Американската демокрация е в криза

преди 9 месеца

Ценен анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън. Публикуван е през септември тази година, но от ден на ден става все по-актуален

Изминаха почти две години, откакто Доналд Тръмп събра достатъчно гласове в избирателната колегия, за да стане президент на Съединените щати. На следващия ден, в речта,с която признах изборно поражение, заявих: „Дължим сме предположим, че ще е добър президент и са му дадем шанс да ни води.“ Надявах се, че страховете ми за нашето бъдеще са преувеличени.

Оказа се, че не са!

След близо 21 месеца, откакто встъпи в длъжност, Тръмп е потънал далеч под вече ниската летва, който той сам си е постави по време на своята грозна кампания.

Доказателство „А“е неописуемата жестокост, с която неговата администрация се отнася към недокументирани семейства (нелегалните емигранти) , пристигащи на границата, която включва разделянето на деца от родители, някои от които са на по-малко от осем месеца. Според „Ню Йорк таймс“ администрацията към момента продължава да задържа 12 800 деца, въпреки всички протести и съдебни заповеди.

Второ, свидетели сме на чудовищно  пренебрежение към президента на Пуерто Рико: След като урагана Мария опустоши острова, неговата администрация почти не реагира. Загинаха около 3000 американци. Тръмп категорично отрича, че смъртта им е причинена от бурята. И, разбира се, въпреки неотдавнашните обвинения срещу няколко руски военни офицери за хакване на Националния комитет на Демократическата партия през 2016 г., той продължава да твърди, че обвиненията за тази сериозна атака срещу страната ни от чуждестранна сила били „измама“.

Тръмп и неговите приятелчета правят толкова много отвратителни неща, че е трудно да ги проследим.Както казват футболните фенове,вече  е трудно да държим окото на топката. „Топката“, разбира се, е защитата на американската демокрация. Като граждани това е най-важното ни задължение. Защото сега, нашата демокрация е в криза

Не използвам лековато думата „криза“. По улиците все още няма танкове. Злоупотребата на администрацията все още е ограничена на някои фронтове –  – най-вече поради от нейната собствена  некомпетентност. Но нашите демократични институции и традиции са под обсада. Трябва да направим всичко възможно, за да отвърнем на удара. Няма време да губим.

Според мен, има пет основни фронта, по които нашата демокрация е под атака.

Първият е нападението на Доналд Тръмп  срещу върховенството на закона.

 Джон Адамс пише,че определението за република е „правителство на законите, а не на хората.“Този идеал е закрепен в два мощни принципа: никой, дори най-мощният лидер, не енад закона и на всички граждани се дължи еднаква законна защита. Това са големи радикални идеи, от времето когато Америка се е формира ла, но са жизненоважни и днес. Основателите знаеха, че лидер,който отказва да бъде подчинен на закона или който политизира или възпрепятства изпълнението му, е най-обикновен тиранин,

Това много наподобява описанието на Доналд Тръмп. Той заяви за „Ню Йорк таймс“:“Имам абсолютно право да правя това, което искам с Министерството на правосъдието.“ Според вестника през януари адвокатите на Тръмп  са изпратили на специалния съветник Робърт Мълер писмо , в което се казва същото: Ако Тръмп се намесва в разследването, това не е посегателство над правосъдието, защото той е президент.

„Таймс“съобщи, че Тръмп е казал на съветниците си в  Белия дом, че е очаквал главният прокурор  Джеф Сешънс да го защити, независимо от закона. Според Джим Ейми, президентът е поискал от директора на ФБР да се закълне в лоялността си не към Конституцията, а към самия Тръмп. Той призова министерството на правосъдието да преследва политическите му опоненти, нарушавайки американска традиция, достигаща до Томас Джеферсън. След ожесточено оспорваните избори от 1800 г., Джеферсън би могъл да се оспори избора на „Корумпирания ДжонАдамс“ и да вкара в затвора неговите поддръжници. Вместо това Джеферсън използва своето встъпително обръщение, за да заяви: „Всички ние сме републиканци, всички сме федералисти“.

Второ –легитимността на нашите избори е поставена под съмнение.

Продължава намеса на Русия и сме свидетели на пълното нежелание на Тръмп да я спре или да ни защити. Съществува натиск над избирателите, тъй като републиканците налагат, според мен незаконните изисквания за вписване на граждани в избирателните списъци, за да попречат на хората да гласуват. В днешно време изобилства от политици, които предимно републиканци, които така начертават границите на избирателни райони, че да гарантират вечна победи за тяхната партия. Всичко това ни отдалечава от свещения принцип на „един човек, един глас“.

Трето, президентът води война срещу истината и разума.

В началото на месеца Тръмп направи 125 неверни или подвеждащи изявления за 120 минути, които според  Вашингтон поуст, са личен рекорд дори за него (поне откакто е станал президент). Към днешна дата, според фактите, публикувани във вестниците, Тръмп е направил 5000 фалшиви или подвеждащи твърдения, докато е бил на поста и наскоро  го прави средно по 32 пъти на ден.

Днес Тръмп също преследва  журналисти с още по-голяма пламенност и злонамереност, отколкото преди. Никой не обича да бъде разкъсван в пресата – аз със сигурност не го понасям – но когато сте публична фигура, това е част от работата Ви. Ще Ви обсипват с критики.  Научете се да го приемате.Отбранявайте се и защитавайте Вашата кауза, но не злоупотребявайте с властта си и не подривайте достойнството на свободната преса. Тръмп дори не крие намеренията си. Лесли Стал, репортер от предаването „60 минути“, попита Тръмп по време на кампанията му защо винаги атакува пресата. Той каза: „Аз го правя, за да ви опозоря всички и да унижа всички ви, така че когато пишете негативни истории за мен,никой няма да ви повярва.“

Когато не можем да се доверим на това, което чуваме от нашите лидери, експерти и източници на новини, губим способността си да държим сметката на хората, да решаваме проблеми, да разбираме заплахите, да преценяваме напредъка и ефективно да общуваме помежду си – а всичко това е от решаващо значение демокрацията.

Четвърто, в администрацията на Тръмп има ужасяваща корупция.

Като се има предвид, че тази администрация обеща да „пресуши блатото“, е удивително е как безгрижно злоупотреби с власт и груби нарушения на етичните правила. Президентът и неговият кабинет се оплетоха в  конфликти на интереси,

Тръмп е първият президент след 40 години, който отказва да публикува данъчните си декларации. Отказа да предостави активите си на доверителен фонд или да се откаже от правото да управлява имотите и бизнеса си, както са правели предишни президенти. Това създаде безпрецедентен конфликт на интереси, тъй като лобисти, чуждестранни правителства и републикански организации правят бизнес с компаниите на Тръмп или провеждат събития в неговите хотели, голф игрища и други имоти. Така те слагат пари директно в джоба му. Той печели от бизнеса на президентството.Тръмп дори не се прави, че дава приоритет на  общественото благо над личните или политическите си интереси. Той не разбира, че държавните служители трябва да служат на обществеността, а не обратното. Основателите (на САЩ) са  смятали, че за да успее една република не е достатъчно да има мъдри закони, стабилни институции и блестяща конституция. Гражданската, републиканска добродетел е есенцията, която може да накара цялата система да работи. Доналд Тръмп може би е републиканския президент с най-малко гражданска добродетел.  който някога сме имали.

Пето, Тръмп подкопава националното единство, което прави демокрацията възможна.

Демокрациите са нестабилни по природа. Ние обсъждаме свободно и често не постигаме съгласие.  Това в най-голяма степен ни отличава от авторитарните общества, където несъгласието е забранено. Но ние сме обвързани  от здрави „обръчи на взаимно привличане“, както казва Ейбрахам Линкълн, и от общото убеждение, че от нашия общ казан за претопяване изтича единно цяло, което е по-силно от сбора на неговите компоненти.

Поне така се очаква да работи системата. Но Тръмп дори не се преструва, че е президент за всички американци. Трудно можем да пренебрегнем расовият подтекст на почти всичко, което Тръмп казва. Често дори в прав текст. Когато заявява, че хаитянските и африканските имигранти идват от „страни-кенефи“, това е няма как да се разбере погрешно. Както и когато казва, че на определен американски съдия не може да се вярва поради мексиканския му произход. Нищо от това не е белег за автентичност или освежаваща отклонение от сковаващата „политическата коректност“. Обругаването не е „назоваване на нещата с истинските им имена“. Това е просто избликна омраза.

Не знаем дали Тръмп пренебрегва страданията на пуерториканците, защото не знае, че те са американски граждани, защото осъзнава, че хората с кафява кожа и латиноамерикански фамилии, не са негови фенове, или защото просто му липсва способността за съпричастност. Не знам какво си мисли, когато когато напада  играчи от Националната баскетболна лига,  които протестират срещу системния расизъм или когато не осъжда престъпленията от омраза срещу мюсюлманите. Знам обаче, че той винаги защитава или хвали онези, които смята, че са негови хора – сам каза, че с тялото си ще брани  онези „много хубавите хора“ сред белите националисти в Шарлотсвил, Вирджиния. С липсата на загриженост и уважение към някои американци той изпраща ясно послание.  Според него  някои от нас не принадлежат към нацията, не  всички хора са създадени равни, и  някои от тях не са надарени от техния Създател със същите неотменни права като другите.

Това не е въпрос само на думи. От първия ден неговата администрация подкопава гражданските права, за  които предишните поколения се бориха. Някои от указите, които той издаде – като забраната за пътуване на мюсюлмани и забраната за транссексуалните американци да постъпват на военна служба са красноречиви. Други негови действия бяха по-тихи, но също толкова коварни.Министерството на правосъдието до голяма степен се отказа от надзора на полицейските служби, които дълго са извършвали нарушения на гражданските права и  промени позицията си по дела свързани с правото на глас. Почти всяка федерална агенция е намалила активността си в защитата на гражданските права. Департаментът по Имиграция и митници се разпространява произволно в цялата страна. Федералните агенти тормозят граждани само за това, че говорят на испански и отделят родители от децата им.

Как се  стигна до тук?

Тръмп е уникално враждебен към върховенството на закона, етиката в държавната служба и свободната преса. Но атаката срещу нашата демокрация не започна с избирането му. Той е колкото причина, толкава и а симптом за това, което ни разяжда. Помислете за нашето общество като за човешко тяло. Нашите конституционни проверки и баланси,демократични норми и институции и добре информирано гражданство действат като имунна система, която ни предпазва от болестта на авторитаризма. В продължение на много години нашата защита беше износвана от малка група десни милиардери -хора като семейство Мърсър и Чарлз и Давид Кох – които вложиха  много време и средства в изграждането на алтернативна реалност, където науката е отречена, лъжите бяха маскирани като истини и параноята процъфтя. Това подкопа общата рамка от факти, която позволява на свободните хора да обсъждат заедно и да вземат важни решения за самоуправление.  Така се създаде възможност заразата на руската пропаганда и Тръмповите лъжи да проникнат. Тези хора използваха парите и влиянието си, за да пленят нашата политическа система, да наложат свой дневен ред и да обезвредят милиони американци.

Няма да се съглася с критиците, които твърдят, че капитализмът е фундаментално несъвместим с демокрацията, но нерегулираният, хищнически капитализъм със сигурност е.Огромното икономическо неравенство и корпоративната монополна власт са антидемократични и подкопават американския начин на живот.

Междувременно хиперполяризацията вече се разпростря  отвъд политиката и проникна в почти всяка част от нашата култура. Едно скорошно проучване установи, че през 1960 г. само 5% от републиканците и 4% от демократите заявиха, че ще бъдат недоволни, ако синът или дъщеря им са били женени за член на друга политическа партия. През 2010 г.49% от републиканците и 33% от демократите заявиха, че ще бъдат разстроени от това. Въздействието на партийната идентичност – и враждебност – обяснява защо толкова много републиканци продължават да подкрепят президента, макар да е очевидно, че той е негоден за този пост и е отрицание се на много от ценностите и политиките, които някога са им били скъпи. Когато започнете да гледате на политиката като на игра „аз печеля – ти губиш“ и разглеждате членовете на другата страна като предатели, престъпници или по някаква причина нелегитимни, тогава нормалната политика на компромиси и отстъпки се превръща в кръвен спорт.

Съществува тенденция,когато говорим за тези неща, да ги приписваме на  „двете страни“. Но истината е, че това не е симетричен проблем. Трябва да сме наясно че нарастващият радикализъм и безотговорността на Републиканската партия, включително десетилетията унизително управление,през които те демонизираха демократите и подриваха нормите създадоха Доналд Тръмп. Всеки път когато злоупотребяваха с процедурите в Конгреса, или открадваха място във Върховния съд, когато преначертаваха избирателните райони, за да се изгуби гласа на афро-американците, или пък когато заглушаваха предупрежденията на работещи за правителството учени по проблема за климатичните промени, републиканците подкопаваха американската демокрация много преди Тръмп да стигне до Овалния кабинет.

Днес трябва да направим всичко по силите си, за да спасим американската демокрация и да излекуваме нашето общество.

Преди всичко,трябва да мобилизираме всички сили, за да постигнем масивна избирателна активност през 2018 г. Из цялата страна има фантастични кандидати, които всеки ден  дават смислени проекти за това как ще повишат заплатите, как да ще намалят надутите разходи за здравеопазване и ще се борят за справедливост. Ако спечелят, ще направят чудесни неща за Америка. И накрая можехме да се постигне определен конгресен надзор над Белия дом.

Когато вдигнатата  прах се утаи, трябва да направим сериозно почистване. След „Уотъргейт“, Конгресът претърпя значителна реформа в отговорна злоупотребата с власт на Ричард Никсън. След Тръмп ще ни трябва подобен процес. Например корупцията на Тръмп трябва да ни научи, че всички бъдещи кандидати за президент и самите президенти ще трябва да бъдат задължени по закон да публикуват данъчните си декларации. Те също така ще трябва да бъдат за дължаванида се съобразяват с етичните изисквания и с  правилата за избягване на конфликт на интереси.

Нужни са важни реформата за провеждането на честни избори. Комитетът за разузнаване на Сената е изготвил редица препоръки, които могат да получат  двупартийна подкрепа за по-добра защита на системите за гласуване в Америка, включително с въвеждането на резервни копия на бюлетини, одит на гласовете и по-добра координация между федералните,щатските и местните власти относно кибер-сигурността. Това е добро начало.Конгресът трябва също така да поправи щетите, които Върховният съд нанесе на Закона за правото на глас, като възстанови пълната защита, от която гласоподавателите се нуждаят и заслужават, както и правото на глас на американците, които излежават време в затвора и плащат дълг на обществото.Нуждаем се от право на предварително и дистанционно  гласуване във всеки щат и автоматична универсална регистрация на гласоподавателите, така че всеки гражданин, който има право да гласува, може да осъществи това свое право. Трябва да отменим отстраним купените гласове от нашата политика. И вероятно няма да се учудите, когато кажа, че  страстно вярвам, че е време да се премахне избирателната колегия ( и да се премине към директно гласуване за президент).

Но дори най-добрите правила и регулации няма да ни защитят, ако не  намерим начин да рестартираме нашата изтръгната социална тъкан и да възродим нашия граждански дух. Има конкретни стъпки, които биха помогнали, като значително разширяване на програмите за национално обслужване и връщане на гражданското образование в нашите училища.Също така се нуждаем от системни икономически реформи, които намаляват неравенството и неконтролируемата власт на корпорациите и да дадат силен глас на работещите семейства. И в крайна сметка изцелението на нашата страна ще се се случи, ако всички ние, като граждани и индивиди, които си вършат работата –  се опитаме да сложим край на разделянето по признак на раса, клас и политическа принадлежност и да погледнем през очите на хората, които са много различни от нас самите. Когато мислим за политиката и преценяваме лидерите си, не можем просто да попитаме: „По-добре ли ми е сега,отколкото преди четири години?“ Трябва да попитаме: „По-добре ли е за всички нас?“ Станали ли сме по-добра страна, по-силна и по-справедлива? ”Демокрацията работи само когато приемаме, че споделяме успехите и проблемите.

През 1787 г., след Конституционното събрание във Филаделфия, Бенджамин Франклин бил попитан от жена на улицата пред Залата на независимостта: „Е, докторе, какво имаме, република или монархия?“

Той отговорил:

„ще имаме република, ако успеем да я устоим.“

Напоследък често си мисля за неговият отговор. Какво съдържа той?. Колко крехък е нашият експеримент със самоуправлението. И когато погледнем огромната човешката история, колко краткотраен е той. Демокрацията може да бъде наше наследствено право като американци, но това не е нещо, което можем да приемем за даденост. Всяко поколение трябва да се бори за него. Тази борба трябва да ни приближи до един по-съвършен съюз. Дошло е време отново да се борим за демокрация!

The Atlantic: American Democracy is in Crisis ;  Our democratic institutions and traditions are under siege. We need to do everything we can to fight back. Превод – Николай Василев

Верен на принципите за плурализъм и свобода на словото, „Приоритети“ даватрибуна на различни мнения, които не винаги съвпадат с разбиранията на нашияекип. Авторите на такива мнения  носятотговорност за изразените от тях тези.

Етикети: * *