70 години от Вечността

преди 7 месеца

Днес не са нужни шумни паради и десетметрови статуи на мними или реални освободители. Необходими са ни трезв разум и достоверни ориентири към хоризонтите на Бъдещето. От компаса, поставен върху синия флаг на Алианса, засега не е изобретен по-точен прибор.

Попитали спартанския цар Леонид, обезсмъртил се заедно с още триста герои в прохода Термопили, защо Спарта не е оградена с крепостни стени. „Защитен е онзи град, който е отбраняван от храбри мъже, а не от каменни стени!”, отвърнал един от символите на Древна Елада.

На 4 април 1949 г. във Вашингтон е подписан Северноатлантическият договор, влязъл в сила на 24 август същата година. Алиансът е създаден в резултат от инициативи, предприети от двете страни на Атлантическия океан. Общата загриженост за сигурността на Западна Европа в условията на постоянно влошаващ се политически климат довежда до подписване в Брюксел (март 1948 г.) на 15-годишен Договор за икономическо, социално и културно сътрудничество и колективна отбрана между Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Великобритания.

През април следващата година канадският държавен секретар предлага Западният съюз да бъде заменен от атлантическа система за отбрана, включваща и държавите от Северна Америка.

Блокадата на Берлин от СССР и други обезпокоителни събития на Европейския континент подтикват американския Сенат на 11 юни 1948 г. да приеме т. нар. резолюция „Ванденбърг”, която призовава за “прогресивно развитие на регионалните и други колективни договорености за индивидуална и колективна отбрана” в съответствие с Устава на ООН и препоръчва “присъединяването на САЩ към подобни регионални и други колективни договорености”. На 25-26 октомври 1948 г. Консултативният съвет на страните, участващи в Брюкселския договор, обявява “пълно единодушие по принципите на отбранителен пакт за района на Северния Атлантически океан и по следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети”.

На 10 декември във Вашингтон се откриват преговори по изготвяне на проекта за Северноатлантически договор с участието на страните по Брюкселския договор, САЩ и Канада. От европейските държави Дания, Исландия, Италия, Норвегия и Португалия приемат поканата да се присъединят към Атлантическия съюз.

2 април 2004 г. Българското знаме е издигнато на пилона пред Главната квартира на НАТО в Монс

На 4 април 1949 г. министрите на външните работи на Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Великобритания и САЩ подписват договора, с който се създава съюз за отбрана на Западна Европа и Северна Америка.

Гърция и Турция се присъединяват към договора през 1952 г., последвани от Федерална република Германия през 1955 г.

Присъединяването на Испания е одобрено през 1981 г.

През март 1999 г. в Пакта се включват Република Чехия, Унгария и Полша, а през март 2004 г. – България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

Албания и Хърватия бяха приети през 2009 г., а през 2017 г. Черна гора стана 29-ият член на организацията.

През изтеклите 70 години Алиансът реагира адекватно на множество кризи в Европа и по света. Днес той е нещо много повече от военнополитически отбранителен съюз – съюз на идеи, съюз на народи, непробиваем щит на земната цивилизация, ценностен ориентир, изскубнал ни от безидейния, васален и олигархичен светоглед на бившия социалистически лагер.

Според официални данни през 2004 г. в българската армия само 140 души владеят английски език. Днес близо 16 000 български военнослужещи притежават сертификати за владеене на чужди езици, преминали са през операции и мисии на НАТО и са участвали в многонационални учения под егидата на Алианса.

Повече от 5000 военнослужещи и цивилни български специалисти са преминали обучение във военни академии на САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Гърция, Естония, Австрия и в специализирани центрове на НАТО.

Няма друга държавна институция, която да е извършила такава дълбока реформа в обучението и в професионалната квалификация, каквато се оказа българската армия, подкрепяна и насърчавана от командния и научния потенциал на Алианса.

Чрез НАТО Република България стана интегрална част от напредничава Европа, където идейно и генетично принадлежи от IX век на първото хилядолетие. Членството в НАТО е гаранция страната ни да се развива спокойно, без заплахата да посреща „зелени човечета”.

Днес не са нужни шумни паради и десетметрови статуи на мними или реални освободители. Необходими са ни трезв разум и достоверни ориентири към хоризонтите на бъдещето. От компаса, поставен върху синия флаг на Алианса, засега не е изобретен по-точен прибор.

Честит празник!

Етикети: * *