À la guerre comme à la guerre

преди 5 месеца

Отчетът на Радев приличаше на манифест за обявяване на война

Така прозвуча т.нар. отчет на президента за втората годишнина от управлението му. Два дни след конгреса на БСП, защото Радев добре помни какво го предупреди вицето му Илияна Йотова още преди изборите: „И най-малкото движение от Ваша страна срещу тази партия няма да Ви бъде простено.”

Радев, разбира се, не направи никакво движение срещу БСП. Той дори надмина Корнелия Нинова в нападките си срещу управляващите. Все пак – мъж е, пък и военен на всичкото отгоре.

Радев не търпи някой да му дава акъл. Като бивш генерал е свикнал той да раздава окончателни мнения, нетърпящи възражения,  по всички въпроси. Президентът Плевнелиев провеждаше месец на консултациите с всички политически сили, представени в парламента в началото на всеки политически сезон. И после отчиташе резултатите в Народното събрание.

Плевнелиев дори сформира Съвет на президентите и имаше какво да сподели с предшествениците си и те с него.

Радев не е стъпвал в сградата, на която стои девиза „Съединението прави силата” от две години – откакто се закле. От „тронното“ му слово тогава се запомни само вметнатото изречение „Остават ви още седем дни”, отправено към депутатите от тогавашния Реформаторски блок.

Радев отчете, че рейтингът на Народното събрание бил спаднал, но дали пък любимата му партия няма основна заслуга за това с бойкотите на заседанията и ежедневните скандали, които провокира? Кой да го пита…

Всъщност отчетът на Радев не бе никакъв отчет, а обвинителен акт. Претупа на две на три страните, които е посетил, каза колко пъти е наложил вето и толкова. После започна да чете обвинителния си акт, който прозвуча по-скоро като манифест за обявяване на война на няколко фронта.

Най-напред президентът и върховен главнокомандващ обяви война на българската конституция.

Нейната глава четвърта „Президент на републиката”  включва членове от 92 до 104 и много алинеи и точки. В нито един член, алинея или точка не пише, че президентът има право да подкрепя или да създава политически проекти. Обратно, още в чл. 92, ал. 1 е записано: „Президентът  олицетворява единството на нацията”. За какво единство можем да говорим, когато човекът, който би трябвало да го олицетворява, ще подкрепя политически проект за една партия или партии, които ще насъска срещу друга партия или партии? От висотата на своята камбанария той трябва да е надпартиен и да укротява партийните страсти, а не да ги подклажда. През 1993 г., когато СДС започна войната срещу своя президент Желю Желев, 12 партии формираха Български демократичен център и отидоха на „Дондуков” 2 да заявят, че подкрепят Желев и предложиха да спретнат пропрезидентска коалиция. Желев учтиво благодари и ги отпрати с цитирането точно на чл. 92, ал..1 от основния ни закон.

Изкушението да направят собствена партия не е било чуждо на президентите ни, но никой от тях не отваряше и дума за това в средата на мандата си. Както направи Радев, преди още да са минали и половината от определените му 5 години.

Желю Желев напусна Бялата къща на 22 януари 1997 г. и няма и месец по-късно оглави партията „Либерална инициатива”, която се провали на изборите през април.

Петър Стоянов си остана седесар, както самият той заяви на една конференция на синята партия, но това не му попречи да предупреди сините „лумпени” по места да престанат да крадат. Оглави СДС 4 години след края на мандата си, влезе дори в парламента и…беше дотук като партиен лидер.

Георги Първанов напусна БСП, след като бе избран за президент през 2001 г. Девет години се кле, че няма да се връща в тази партия, но веднага след края на втория си мандат отиде на един червен конгрес и седна на последния ред, но с надеждата да стане отново лидер. Е, не стана, бе дори изключен от столетницата. Направи си своя партия – АБВ, основите на която постави още като президент, но под формата на движение. Оттегли се като лидер и сега пише мемоари и говори за енергийни проекти със същия плам, с който  Радев говори за изтребителите.

Росен Плевнелиев и като президент, и след това категорично заяви, че няма да прави партия въпреки многото оферти, но ще намери начин да остане в политиката.

Втората обявена война на Радев е срещу законно избраното българско правителство. „Не виждам база за партньорство при сегашния курс на управлението! Той е конфронтационен и често погазва закона!Според Радев е „безмислено да влиза в диалог с това правителство, тъй като не намира база за разговор”. И още: „Правителството концентрира власт отвъд отредената му по конституция и нарушава баланса на властите“. Моля? Кой се домогва до власт, отвъд отредената му от конституцията? Радев очевидно бърка „Дондуков” 1 с „Дондуков” 2. „Въпросът вече не е дали, а кога – по отношение на предсрочните избори. Но за да имат те смисъл, трябва да имаме реформирани изборни правила, които да гарантират честни избори, които да ни гарантират, че сами си избираме управниците”, каза Радев. Нещо бърка – той бе избран по същите тези правила, които иска да реформира. И, да, не ние го избрахме, а генерал Решетников и Корнелия Нинова.

Третият фронт на войната на Радев е срещу прокуратурата заради обвиненията срещу неговата бивша сътрудничка Елена Йончева за пране пари в особено големи размери. Според Радев Йончева била обект на политическо преследване. В същото време той апелира КПКОНПИ, прокуратурата и МВР да навлязат и в старателно отбягвания периметър на властта. Като как ще стане това при положение, че обвинява прокуратурата и не желае да води диалог с правителството, в чийто състав е МВР? Със заповед?

Четвъртият фронт е срещу Министерството на отбраната заради „бутафорния конкурс за изтребител”. Разбира се, изборът на „Грипен“ от неговото служебно правителство бе най-честният, най-прозрачният, проведен по всички правила на конспирацията. Има една поговорка за такива случаи, ама хайде да не я цитираме.

Още един фронт на още едно министерство – на финансите. Заради „Липсата на прозрачност, отчетност и отговорност в управленските решения се разшири и като обхват, и като размер на разпределяните публични средства”. И се възмути: „Защо се възмущаваме тогава, че не ни пускат в Шенген и Еврозоната”? Това стана в часа, когато бе обявено, че от 1 януари 2021 г. България минава към еврото.

За още един фронт би тревога Илиян Василев. Ето какво написа той за „Приоритети”: „Румен Радев направи огромен гаф днес, който затъмнява всичко друго, казано от него. В официално изявление днес той определи сделката с F-16 като корупционна!?! Тъй като това е договореност между две държави, няма как да има корупция само от българска страна, значи американците дават пари, а нашите ги вземат. Българският президент директно обвини САЩ в корупционно действие?!?“ (https://priorities.bg/ilijan-vasilev-radev-napravi-gaf-davasht-osnovanija-za-impijchmant/ ).

Няколко министри отговориха на обвинителния акт на Радев. Както и политици от ГЕРБ. Не е достатъчно. И Цветанов не е достатъчен. Тук отговор трябва да даде премиерът. Вярно, Радев не го спомена поименно, но през цялото време визираше точно него. Бойко Борисов има вече опит в това отношение. Ако е забравил, да му припомним как реагира да думите на Георги Първанов през 2010 г. , когато президентът заяви, че Борисов е слаб премиер. В отговор министър-председателят каза, че личният рейтинг на президента е по-слаб и половината от министрите в кабинета на ГЕРБ са изпреварили Първанов. И още, че „президентът Георги Първанов вече е наш политически опонент, а не държавен глава”, че „действа като опозиционен лидер, а не като държавен глава” и че „е много гласовит по темата с дипломатите, работили за ДС. Да изчака да му свърши мандатът и тогава да търси изява”.

À la guerre comme à la guerre! Не може действия да се водят само от едната страна…

Етикети: * *