„Малкият Шенген“ не е алтернатива на европейската интеграция на РС Македония

преди 4 седмици

Ако Северна Македония се включи в някаква регионална инициатива то тя трябва да е за Централни Балкани - България , Гърция, Северна Македония и Албания.

Членове на Българския културен клуб на протест срещу правителството на Никола Груевски в Скопие

„Страхувайте се от данайците, дори когато ви носят подаръци“. Тази древна мъдрост на Вергилий многократно се е потвърждава в съвременната история на независима Македония и е напълно приложима за новия сръбски проект, наречен „Малък Шенген“.

Този проект, с който Белград се самопредлага като регионален лидер на Западните Балкани, се появи на бял свят веднага след като Париж наложи официалната блокада на започването на преговорите със Северна Македония и Албания за присъединяване към ЕС. На преден план в подкрепа са представени идеите за икономическо обединяване. Казва ни се, че подобна икономическа асоциация е от икономически интерес за нашите страни и затова трябва да работим по премахването на митническите и търговските бариери. На пръв поглед  „подаръкът“ изглежда хибав, но е добре да си помислим кой какво получава от този проект.

Сърбия, която вече е подписала споразумение с Евразийския икономически съюз, ще има достъп до албанските и гръцките пристанища през Скопие и Тирана. И като се има предвид, че започването на преговори със Северна Македония и Албания за присъединяване към ЕС е под въпрос, Белград им предлага „икономическите перспективи“, а защо не и алтернатива на Евразийския икономически съюз.

Да не се заблуждаваме – зад подобни добре опаковани „подаръци“ винаги стоят по-големи национални и стратегически интереси.

Подобен „подарък“ получихме от Белград през 2001 г. с предложение за демаркация на междудържавната граница, като по този начин Сърбия индиректно получи признанието от македонската страна, че Косово е неразделна част от нея. Веднага след това в Македония избухна война, която, ако не беше бързата реакция на международната общност, можеше да доведе до разрешаване на косовския въпрос според сръбските условия. Да не забравяме, че това се случи седем години, преди Косово да обяви своята независимост.


Имам чувството, че Косово заема централно място и в новия „дар“ от Белград. Този път обаче той изисква признание от страна не само на Скопие, но и на Тирана, че Косово е съставна част от Сърбия. Затова днес президентът на Косово Хашим Тачи обяви на своята Фейсбук страница, че отменя участието си на срещата на върха в Охрид, защото страната му не иска да замени своята евроатлантическа перспектива с каквато и да е регионална инициатива. И допълни, че Косово ще стане част от подобни регионални инициативи само като равноправна държава.

В контекста на всичко това нека всеки си направи заключението защо Мицкоски не разкритикува Иванка Василевска, член на Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ, която заяви, че ако се стигне до федерализация на Македония, ще трябва да се помисли за изпълнение на втората част от въпроса, зададен на македонските граждани по време на референдума от 1991 г., а именно за съюз със Сърбия.

Тъй като сме на път да станем пълноправен член на НАТО, а на юг и на изток граничим с държави-членки на ЕС, съвсем логично както в наш национален интерес, така и в интерес на стабилността на целия регион е, ако трябва да се включим в някаква регионална инициатива, то тя да е за Централните Балкани. Инициатива, която да включва  България , Гърция, Северна Македония и Албания. В този формат Северна Македония категорично ще декларира и демонстрира своята евроатлантическа ориентация и ще засили сътрудничеството си с Гърция и с България, за да се интегрира постепенно в единния икономически пазар на ЕС.

И най-важното е, че този формат на практика ще докаже необходимостта страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС, макар и с различна скорост.

Мирослав Ризински е заместник-председател на Българския културен клуб в Скопие и главен редактор на сайта „Татковина“.

 

Етикети: * * *