Ако утре засвири тръбата

преди 5 месеца

Представете си как няколко слепи, тромави Су-57 се вдигат срещу стотици самолети пето поколение. Които ще получат цялата необходима информация от спътници още при излитането на противника, ще ги засекат на 200 километра, оставайки невидими и ще ги следят (по 60 въздушни цели от един „Раптор”), след което ще ги гръмнат с десетки ултрамодерни ракети.

Оръжие и техника на вероятния противник

Су-57 е твърде далеч от параметрите на пето поколение

Сергей Симонов, „Каспаров.ру“

„Чудото“ Су-57

„Тъй като производителите намалиха с 20 % цената на Су-57, за същите пари ще можем да купим пет пъти повече самолети“, израдва се някакъв дилетант от правителствено равнище.

За първи път видях Су-57 (тогава още Т-50) на Международната изложба на космическа и авиационна техника през 2011 г. Загърнат, зачохлен под колесника. Строго секретен.

С трепет го изкараха на полосата за пробен полет. Ех, най-сетне! Ето го, дългоочаквания изтребител пето поколение. На фона на високоманеврения съветски ветеран Су-27 „свръхмодерният” Т-50 приличаше на хипопотам с дизелово гориво. Запуск, вой на двигатели, сбъднатата мечта описа тромава „палачинка” над летището и след три минути се приземи.

Не видях скорост, не видях маневреност. Преди него старичък F-15 („Ийгъл”) се изстреля към висините като ракета, бързо се изгуби на километри от очите ни, като премина звуковата бариера на минимална височина. На другия ден при запуска на Су-57 нещо в двигателя заклини.

Дотук добре. Изводи:

1. Су-57 не е самолет от пето поколение.

Първото, което отличава модерния самолет от представителите на четвърто поколение, е високата степен на „невидимост“. Тоест технологията „Стелт“, чиято най-важна характеристика е ефективната разсейваща площ (ЕРП).

ЕРП на летателния апарат участва в уравнението за далечината на радиолокационно засичане  и определя разстоянието, на което самолетът може да бъде открит от РЛС на противника. ЕРП зависи от формата на планера  (ъглово съотношение, обтекаемост на отразяващите повърхности и качество на материалите, които ги изграждат).

ЕРП на Су-57 е тайна, крита зад седем врати със седем катинара. Защо ли? Защото при Су-57 няма и помен от „Стелт”-технология. ЕРП на американския F-22 („Раптор”) е величина, изписвана като 0,0001 кв. м, докато при Су-57 същият параметър представлява 0,5 кв.м! Забелязвате ли разликата? По този показател руската летяща табуретка отстъпва дори на китайския J-20.

Индийците, които се правиха на гламави цели 9 години, купуваха руски самолети и даваха заявки за новото чудо на руското самолетостроене, след като видяха Су-57, категорично заявиха, че не отговаря на критериите за пето поколение и пратиха руските оръжейни търговци на майната им.

Като му гледам силуета, имам чувството, че е дялан с брадва. Защото го конструираха на коляно, без сериозни изследвания и изпитания. Към предишните модели на Су добавиха няколко нови детайла, колкото да заприлича поне малко на F-22. И това беше.

F-22 „Раптор”

Без сериозни изпитания за прототипите. Дилетантство и профанация. „Стелт” е изключително скъпа технология. Само разработката на „Раптор” струва 65 милиарда долара! При използване на наличния научен и технически потенциал, свръхмодерни технологии и огромния опит в тази област.

В проекта Су-57 вложиха около 4 млрд. долара. От тях откраднаха половината. Работата над изтребителя започна върху чист бял лист, при фалирали авиационни конструкторски бюра и 50% разрушена научна база.

Погледнете стърчащите, непокрити двигатели с огромни кръгли сопла. Каква маскировка и невидимост а ла „Стелт”? С грамадната си топлинна следа самолетът ще бъде открит по инфрачервеното излъчване от далеч по-стари противници. Подобна цел с лекота ще може да засече и да ликвидира даже F-16. Сравнени със новата руска надежда, F-22 и F-35 изглеждат като космически кораби от филма „Звездни войни”.

2. Скорост и маневреност

Нашето изделие е определено като „свръхманеврено”. За смях и на малките деца. Снабден е с два двигателя АЛ-41Ф1 с управляем вектор на тягата. Тягата на всеки двигател е 8 тона (сумарно 17 тона, което е явно недостатъчно за тежък изтребител).

Отсреща имаме двигател Pratt & Whitney F119 при F-22 с тяга 10 тона (сумарно 21 тона) с управляем вектор на тягата и плоски стеснени сопла, които значително намаляват топлинната следа. Двигателят е „скрит” и надеждно защитен вътре в корпуса. Предимството на американския самолет е 25% при равна маса при излитане.

При напълно зареден Су-57 масата е 30,5 тона (по обективни данни е доста повече, понеже Су-57 е с по-голяма площ от „Раптор” и в производството му са вложени по-малко композитни материали). При F-22 аналогичната маса е 29 тона. Тоест американският изтребител е с една трета по-мощен. И далеч по-маневрен, като се имат предвид формата и електрониката за управление на полета.

При нашия самолет електрониката е изградена върху процесора „Елбрус“, което само по себе си е тъжно. Или смешно. Никаква свръхзвукова скорост, заявена от конструкторите, няма как да бъде постигната без форсаж. Докато при F-22 това е работният режим (1,2 Мах без форсаж).

3. Електроника и средства за наблюдение

Радиолокационната станция (РЛС) на F-22 е AN/APG-77 с 241 км далечина за откриване на цели с ЕРП от 1 кв. м. Тоест нашият Су-57 със сигурност ще бъде открит на не по-малко от 120 км при заявена ЕРП от 0,5 кв. м.  

Су-57 притежава перспективна, все още в процес на разработване РЛС Н036 „Белка”, с предполагаема далечина за откриване на цели с ЕРП 1 кв. м цели 400 км! Не е истина, разбира се. Приемно-предаващите модули са с 25% по-малко от американския самолет и с далеч по-лошо качество. При ЕРП на „Раптор” 0,0001 кв. м РЛС „Белка” няма да свърши никаква работа. Летецът по-скоро ще види противника с очите си, преди да го засече с радара.

Но защо конструкторите са заложили на „перспективна, все още в процес на разработване РЛС Н036 „Белка”, вместо да използват напълно готовия радиолокатор Н035 „Ирбис”? Поради несъответствие в габаритите. Както винаги.

4. Въоръжението

Нашите „творци” се гордеят с 30-милиметровото оръдие 9А1-4071. Оръдие на самолет от пето поколение?! Моля ви се! Та това е атрибут на изтребителите от Втората световна.

Всъщност Су-57 е гол. За него така и не бяха подготвени нито съвременни ракети „въздух-въздух”, нито „въздух-земя”. Даже макети не са нахвърляни. С какво разполага ли? С ракета Р-77, приета на въоръжение през 1994 г.!! С пределна далечина 110 км. Срещу AIM-120D на F-22 с пределна далечина 200 км. И с подготвяната ракета NCADE, предназначена за прехващане на балистически ракети с малка и средна  далечина в активната и възходяща част от траекторията в пределите на атмосферата и извън нея.

Подобно въоръжение гарантира, че Су-57 ще бъде открит и унищожен от разстояние, което е извън пределите на оръжията му.

5. Електрониката

Тук нещата са още по-ясни. Процесорът „Елбрус“ се състезава с американския пилотски шлем, който има 360 градуса кръгов обзор, сякаш летецът се носи във въздушното пространство извън кабината.

6. Серийното производство

От първия полет през 2010 г. до днес са произведени 10 (десет!) действащи прототипа на Су-57. По един годишно. Подобна е и перспективата за серийно производство – по един на година. Нека да са два. В такъв случай заявените от Министерството на отбраната 76 броя ще бъдат готови към 2057 г. Когато ще цъфнат ябълки на Марс.

Според мен днешна Русия не е в състояние да организира серийно производство на истински авиационни бойни машини. Дотам сме я докарали.

В САЩ вече са произведени 200 (двеста!) броя F-22. Няма нужда от повече. Няма срещу кого да воюват. До 2050 г. извън държавите от НАТО на хоризонта не се виждат настоящи или потенциални конкуренти във въздушното пространство.

Да не забравяме F-35 с вертикално излитане от палубите на самолетоносачи и 600 броя многоцелеви бойни самолети ”Юрофайтър-Тайфун” (поколение 4+), неизброимото количество дронове и огромния брой шпионски и комуникационни спътници.

Извод

Су-57 е боклук, още непуснат в серийно производство.

Представете си как няколко слепи, тромави, откриваеми от пределна дистанция и въоръжени с 30-милиметрови оръдия Су-57 се вдигат във въздуха, за да „разгонят фамилията” на американците.

Срещу стотици самолети пето поколение, които ще получат цялата необходима им информация от спътници още при излитането на противника, ще ги засекат на 200 километра, оставайки невидими, и ще ги следят (по 60 въздушни цели от един „Раптор”), след което ще ги гръмнат с десетки ултрамодерни ракети.

Ала на нашите герои не им пука. Те напират да влязат в близък бой и да разстрелят врага с музейните си пушчици. Покришкин и Кожедуб ряпа да ядат.

Ура. Победа…

Етикети: * * * *