България, която комунистите погубиха

преди 1 месец

Книгата „Погубената България“ включва непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, сведения, открити в регионалните държавни архиви, както и свидетелствата на наследници на т. нар. „бивши хора”.

Книгата „Погубената България“  включва непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, сведения, открити в регионалните държавни архиви, както и свидетелствата на наследници на т. нар. бивши хора. Премиерата на „Погубената България” беше на 15 май 2019 г.  в столичния хотел „Балкан”. Зала „Средец” беше препълнена, повече от една трета от посетителите бяха правостоящи.

В книгата са включени сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и за почти неизвестните политически съдебни процеси, насочени срещу инженерно-техническата интелигенция.

Изследването на проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество през периода 1944–1989 г. „Погубената България“ възкресява паметта за много познати и непознати личности, посвоему герои, които, поставени на изпитания, отстояват докрай общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.

Авторите

Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичния общински съвет (1999-2014) и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017).

От 2013 г. проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда спрямо „бившите хора“, в резултат от което след „Девети” българският елит е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията и записва техните свидетелства.

Христо Христов е разследващ журналист с близо 30-годишен професионален опит. Основател е на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com. Автор е на 13 документални разследвания върху различни престъпления на комунистическия режим и корупцията през прехода, както и сценарист на 15 документални филма, посветени на жертви на тоталитарното управление на БКП. Носител е на всички престижни награди за разследваща журналистика в България. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

Д-р Любомир Канов пише в предговора:

„Избивани, преследвани, въдворявани, съдени, затваряни, изселвани, национализирани, ограбвани, изключвани, уволнявани, разработвани, наблюдавани, пренебрегвани, изолирани – такава е съдбата на жертвите на комунистическия режим между 1944-1989 г., част от онази видима и невидима репресия, стоварила се върху хиляди българи и техните семейства, които със своята находчивост, упоритост, предприемчивост и труд са изграждали основите на България до деветосептемврийския преврат. Българи, които комунистическият режим нарече „бивши хора”, копирайки политиката и тактиката на болшевиките в съветска Русия за справяне с класовия враг – представители на буржоазните партии, армейски офицери, банкери, индустриалци, предприемачи, търговци, заможни селяни и чифликчии, държавни и общински служители до идването на комунистите на власт, адвокати с отнети права, изключени студенти и др.

Възкресяването на паметта на хората от погубената България е важен момент от нашето днес и нашето утре като нация.”

Ето какво каза един от авторите – проф. Вили Лилков:

„Книгата беше създадена в резултат от многобройните ни срещи, които направихме с „бивши хора”, когато обикаляхме из страната. Посетихме 16 града по покана на техни жители. Получихме невероятна подкрепа и невероятен отзвук. Срещахме се с хора в провинцията, които ни даваха свои материали и ни разказваха свои истории. Тогава разбрахме, че ако към сухата статистика и документи на ДС добавим тези живи, автентични извадени от душата спомени,  ще се получи нещо интересно. И че ако напуснем територията на София и националния политически и стопански елит и погледнем какво се е случвало в провинцията в онези години, ще се получи нещо. Успяхме да накараме 30 души да напишат своите лични свидетелства за живота на хора, които са запазили своето достойнство в държавата-концлагер..

Снимка от ФБ-профила на Даниела Горчева

Влязохме в архивите на бившата ДС в 10 големи града – Стара Загора, Пловдив, Габрово, Търново, Сливен, Бургас, Варна, Добрич, Русе, и в по-малки градове като Дряново, Горна Оряховица, Елена и Севлиево. Имах чувството, че някой ми е извадил въздуха. Какво е било това чудо в Елена, което са направили комунистите! Какъв е бил този елит. На какво са посегнали те в този град. И не само там. Горна Оряховица, Севлиево, Бургас, Варна, Габрово… Този елит е посечен до корен. Но комунистите не са се задоволили с това. Те са продължили и с децата.

И така – стъпка по стъпка, архив по архив, свидетелство по свидетелство, срещи с хора от регионалните архиви по места, от регионалните музеи кн,игата стана.

Какво съдържа книгата.

Освен съдбите на много хора, които можем наистина да наречем патриоти, вие ще видите и много от неизвестните досега сталински съдебни процеси, които са били проведени в България и за които много малко се знае. Петдесетте години са били години на истински терор и на скалъпени монтирани сталински процеси, по които са осъдени стотици хора. Като започнем от делото срещу Михаил Шипков (служител в американското посолство в София, осъден на 12 години затвор, б.р.) , в резултат от което България и САЩ скъсват дипломатическите си отношения, и се мине през колежанския процес, където без причина са осъдени над 20 души, което после е било отчетено като съдебна грешка, след това са процесите срещу инженерно-техническата интелигенция – минни инженери, електроинженери, строителни инженери, разбиването на целия наш оръжеен потенциал в лицето на водещите инженери от този бран,ш, и продължим с делото „Красавици”, по което са осъдени 35 човека абсолютно невинни. Над тази част от нашата интелигенция е извършен абсолютен геноцид.

Защо написахме тази книга.

На първо място – заради историческата истина. Защото истината за тази България преди 9 септември 1944 година е силно изопачена. И върху тази изопачена и фалшифицирана история стъпват днес комунистите, когато говорят за онова време. На техните лъжи трябва да се противопостави историческата истина. На това поле те рано или късно ще загубят битката. Рано или късно те ще трябва да се покаят. Рано или късно те ще трябва да се извинят не само за това, което са направили, но и за онази перверзна фраза, която още ми кънти в главата – че вината я приемат само с мезетата. Ще им се върне. Но затова ще трябва стъпка по стъпка, бавно и спокойно да вадим свидетелства и да ги разобличаваме.

Тази книга я написахме и заради паметта на тези хора –индустриалци, банкери, чифликчии,  заличени адвокати, инженери и хора от елита на България отпреди 9 септември. За тях много малко се говори. Ние имаме един голям дефект, когато четем историята.  Ние четем историята предимно политически, през големите събития – войни, революции, битки между политическите партии, а забравяме човека. А тези хора, за които пишем в тази книга, са неполитическият елит на България. Те са били първи в своята сфера, които първи са правили индустриални предприятия, които първи са приемали предизвикателствата и които са били водачите на общественото мнение, на обществените усилия в един град и в страната. На тези хора им приличаше образованието, което бяха придобили в европейските университети, приличаха им къщите, които изграждаха, бизнеса, с който се занимаваха, приличаха им костюмите и парите, за разлика от днешните, които не могат да им се хванат на малкия пръст. За тези хора ние трябва да разказваме.

Написахме тази книга и заради нашите деца. Ние трябва да им разкажем, че е имало такива хора в България и че може би ще има. Написахме я и да насърчим и други хора да говорят и да пишат. Да слязат в кладенеца на мълчанието, който го имаше във всеки български дом на „бившите хора“. Там се трупаха тези думи и някой трябва да слезе в кладенеца на мълчанието, да извади тези думи и те да заговорят. Тези хора да продължат да пишат и да се освободят от страха”.  

Етикети: * * *