А не е ли време за български „концепт“?!

преди 1 месец

Време е страната ни отново да има своя национална кауза, за която да се бори

Юсеф Дакак*

Активисти на Българския културен клуб в Скопие по време на демонстрациите срещу режима на Никола Груевски

Напоследък стана доста модерно в България да бъде коментирана платформата „Македонски концепт“, като естествено коментарите са в двете крайности – от възхваляващи политическия труд на македонския политик Петър Богойески до анатемосващи го. Винаги съм смятал, че ако в политиката един човек има смелостта да поеме по собствен политически път, защитавайки своите позиции и поемайки всичките негативи заради непопулярните си позиции, заслужава единствено адмирации и уважение! Честно казано, бих искал да видя в обозримо бъдеще

„българският“ Богойески,

който да има смелостта да изложи своите позиции, които макар и непопулярни в обществото, да бъдат отстоявани докрай независимо от политическата цена, която ще трябва да се плати.

И докато Македония се опитва да формулира или по-точно да преформулира своя „raison d’être“**,  то България е затънала в разказа в кой язовир колко кубични метра вода има и за колко време ще стигне, къде някой шофьор е бил задържан на 5 ракии или кой банкомат в някое село е бил обран. Крайно време е България да има своята концепция за смисъла на съществуването си. Време е страната ни отново да има

 своя национална кауза,

за която да се бори. Защото едно общество, което няма мечти, е обречено да тъне в калта на собственото си съществуване, докато просто спре да съществува. Това е суровата и горчива истина!

Македония е най-романтичната и същевременно най-горчивата страница от българската история. Десетки хиляди са дали живота си за българската кауза в Македония и е логично тя да бъде в центъра на българската външна политика. В продължение на десетилетия обаче България води тотално неадекватна политика към Македония и все се чудим защо, вместо да се сближаваме, ние с всеки ден все повече се отдалечаваме. Време е да имаме смелостта да си кажем какво точно искаме да постигнем в отношенията си с Македония. Време е да се събудим от собствените си розови сънища и да се вгледаме в действителността, давайки си реална сметка за случващото се там. Да спрем с бляновете! Няма как да постигнем какъвто и да било напредък в отношенията си с Македония, ако не си дадем реална сметка къде се намираме и не изходим от позицията на реалистите, които знаят за какво се борят и как ще го постигнат. Защото фалшивата представа за реалността ни вкарва в капана на илюзорните очаквания.

В момента има една камара български учени, Facebook активисти, професионални политици и общественици, които водят безпредметни битки за неща, отдавна установени от световната историография, например чий е цар Самуил, вместо да работят за премахване на наслагваното през годините разединение и отчуждение между българското общество от двете страна на „Деве баир“. Ако същите тези хора си бяха задали елементарния въпрос защо нито една българска ТВ медия не отдели поне 2 минути от централната си емисия, за да покаже поне основните новини от Република Македония, то те щяха да постигнат много повече за българо-македонските отношения. Две минути на ден биха направили в пъти повече от ежедневните самоизяждащи се битки, които водим с хората в Македония, и ако към частните телевизии нямаме правото да имаме претенции (дотолкова, доколкото те не се издържат от обществото, а от своите собственици), то какво да кажем за обществената телевизия в България, която всички ние издържаме с данъците си?

Много често обичаме да се оправдаваме с липсата на пари за това, че нямаме адекватна политика към Македония, но всъщност е елементарно да бъде прозряно, че много от нещата, които могат да ни сближат, всъщност не струват никакви пари. Друг такъв пример е с българското гражданство, което е отказвано на македонските българи (а и не само) по особено унизителен начин. Хиляди хора от Македония с очеваден български произход, потомци на славни български герои от близкото минало, са унижавани с години, като от тях се изискват всевъзможни документи. След цялото ходене по мъките накрая им отказват гражданство на базата на произход, въпреки че официалната българска политика е, че македонците са българи. Такива примери за неадекватността на българската политика по отношение на съотечествениците ни, останали извън пределите на родината, мога да продължавам да давам с дни. Грозно е хора, които доброволно са заменили българската дума „мнозинство“ с руската „болшинство“, да се подиграват и да упрекват хората, които с цената на много насилие и жертви са заменили българската благодаря (благодарам според македонска литературна норма) със сръбската хвала.

Нека бъдем по-добри българи

и да работим за премахването на бариерите между нас, вместо да издигаме нови стени. Една добра стъпка в тази посока може да бъде връщането на ятовата гласна (Ѣ) в българската азбука. Затова винаги съм казвал, че промяната на общественото мнение в Скопие зависи в огромна степен от случващото се тук, в София. Нека спрем да търсим причините за проблемите между нас у другите, макар че не липсват такива, и да започнем да ги търсим първо в нас.

В крайна сметка българското възраждане през XIX в. е започнало именно от Македония. Предстои да видим дали историята отново ще повтори себе си.

*Юсеф Дакак е роден на 20 септември 1984 година в София. Завършил е „Международни икономически отношения“ в УНСС и е получил магистърска степен по „Управление на международни проекти“ пак в УНСС. Владее английски, арабски и италиански език и ползва френски. Работил е като изпълнителен директор на фирма в енергийния бранш и като координатор за Северозападна България в ДСБ. През 2009 година участва като кандидат в изборите за Европейски парламент в листата на “Синята коалиция”. Бил е член на Комисията по външна политика в ДСБ и член на щаба в 23 МИР. Членува в „Един завет“ – клуб на потомците на царския офицерски корпус. Публикацията е на Faktor.bg

Етикети: * *