Автогол от дузпа

преди 5 месеца

Ако за Гърция е достатъчно да натрие носа на македонците, България трябва да спечели сърцата им.

Министрите Димитров и Захариева. Бащата на македонския министър написа преди 20 години, че македонците нямат причини да се срамуват от дванадесетвековната си история като българи
Снимка Интернет

Една от причините за формиране на македонски „идентитет“ – не само различен от българския, но и враждебен на българския, е неадекватното поведение на множество български власти от времето на Гоце Делчев насам. За съжаление като че ли нищо ново не сме научили, нищо старо не сме забравили. Огромният триумф на българската дипломация, увенчан с подписването на Договора за сътрудничество и приятелство през 2017 г., е на път да бъде пропилян. Кога ли ще излезем от порочния алгоритъм всеки български триумф да бъде последван от катастрофа?

Ако за Гърция е достатъчно да натрие носа на македонците, България трябва да се стреми да спечели сърцата им. За да постегне това, България трябва не само демонстрира, че подкрепя афирмацията и развитието на един модерен инклузивен македонски идентитет, както и стремежите на Северна Македония към европейско членство, но и да изглежда като уважаван член на ЕС и на НАТО.

Някъде към дванадесетата си годишнина интелигентните деца разбират, че не трябва да се поддават на „бъзикане“. По-глупавите изпадат в истерия, когато ги закачат на някоя чувствителна тема. Тогава „тарикатчетата“ започват нарочно да ги провокират и да си доставят удоволствие от очакваната неадекватна реакция. По времето на Югославия в казармата сръбски войници често са провокирали македонските с обръщението „абе, българче“ и са се наслаждавали на гневното опровергаване!

Какво е на път да взриви българо-македонските отношения?

Един от членовете на македонската делегация в комисията предложил провокационно двете страни да честват съвместно пренасянето на мощите на Гоце Делчев от София до Скопие през 1946 година, когато борците за независима Македония са били хвърляни в югославски, а и в български затвори! (Тогава Димитър Талев е изпратен в лагер с обвинение във „великобългарски“ шовинизъм!)

Предложението не е било прието и разговорите е трябвало да продължат. Само че информация за тези дискусии изтече в медиите и българските власти се поддадоха на провокацията. Първо министърът на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов излезе с гневна реакция и нескрита заплаха, че България ще блокира приемането на Северна Македония в ЕС. Последва по-умерена, но еднозначна реакция на външния министър Екатерина Захариева, за да се стигне накрая и до реакцията на премиера Бойко Борисов в Брюксел, според когото

„македонците трябва още да узреят за дата за преговори за ЕС“.

Борисов признава, че е бил провокиран:

„И непрекъснато опозицията ще ме подпитва какво прави комисията…“

Само че дали част от тази опозиция не обслужва чужди интереси и цели да блокира интеграцията на Северна Македония в НАТО и в ЕС?

С изказването си премиерът може да проведе кризисен пиар и да докаже, че не предава българската история, но обижда дори македонците, които имат положителни чувства към България.

Кое е по-важно? Рейтингът или националният интерес?

Няма съмнение, че както македонците, така и ние трябва да преосмислим много от тезите, които са набивани в главите ни от най-ранно детство. Но това няма да се случи с „шок“.  Когато през 90-те години на миналия век вестник „Демокрация“ публикува карта с черепи, изобразяващи реално съществували комунистически концентрационни лагери, в обществото не настъпи лечебен шок и катарзис. Напротив – комунистите мобилизираха редиците си и по не най-честния начин спечелиха изборите. Никакъв фактологичен шок няма да накара мнозинството от македонците да намразят Титова Югославия, защото с основание или не повечето от тях вярват, че в нея са живели по-добре, отколкото живеят сега.

Може би ние трябва да приеме очевидния факт, че не македонизмът откъсна Северна Македония от България. Това направиха войните, в които нашите войници и доброволците от Македония проявиха чудеса от храброст, но българските правителства допуснаха непростими стратегически грешки.

Може да ни е трудно да го приемем, но македонизмът извади Северна Македония от „международно признатите граници на Сърбия“. Тази исторически волунтаристична, да не кажа фалшива идеология позволи на Македония за разлика от Косово да получи статут на република в рамките на Югославия.  България безспорно помогна на Македония да утвърди независимостта си през 1991 г., но без статутът на „република“ от 1945 г. историята край Вардара можеше да е съвсем различна. Без кодифицирането на македонския език на базата на западните български диалекти днес в Скопие, подобно на Лесковац, можеше да се говори на (недотам литературен) сръбски.

С кого щяхме да се борим за Гоце Делчев тогава?

Днес в Северна Македония съществуват предпоставки за обективизиране на историята. Това е от полза не само за България, но най-вече за самата нея. За целта обаче София трябва да демонстрира висш дипломатически пилотаж, а не да надува мускули.

Нека се върнем на тезите на македонската делегация в Историческата комисия.

Нейният председател професор Георгиев призна, че Гоце Делчев е етнически българин (чувствал се е част от българското племе), но настоява, че той и другарите му са започнали да развиват македонски политически идентитет.

Тезата не е изцяло невярна!

Името „Македония“ и „македонци“ не е значело нищо за мнозинството от населението там 50 години по-рано. Но особено след 1878 година то е сакрализирано. Толкова много герои, включително родени в княжеството, умират за нейната свобода. И да, типично по български, борците настояват за своята самостоятелност. Не са „оръжие на двореца“.

Разбира се, Гоце се бори за единна автономия на Македония и Одрнско с български училища и църква. „Политическият македонски иднетитет“ при Гоце е едва в зачатък. Все още идеалът е целокупна България. По време на Балканските войни и на Първата световна война всички оцелели другари на Гоце се борят за „целокупна“ България. Но след поражението Тодор Александров и Ванчо Михайлов се обявяват за напълно независима Македония.

Вместо да стъпим на тази обща констатация, ние влизаме в капана, в който антибългарските сили отдавна искат да ни натикат. Настояваме за разграничаване – или българин, или македонец.

За поне две-три поколения обаче не е имало такова императивно разграничение. Симеон Радев е и македонец, както и Андрей Ляпчев. И след „македонската гражданска война“, която реално завършва с победата на комунистите над ВМРО, хората не си лягат българи, за да се събудят македонци. По волята на победителите във Втората световна война се стига до трансформация на съдържанието на понятието „македонци“ – от „част от българския народ“ („българското племе“) то се превръща в „един от югославските народи“. Когато Тито извежда Македония от съветската зона, тази трансформация е възприета от огромното мнозинство от населението.

Засега президентът и премиерът на Северна Македония мъдро се въздържат от отговор на провокациите, а това дава повод на опозицията, която се обявява против „нереципрочния“ договор с България, да ги напада от сутрин до вечер. Ако правителството падне, вероятно опозиционната ВМРО ДПМНЕ ще тласне страната обратно в орбитата на Белград. Стигне ли се до подобен развой, част от вината ще е на неадекватните български реакции.