9-ти юни, или защо не виждаме гората заради дърветата

преди 4 седмици

Една от най-големите трагедии на 20 век е породена от това, че през 1917 г. в Русия няма еквивалент на БЗНС.

Дълги години комунистическият режим представяше иначе заклетия враг на комунистите Александър Стамболийски като „прогресивен реформатор“, свален с кървав „фашистки“ преврат. Съпротивата срещу преврата беше представяна като „Юнското въстание“, но кой знае защо инспирирания от комунистите метеж през септември същата година беше определен за „първото антифашистко въстание в света“.

Бавно и постепенно през последните десетилетия бяха положени системни усилия за очерняне образа на Александър Стамболийски и представянето му като диктатор, сложил край на крехката българска демокрация. Посочват се множество злоупотреби на неговото правителство с властта и макар все още малцина да оправдават отявлено преврата не 9-юни 1923 г, ставаме свидетели как събитията от преди 93 години се представят като „един диктаторски режим свалил друг диктаторски режим“. Това странно навява на първоначалната реакция на комунистите, които окачествяват преврата като борба между градска и селска буржоазия.

Снощи, в предаването История.BG, в което участваха видни учени – професори и доценти като Веселин Методиев, Светослав Живков, Даниел Вачков и Николай Поппетров, всички вкупом отправиха редица нападки към Александър Стамболийски и представиха преврата като естествена последица на напрежението, което неговото управление предизвикало в обществото. Прави чест и на четиримата участници, че все пак запазиха определено приличие и опровергаха лансираните от някои националисти твърдения, че Стамболийски е бил национален предател. Но истински дебат така и не се получи. Единственият глас в защита на сваления и убит министър председател беше… на Ърнест Хемингуей. Но след като бе изслушан неговия цитат, водещият Георги Ангелов и гостите бързо заключиха, че Хемингуей нямало как да знае какво точно се случва в България.

Единствено проф. Веселин Методиев се опита да даде една по-голяма рамка на случващото се тогава. Цяла Европа към онзи момент е разочарована от парламентарната демокрация, допуснала страшната касапница и мнозина търсят алтернативи. Методиев посочи съвсем точно, че тази тенденция е била и си остава изключително опасна.

Но в хаоса обхванал Европа в края на Първата световна война, не е трудно да се забележи, че БЗНС се явява по-скоро като фактор възпираш крайния радикализъм, отколкото като негово носител.

Функционирането на парламентарната демокрация изисква множество предусловия – най-важното от които е чувството на гражданите, че демокрацията работи за тях. Тези дни, в условията на нестихващи вълнения в САЩ млад афроамерикански интелектуалец защити дори разграбването на магазините!

„Общественият договор спрямо нас е нарушен!“, заяви той. „Защо трябва да спазваме правилата на обществото?“

Подобни изказвания и действия трябва да ни стреснат много, много сериозно. Но и да ни помогнат да разберем какво се е случило преди век.

Американският историк Стивън Коткин, в знаменитата биография на Сталин посочва, че в Русия тогава се извършват едновременно две несвързани помежду си революции. В градовете болшевиките завземат властта и отнемат собствеността на „буржоазията“. В безбройните руски села, селяните си поделят именията на помешчиците и установяват де факто частна собственост над земята. Този процес силно напомня на случилото се в България непосредствено след Освобождението от османското владичество.

Но между България и Русия има една огромна разлика. В Русия царският режим не допуска никакъв политически живот. Към 1917 г. руските селяни не са организирани. Една от най-големите трагедии на 20 век е породена от това, че в Русия няма еквивалент на БЗНС. Когато през 1929 г. Сталин консолидира своя режим, той изпраща емисари, които извършват кървавата колективизация. Така се изгражда тоталитарната империя, жертва на която след 1944 г. ще стане и България.

Не може да се отрече, че Стамболийски прави грешки. Че се стига до някои посегателства към частната собственост и правовия ред. Но те на са подложени на смъртна заплаха. Идеологията на БЗНС е базирана, на трудовата частна собственост, на работещия собственик а това е достатъчна гаранция срещу налагането на тоталитарна система.

В книгата си „Социализъм, капитализъм, национализъм“ шотландско-американският изследовател Нийл Фъргюсън забелязва, че социализмът навсякъде води до икономическа катастрофа. Но там където, както в Швеция през 50-те и 60-те години на миналия век, не се посяга на частната собственост, дори социалистите да придобият господстващо политическо положение и да залитнат по установяване на определена държавна собственост, връщането към функционираща пазарна икономика остава възможно. И обикновено точно това се случва, след като неефективността на държавния контрол стане очевидна.  Но там където – както в Китай или Венесуела – върховенството на закона по същество е престанало да съществува, подобна самокорекция става почти невъзможна. Алтернативите са тирания или анархия“.

Стамболийски и неговото БЗНС през първата половина на 20 век се оказват онази бариера, която не позволява пълното разрушаване на крехкия правов ред. Тази политическа сила за дълго остава най-значимият стожер на частната собственост. Дори в условията на съветска окупация след Втората световна война БЗНС продължава борбата за запазването на правовия ред. И ако появилите се след 1989 г. номенклатурни Цецки и Вески успяха да разграбят инвентара на фалиралите ТКЗС-та, те не успяха със същата лекота да ограбят и земята, която поради дългите борби на БЗНС и неговите коалиционни партньори бе върната на законните ѝ собственици.

Участниците в дискусията признаха, че във външната политика Стамболийски не е правил груби грешки. Но когато говорим за неговите външнополитически позиции не можем да се ограничим само за времето на неговото управление. Десет години преди злощастния преврат, през юни 1913 г. Следосвобождаенка България е стигнала до най-високата точка на своето развитие. Еманципирала се е от Русия, извършила е Съединението, утвърдила е независимостта си и е подписала Лондонския договор за мир, който ѝ гарантира граница по линията „Енос – Мидия“ и широк излаз на Егейско море. Наистина „Македонският въпрос“ тогава не може да бъде решен бързо о справедливо, но не всичко може да бъде решено на момента. Нужна е била внимателна и предпазлива политика, но с ясен ориентир – установяване на „специални отношения“ с големите „морски демокрации“. Геополитическите постижения на България са можели да я превърнат в непрежалима „плочка“ тях. Българските управници – както русофилите на Данов, така и германофилите на Радославов правят серия от непростими стратегически грешки. И ако е имали български политик, който навреме е предупреждавал за надвисналите опасности, това е бил Стамболийски. Предупреждавал е толкова енергично, че през 1915 г. е бил осъден на доживотен затвор.

След подписването на Ньойския договор, той единствен разбира, че най-важния приоритет е максимална реализация на обещания на България излаз на Егейско море.

„Не искаме територия, а път“, заявява Стамболийски и е на път да договори с Венизелос малък териториален излаз за България. Излаз, който би гарантирал на страната друга съдба през 20 век. Но превратът е извършен докато трае Конференцията в Лозана. Дошлото на власт правителство на Цанков отхвърля като недостатъчно предложението което България все пак получава за свободно пристанище край днешния Александрополис, с много тежки за страната последствия.

Изучаването на историята има смисъл само ако можем да изградим смислена политическа и геополитическа доктрина за България, която да следваме, независимо кой е на власт. За съжаление не сме в състояние да го направи,. А когато изучаваме историята често не разграничаваме значимото от злободневното. Когато говорим за Стамболийски и за преврата от 9 юни, сякаш не виждаме гората заради дърветата.

Етикети: * *