95 години от рождението и 19 години от смъртта на Стефан Савов

преди 9 месеца

С достойнство той преглъщаше обиди и предателства от хора, които наложи в политиката

На 8 януари се навършиха 95 години от рождението и 19 години от смъртта на Стефан Савов – лидер на Демократическата партия, председател на 36-то Народно събрание, един от най-изявените демократи и уважавани лидери  в първите 10 години на прехода.

Роден е във Враца във възрожденско семейство. Дядо му Стефанаки Савов е секретар на Тайния революционен комитет, съратник на Христо Ботев. След Освобождението е виден политик, депутат в 10 народни събрания. Баща му Димитър Савов е един от най-големите български индустриалци, за кратко е финансов министър в правителството на Иван Багрянов през 1944 г., депутат, подписал петицията за спасението на българските евреи.

На 1 февруари 1945 г. т.нар. Народен съд осъжда Димитър Савов на 15 години затвор. През 1946 г. е освободен, а през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник. През 1951 г. е пратен в Белене, където малко по-късно умира.

Стефан Савов завършва право. Шегуваше се, че е създател на абревиатурата СДС още през 1945-46 г., когато пише във вестника на Демократическата партия и се подписва с инициалите си С.Д.С. –Стефан Димитров Савов.

Но до създаването на СДС има много време.  В края на 40-те и началото на 50-те години комунистите не му разрешават да практикува като юрист. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене. Следват 15 години на тежък труд като арматурист в строителството на Партийния дом и Президентството. От зет си научава испански език и се заема с преводи. Превел е над 30 книги, избран е и за заместник-председател на Съюза на преводачите. Сред превежданите от него автори са Алехо Карпентиер и Хуан Карлос Онети. Освен испански той владее още френски и немски.

След 1989 г. се включва активно в политиката. От 1990 г. е председател на възстановената Демократическа партия – една от формациите в СДС. Като мажоритарен кандидат на изборите за ВНС на 10 юни 1990 г. в София печели 68 процента – ненадминат до днес рекорд.

Във Великото народно събрание СДС издига кандидатурата му за председател, но губи. Тогава цяла България видя как реагира един достоен политик. Каза само: „Цял живот се опитвах да държа главата си над водата с достойнство.”

На 20 април 1991 г. излиза докладът на анкетната комисия „Тамбуев“ за депутатите-доносници на ДС. Следващите дни депутатите дебатират по него. Първи Стефан Савов, а след него и други народни представители от СДС обявяват, че „кракът им няма да стъпи“ повече в парламента. На 14 май, когато започват разискванията по приемането на новата конституция, 39 депутати от СДС напускат Народното събрание в знак на протест срещу някои положения в бъдещия основен закон. 

Между 10 и 19 юли по идея на Стефан Савов 27 души от 39-мата провеждат гладна стачка на палатки пред храма „Св. Александър Невски”. Исканията им са да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след референдум и ВНС да се саморазпусне

Стефан Савов е избран за председател на следващото 36-то Народно събрание. Веднага вестник „Дума” го емна и всеки ден му измисля нови прякори. А една червена депутатка го призова да слезе от трибуната „да му шибне два шамара“. Взеха го на подбив, когато на входа на телевизията не му козируваха и стана скандал. Но Стефан Савов гледаше с насмешка на червените атаки.

7 май 1992 г. Председателят на Народното събрание Стефан Савов на трибуната на Европейския парламент в Страсбург. България току що е приета за член  на Съвета на Европа. Снимка: You Tube

Ето впрочем какво разказва за Савов като парламентарен шеф неговият съпартиец Христо Марков: 

„Доколкото си спомням, първата му командировка в чужбина бе в Испания и Германия. Полагаха му се командировъчни пари и така наречените представителни. Върна се и чакахме да разказва, а той ме извика в кабинета си. Бях секретар на парламентарната група на СДС и помислих, че нещо сме „сгазили лука”, а шефът бе и леко сприхав понякога. Да, но … бай Стефан ме помоли да върна една доста крупна сума в касата на Народното събрание. Били пари от полагаемите му се командировъчни. Останали повече от половината, които получил, и  искаше да ги върне  с обяснението: „Аз съм стар човек вече, за какво ми са толкова пари?” Извиках главния счетоводител на парламента, защото касиерката категорично отказа да ги приеме: „Досега нямаме  такъв случай, не мога да ги осчетоводя.”  Върна ги и така правеше до края на мандата си като шеф на Народното събрание”.  

Такива жестове останаха скрити, но други неща излизаха наяве. В парламентарната група на СДС се намериха хора, които му натякваха, че той е по-високо в йерархията от президента Желев, та се наложи Желю да напомни, че „г-н Савов е пръв между равни и нищо повече”.

По време на дискусията в СДС през октомври 1991 г. „Подкрепа“ предлага кандидатурата му за президент, но той отказва и е номиниран Желю Желев.

Савов бе първата жертва на воденото от Ахмед Доган и ДПС и на изменилите на СДС.  Още преди лятната ваканция на 1992 г. те поискаха оставката му. Тогава Стефан Савов оцеля с един глас – своя собствен. През септември вече беше ясно, че мнозинството се е обърнало, и на 24 септември той сам се оттегли. Малко след това стана председател на ПГ на СДС. Негова е заслугата да извади Иван Костов от летаргията, която го бе обзела след падането на правителството на Филип Димитров. След като три месеца го гледа тъжен в Народното събрание, Стефан Савов го направи зам.-председател на парламентарната група.

Не така се развиха нещата обаче с Филип Димитров, който бе лидер на СДС. Савов се противопостави на неговите апели СДС да напусне парламента след идването на власт на правителството на Любен Беров.

Противниците на бойкота Савов и Елка Константинова бяха бити пред „Раковски” 134 от сини талибани. Конфликтът се задълбочи дотолкова, че Демократическата партия бе първо замразена, а след това и изключена от СДС. Тогава Стефан Софиянски се разплака. С достойнство Стефан Савов преглъщаше обиди и предателства от хора, които наложи в политиката

По време на гладната стачка на Едвин Сугарев срещу Желю Желев се изостриха отношенията на Стефан Савов с президента. Не мина година обаче и Савов отиде на „Дондуков” 2 и двамата си стиснаха ръцете.

13 май 1993 г. е обявен от СДС за ден на недоволството от реставрацията на комунизма. Тогава  пред сградата на Народното събрание Стефан Савов е бит от полицаи и дълго време след това се оплакваше от нанесените му удари. Премиерът Беров заяви, че за него „случаят Савов” не е толкова важен и не бива да му се отдава особено внимание.

Малко преди изборите през 1994 г. демократите на Стефан Савов и БЗНС, което тогава бе оглавено от Анастасия Мозер направиха коалицията Народен съюз и тя стана третата политическа сила. През 1997 г., когато лидер на СДС вече е Иван Костов, Народен съюз и СДС формираха коалицията Обединени демократични сили, която номинира Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев за президент и вицепрезидент. Тяхната победа отвори пътя към спечелването на  изборите за 38 НС с абсолютно мнозинство.

Макар и смятан за монархист, Савов бе много разочарован от  Симеон Сакскобургготски и казваше, че той е нанесъл голям удар срещу монархическата идея у нас.

Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.

Умира навръх рождения си ден, на 8 януари 2000 г. в Правителствена болница в София. На 11 януари парламентът организира поклонение пред Стефан Савов в бившия партиен дом, на което присъстват президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, председателят на Народното събрание Йордан Соколов, депутати и хиляди граждани.

В началото на 2001 г. в присъствието на министър-председателя Иван Костов е открита паметна плоча на входа на дома му на ул. „Паренсов“ в София, където живееше заедно със сестра си.

Етикети: *