаме веднъж завинаги със зависимостта от Русия и съветската остаряла техника.

По отношение на зависимостта от Русия правителството, за съжаление, днес прави точно обратното на здравия разум. И на съюзните ни ангажименти! Няма как да не станем „троянски кон“, ако правителството продължава упорито да налива пари в Москва и зависими от нея държави за ремонт на старата съветска техника. Докато бях министър на отбраната направих всичко възможно да скъсаме зависимостта от Русия при бойната авиация, за което вече съм обект на съдебен тормоз.

Безспорно, с избора на F-16 V правителството на България направи правилния ход. Сега обаче предстои процесът на придобиването да бъде успешно завършен и още тази година да подпишем договор. Същевременно, покрай еуфорията по F-16 не трябва да пропускаме въпроса за освобождаването от старите съветски машини. И да спрем да харчим държавни пари за ремонти на старата руска техника!
За да бъдем обаче, по-ефективен съюзник в НАТО, направих конкретни предложения, някои от които ще Ви припомня. 

Докато въведем на въоръжение новите изтребители F-16, трябва да поискаме от САЩ подкрепа по две конкретни направления.

На първо място, трябват ни повече мисии по съвместна охрана (air policing ) на българското въздушно пространство в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. Тази възможност беше въведена още през 2016 г., през моя мандат, когато за първи път американски самолети пазиха заедно с българските ВВС въздушното ни пространство. Сега е времето да осъществяваме повече такива мисии.

Освен това, крайно време е да се осигури възможност за взаимодействие по линия на тази съвместна мисия по air policing у нас с мисията, която съюзни държави от НАТО осъществяват в Румъния. С Букурещ вече имаме споразумение за презгранични операции на наши и румънски самолети при изпълнението на air policing. Време е да помислим за подобно споразумение и с други съюзници, които подпомагат охраната на нашето или румънското въздушно пространство. Защо и те да не осъществяват свободно презгранични операции, ако това е необходимо? Ето едно конкретно направление, по което да се работи, ако искаме повече интеграция в НАТО.

Освен повече съвместен air policing, до доставянето на новите самолети трябва да поискаме от САЩ от 4 до 6 самолета F-16 под наем, които временно да използваме до получаването на новите машини. На тези машини след подписването на договора за придобиването на новите самолети следва да започне обучението на нашите пилоти. Обучението трябва да се осъществява в максимална степен тук на място от американски инструктори. Това трябва да бъде закрепено в бъдещия договор. Цената на наемането на самолетите и обучението на пилотите ни трябва да бъде договорена в пакет с цената на новите F-16.

Всичко това ще ни позволи по-скоро да скъсаме със зависимостта от Русия и бързо да снемем от въоръжение съветските МиГ-29 и СУ-25 За 2018 г. бяха инициирани процедури за поддръжка на тези самолети за около 200 милиона лева. Вместо това, тези пари трябваше да пренасочим към обученнието на българските пилоти за новите F-16.

За да бъдем по-силен съюзник в НАТО трябва да развиваме най-пълно стратегическото партньорство със САЩ в отбраната. То има много важно практическо измерение в развитието на съвместните българо-американски съоръжения.

В периода 2014-2016 г. беше модернизирана база за предно разполагане „Безмер“, което се реализира по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP). Вложени бяха близо 62,4 милиона лева без ДДС. От тях близо 55 милиона лева идват от общите фондове на НАТО. Летището придоби пълна оперативна съвместимост по стандартите на Алианса за разполагане на стратегическа транспортна авиация.

Инвестираното до момента в модернизацията на летище „Безмер“ трябва да бъде използвано за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството със САЩ в отбраната. Потенциалът на това летище може да бъде използван в контекста на засилването на присъствието и укрепването на ролята на НАТО в Черно море. Тук Русия продължава да изменя баланса на силите в своя полза и в ущърб на нас и съюзниците ни. Днес това е най-сериозното предизвикателство за сигурността в регионален план. Ето защо вече е време за повече НАТО в Черно море!

Трябват конкретни действия и по реализирането на мерките по адаптираното предно присъствие на НАТО в Черно море.

България трябва да търси и повече възможности за разполагане на сили и средства на НАТО на наша територия. Ако по отношене на военните кораби има ограничения по Конвенцията от Монтрьо, що се отнася до сили и средства на НАТО, разположени по суша, ние имаме необходимата свобода. Въпросът е да има воля да се възползваме от нея. Например у нас можем да разположим самолети на Алианса, брегови противокорабни ракетни комплекси, системи за ПВО, сухопътни съвместни съюзни формирования и т.н.

Госпожи и господа,

Преди да завърша, бих искал да насоча вниманието към един процес, който в момента тече в Министерството на отбраната. Това е Прегледът на отбраната, който се очаква да зададе основите на бъдещата дългосрочна програма за развитие на въоръжените сили. Тази програма ще започне да действа след като в края на 2020 г. изтече сегашната Програма 2020, която изработихме и приехме през 2015 г.

Очаквам сегашния Преглед на отбраната да доведе до повече практически резултати, а декларативните намерения да останат само спомен от миналото.

За мен прегледът ще бъде успешен, само ако даде отговор на въпроса как България да бъде по-силен съюзник? И как да има повече присъствие на Алианса у нас и в региона? Защото именно НАТО е гаранцията за нашата свобода и ефективна защита от всякакви външни посегателства.

Това може да стане чрез:

решително всеобхватно превъоръжаване на Българската армия.

В контекста на съвместните формирования, ще се върна отново към историческия ни опит от първата българска рота в НАТО. Тази рота функционира като интегрирано българско формирование в съюзни сили на територията на страна-член в продължение на 13 години, при това във време, когато България беше принудена да съществува зад Желязната завеса.

Сега Берлинската стена е в миналото от близо 30 години, а държавата ни е член на НАТО от 15 години. И все още нямаме нито военни формирования на НАТО, разположени у нас, нито имаме наши български военни формирования, постоянно разположени в рамките на съвместни формирования на Алианса в други страни-членки.

Време е да променим това и да станем по-отговорен и силен съюзник! И така да гарантираме свободата си и за напред!