България изостава от тенденциите в ЕС. И още четири извода

преди 3 седмици

За пръв път в историята на европейските избори активността се повишава, а не спада

Тези избори показаха, че темата на бъдещето е една. Една е и политическата сила на бъдещето. България изостава от тенденциите в ЕС, но изоставането все пак не е драматично. Александър Андреев от Дойче веле обобщава петте извода от евроизбори 2019.

Снимка Интернет

Пет главни извода могат да се извлекат веднага от вчерашните избори за Европейски парламент. Първо, климатът ще бъде темата на бъдещето, а политическата сила на бъдещето отива у „Зелените“. Второ, редом със „Зелените“ печелят и либералите – двете партии заедно блокират опитите на антиевропейците да съсипят общия дом. Трето, традиционно най-силните партии ЕНП и социалистите остават начело, но понасят сериозни загуби. Четвърто, ЕС се дели видимо на Северозапад и Югоизток, като едните се тревожат за климата, а другите – за миграцията. И пето, България изостава от тенденциите в ЕС, но изоставането все пак не е драматично. Да видим как тези пет извода се вписват в общата картина.

Евроскептиците – обречени на безсилие

„Европейският съюз ни интересува!“ – това послание излъчиха гражданите с високата си избирателна активност. Защото десетилетието на кризи в ЕС произведе и един много важен положителен ефект – хората се политизираха, вълнуват се от бъдещето на обединена Европа. И за пръв път в историята на европейските избори активността се повишава, а не спада. Това леко отслабва европейските ляво- и дясноцентристи и сериозно подсилва възторжените привърженици и не по-малко възторжените противници на ЕС. Либералите и „Зелените“ като трета и четвърта политическа сила в Европа очевидно ще влязат в широка коалиция с двете най-големи партии, а това обрича евроскептиците на безсилие в бъдещия парламент – те ще бъдат просто една гръмогласна, но слаба опозиция. Да, Орбан и Качински печелят в Унгария и в Полша, но от една страна, победите им са по-неубедителни от техните собствени очаквания, а от друга – и двамата добре знаят, че са си набавили тази електорална подкрепа главно благодарение на европейските пари. И никога няма да отрежат този удобен клон.

Снимка Дойче веле

Във Франция и в Италия, където миграционните страхове са силни, а икономиките – слаби, печелят Марин льо Пен и Матео Салвини. Този мощен предупредителен сигнал, отправен към ЕС, означава само едно – както Брюксел, така и европейският Северозапад трябва да се отнесат сериозно към проблема с бежанците, миграцията и охраната на границите. И освен това най-после да обърнат поглед към икономиката, която през последните години все оставаше на заден план.

И все пак тема номер едно на тези евроизбори се оказа опазването на климата. Грета Тунберг е само лицето и символът на едно очевидно могъщо младежко движение, което се надига в цяла Европа. Примерът от Германия като най-многолюдна държава в самия център на ЕС е особено показателен – младите хора масово гласуват за „Зелените“, като във възрастовата група под 25 години те събират повече гласове от всички големи партии, взети заедно. (Встрани от евроизборите, тези резултати очертават за Германия една вече съвсем реалистична възможност – на следващите избори за Бундестаг след по-малко от две години да възникне коалиция с канцлер от „Зелените“.) А в европейски мащаб тенденцията е повече от очевидна – зелените партии и движения, младите хора, които се тревожат за климата, в бъдеще ще оказват все по-решително влияние върху политиката.

А България?

Къде се позиционира България в цялата тази сложна и пъстра мозайка? Българските граждани гласуват „консервативно“ (тоест за двете големи партии от двете големи евросемейства), залагат на стабилността и все още не улавят вятъра на промените в Европа. С едно изключение – успешното представяне на „Демократична България“ (ДБ) все пак е част от общоевропейската тенденция. Защото, независимо от упоритите си (обясними) настоявания, че е „дясна“ политическа сила, ДБ всъщност представлява една либерална и просветена урбанна алтернатива на останалите партии в българското политическо пространство, които, макар и в различна степен, са обременени от греховете на властта, от обвиненията в партизанщина и шуробаджанащина, от популизъм и клиентелизъм.

И накрая, успехът на партията на Фараж във Великобритания всъщност е равнозначен на вот във втори референдум за Брекзит. Дали с малко повече или с малко по-малко от 50%, британците явно масово искат да напуснат ЕС. И трябва да го направят колкото е възможно по-бързо, за да престане Брекзит да изпива силите на обединена Европа. На нея в момента ѝ трябват енергия и решителност за сериозните въпроси, а не разрастване на Брекзит-възпалението. Така че bye-bye, UK! Благодарим за годините заедно, но сега си имаме по-важна работа.

Етикети: * *