Априлската есен на суданския диктатор, сменен от друг престъпник

преди 5 дни

Сваленият диктатор е смятан за главен виновник за продължителната кървава война в Южен Судан, за смъртта на 300 000 души и нерадостната съдба на още 2,5 млн. човешки същества при кръвопролитията в Дарфур и Южен Кордофан.

„И най-хитрият тиранин все някога бива свален”, щеше да напише днес хан Омуртаг, ако имаше възможност да коментира преврата в Судан

Радио „Свобода“

След няколко месеца масови демонстрации против президента Омар ал Башир командването на въоръжените сили свали от власт диктатора, стискал за гушата страната си цели 30 години. На Запад ал Башир отдавна е смятан за класически тип военен престъпник и покровител на международни терористични ислямистки организации. През последните месеци от царуването му той бе припознат като перспективен съюзник на кремълската хунта.

На 11 април министърът на отбраната на Судан Ахмед Авад ибн Ауф в пряко телевизионно обръщение съобщи благата вест, че вече бившият президент е арестуван и властта е поета от военен Върховен съвет за национална сигурност, който си определя двегодишен мандат за управление. Върховният съвет отменя действието на конституцията за срок от три месеца, въвежда комендантски час, разпуска Националното събрание, правителството и всички други държавни и местни органи на властта.

Сваленият диктатор Омар ал Башир

Генерал ибн Ауф поднася извинения на суданския народ за „закъснялата намеса на армията“ , която не е съумяла да предотврати смъртта на десетки мирни граждани, участвали в масовите протести срещу режима на ал Башир. Заедно с диктатора са арестувани и приближените му: шефът на личната гвардия, обвинен в убийства и мъчения, бившият вицепрезидент, министърът на отбраната и лидерът на управляващата и единствена легална партия в страната „Национален конгрес“.

Водачите на протестните акции, сред които са профсъюзни лидери и опозиционни коалиции, побързаха да се разграничат от авторите на преврата, като призоваха протестите, седящите стачки и другите форми на мирна съпротива да продължат, докато бъдат формирани граждански органи за управление и бъдат удовлетворени основните искания на населението.

Председателката на алианса на опозиционните партии „Умма“ Мариам Садък ал Махди заяви: „Изявлението на военното командване обезсмисля нашия протест и самата идея за преход към гражданско управление. Генералите, които довчера вярно служиха на диктатора и години наред рушиха страната ни, в последния момент извършиха типичен военен преврат и се опитват да спасят основите на режима, при който заемаха висши длъжности и да заграбят плодовете на нашата революция“.

Лидерът на военната хунта генерал Ахмед Авад ибн Ауф доскоро е първи вицепрезидент на Судан и приближен на бившия диктатор. (Както др. Добри Джуров бе несменяем член на Политбюро на ЦК на БКП и 30 години министър на отбраната при др. Т. Живков. След Нерон и Калигула нищо ново не е измислено при смяната на всяка тиранична власт – бел. ред.).

От 2007 г. Авад ибн Ауф е в санкционен списък на САЩ и на други западни държави за доказано участие във военни престъпления и престъпления против човечността по време на военните действия в Дарфур.

През последните години Судан изпадна в икономическа депресия, след като през 2011 г. от него се отдели най-младата африканска държава Южен Судан, където са разположени близо три четвърти от нефтените находища. През 2018 г.  курсът на националната валута спадна с 85%, докато инфлацията скочи със 70%. Последната капка, с която през декември преля чашата на търпението и милиони суданци се изсипаха по улиците, беше трикратното повишаване на цените на горивата, хляба и брашното.

След като гневни множества заляха столицата Хартум и още 30 по-големи града, Омар ал Башир отказа да се вслуша в исканията на протестиращите, разпусна правителството и обяви, че поема държавата на ръчно управление.

След като в Зимбабве бе свален Роберт Мугабе, ал Башир стана доайен на африканските диктатори. През 1973 г. той командва бригадата суданска пехота на Синайския полуостров във войната срещу Израел (започнала на еврейския празник Йом Кипур). Завзема властта през 1989 г. с военен преврат под лозунга „Демокрацията не може да изхрани народа!“. Смятан е за главен виновник за продължителната кървава война в Южен Судан, завършила с намесата на Запада начело със САЩ и отделянето на младата държава. Ал Башир е причастен към смъртта на 300 000 души и към нерадостната съдба на още 2.5 млн. човешки същества при кръвопролитията в Дарфур и в Южен Кордофан.

„Стратегическото” сътрудничество между двамата диктатори приключи твърде бързо

За да излезе от международна изолация, през последните години Омар ал Башир започна активно да развива дипломатически и търговски отношения с Техеран и с Москва. Ал Башир посещава Русия два пъти, през 2017 и 2018 г., среща се с Вл. Путин, Сергей Лавров и Сергей Шойгу и най-искрено им предлага заедно „да изтикат американците от Африканския континент”.

Преговорите са били доста напреднали, след като са обсъждани възможностите на суданския бряг на Червено море да бъде създадена руска военноморска и военновъздушна база.

На срещите е присъствал петербургският милиардер и приятел на Путин Евгений Пригожин, известен като собственик на „фабриката за тролене“ в Олгино и на частната военна компания на Вагнер, „ЧВК Вагнер“, действаща в Украйна, Сирия, Централна Африка, Либия и в още 20 африкански държави. Пригожин се е споразумял със суданския диктатор бойци от частната армия „Вагнер” да охраняват златните залежи, притежавани от компанията „М Инвест“ (собственост на ал Башир), чийто добив достига 100 т злато годишно, с което се нарежда на трето място в Африка.

Руски наемници са обучавали судански войници от специалните сили да разгонват антиправителствени демонстрации. Наскоро кремълски официални източници признаха присъствието на руски военни специалисти в Судан.

Етикети: * * * * *