Български държавни прокурори в ролята на … частни адвокати на руско предприятие

преди 1 месец

Беше доказано по безспорен начин, че министър Ненчев е действал с напълно легитимната цел да защити интересите на Българската армия и на България.

В края на 2016 година бяха образувани две наказателни дела срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев. Едното дело вече е спечелено на всички инстанции (вж. бележка под линия 1), а на 2 юли 2019 г. – след почти 3 години протакания от страна на Софийска градска прокуратура чрез искания за всевъзможни и нямащи нищо общо с делото справки, Софийският градски съд произнесе оправдателната присъда.
Делата – и двете, са със

смайваща липса на нужните според закона мотиви.

Това прави твърде прозрачна целта на прокуратурата, която българските граждани от няколко години масово наричат „цацаратура“, без да крият омерзението си.
Продължаващ години прокурорски произвол не е безобиден, защото струва на потърпевшите време и пари и защото разсипва психиката и здравето им. Вероятно точно такъв тормоз цели българската прокуратура, която бълва и протака с години дела там, където отсъстват престъпления – като в случая с Николай Ненчев.
И същевременно същата тази прокуратура при наличие на видимо престъпни действия (например в случаите с т. нар. имотна мафия, явни корупционни практики и т.н.) на практика възпрепятства правосъдието.
Примерите са безброй и неслучайно България не е допускана в Шенген, а българската прокуратура е печално известна в страните от ЕС с бездействията си срещу корупцията и организираната престъпност.
За сметка на това е очевидно, че в България се възражда политическото преследване. По примера на някогашния Съветски съюз със Сталиновия главен прокурор Вишински и на днешна Русия с печално известния й главен прокурор Чайка. При когото българският главен прокурор Сотир Цацаров – уронвайки престижа на институцията, която представлява, много обича да тичка на „обмяна на опит“!

Обвинението (вж. в галерия)

Както се вижда от публикувания документ, българската прокуратура предявява обвинение на бившия министър на отбраната Николай Ненчев, че не бил възложил поръчката на руската самолетостроителна корпорация „МиГ“. Не е ясно на каква основа загрижените за руските интереси нашенски прокурори са изчислили загуби от 3 милиона 773 хиляди евро за руската корпорация.
Има ли заведени и спечелени дела от страна на руското предприятие срещу България за неустойки? Не! Няма такива дела! Тогава? Тогава защо български прокурори

подменят прокурорските си тоги с адвокатски

 и без да са упълномощени от никого, безсрамно адвокатстват на чуждо търговско сдружение?
Че си и плюнчат пръстчето срещу вятъра, за да преценят колко точно милиона били загубили руснаците от нероден Петко!
Обвинението е по чл. 282, ал. 3, във връзка с ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс:
„Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта си с цел да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години…“
За особено тежки случаи Законът според ал. 3 на същия наказателен член предвижда лишаване от свобода до 10 години.
Българската прокуратура поиска 8 години затвор за бившия министър на отбраната Николай Ненчев.
Съдът напълно основателно оправда Николай Ненчев, защото не беше намерена и не беше доказана никаква специална цел у бившия министър на отбраната да навреди другиму (вж. 2), в случая на свидното за нашенски прокурори руско предприятие „МиГ“, а бе доказана единствено легитимната цел да бъдат защитени българските национални интереси.
Да видим сега какво точно твърдят обвинителите – тези корифеи на правната мисъл?
Че министър Ненчев бил „скрил“ договор с руската корпорация, и то „с цел да причини вреда на РСК „МиГ“ в размер на 3 милиона 773 хиляди евро“!
Как се „скриват“ сключени вече договори, това само нашенски пишман прокурори знаят! Нали ако такъв договор наистина е бил сключен, отсрещната страна ще има копие от него и ще заведе дело за неустойки и пр.?
Впрочем прокуратурата така и не успя да докаже, че било имало умисъл да се навреди на руската корпорация. А липсата на специална цел у г-н Ненчев да навреди някому, означава, че

престъпление по този член въобще не е извършено.

Прокуратурата се провали с гръм и трясък и по втората точка от обвинението – че вследствие на несключения с руската страна договор били произтекли значителни тежки последици за българската армия.
На делото бе доказано по безспорен начин, че не само не са настъпили значителни вредни последици за българската армия, а точно обратното – че сключвайки по-изгоден за България и за българската армия договор, министър Ненчев не само е спестил милиони левове на българските данъкоплатци, но и до ден днешен България охранява въздушното си пространство и изпълнява задълженията си по мисия Air policing благодарение на този ремонт в Полша. Затова и съдът напълно основателно го оправда.

Случаят с министър Ненчев откъм фактологията

Николай Ненчев е министър на отбраната на България от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г.
Няколко години преди встъпването на Николай Ненчев в длъжност, през 2011 година е било сключено рамково споразумение между Министерството на отбраната на България и Руската самолетостроителна корпорация „МиГ“ за ремонтна дейност на български самолети, което рамково споразумение изтича на 9 септември 2015 г. Това споразумение няма задължителен характер.
Преди изтичането на рамковото споразумение с Русия в Министерството на отбраната има уговорен между чиновници от дирекция „Инвестиции в отбраната“ и руски представители, но неподписан от министъра на отбраната проектодоговор за извършване на ремонт на два двигателя в РСК „МиГ“. Този проект за договор не е извеждан от МО и на практика има стойността на един хвърчащ лист хартия.

Прокуратурата твърди, че вследствие на несключването на договора с руското предприятие за българската армия били настъпили значителни и тежки последствия. В съда беше доказано точно обратното. Включително и със свидетелските показания на президента на България Румен Радев (вж. 3).
Благодарение на това дело се разбра, че българското Министерство на отбраната има много лош опит с РСК „МиГ“:

1. Неспазване на срокове и неизпълняване на вече сключени договори от руската страна

От практиката с други договори сроковете за изпълнение на ремонтите в РСК „МиГ“ се оказват доста разтегливо понятие. Първоначално заложените срокове от 8-12 месеца за ремонт стигат до 18-20 месеца. Има дори случай, при който руската страна изцяло отказва изпълнението на вече сключен договор поради настъпили реорганизации в руското предприятие.

2. Гаранция и качество на ремонта

РСК „МиГ“ дава гаранции на двигател 12 месеца или 100 часа. За сравнение Полша дава гаранция 24 месеца или 200 часа на двигател.
По договор с РСК „МиГ“ гаранцията се дава от завода-производител, но в него няма предвидена възможност да се изисква и да се знае какви части са вложени по време на ремонта. Експертите потвърждават, че в предходни ремонти на РСК „МиГ“ са влагани части втора категория, тоест това не са нови части.
За сметка на това при ремонта на двигателите в Полша България получава държавни гаранции за качеството на ремонта и в договора има клауза да се влагат само части първа категория – тоест нови части.

3. Цената

По проектодоговора с РСК „МиГ“, който не е влязъл в сила, е било предвидено да се извърши ремонт на два двигателя за 3 милиона и 630 хиляди евро. Към тази цена трябва да се добави ДДС и мито и в крайна сметка цената става 4 милиона и 454 хил. евро.
Според договора с Полша цената за ремонт на един двигател (по договор те ремонтират 6 и всеки на тази цена) е 1 милион и 23 хиляди евро, без да се дължат ДДС и митнически такси, защото и двете страни са членки на ЕС.
Нещо повече – транспортът на двигателите и в двете посоки е за сметка на полската страна. 
И още: руската корпорация изисква 30% авансово плащане, а при договора с Полша се плаща след изпълнението на поръчките.
Всеки сам може да пресметне кой договор е по-изгоден!

4. Съветски маниери

При руския договор водещо е руското материално право, като кореспонденцията и преписите от договора са на руски език. При договора с Полша се прилага швейцарското право и швейцарският арбитраж, а споразумението е само на английски език.

5. Допълнителни услуги

Докато руската корпорация бави поръчките над предвиденото в договора, Полша не само ремонтира двигателите в срок, но и отпуска на България безплатно два двигателя, докато трае ремонтът, за да не стоят самолетите принудително на земята. Първите два двигателя, които България получава безвъзмездно от полската страна до приключването на ремонта на 6-те български двигателя, пристигат в България на 30 декември 2015 г. – месец след ратификацията на договора от Народното събрание на България.

6. Разпознавателна система

Русия не е член на НАТО и не може да извърши подмяната на авиониката, тъй като системата за разпознаване свой-чужд съдържа секретна информация. Поради това българските самолети не са разпознавани като свои от натовските страни и нямат право да кацат и да летят другаде освен в България. Липсата на опознавателна авионика затруднява до голяма степен съвместното патрулиране по охрана на въздушното пространство, в което България участва.
Този проблем не съществува с Полша, която също като България е член на НАТО.

7. Национални интереси

По-горе споменахме сключеното през 2011 година рамково споразумение между България и руската корпорация „МиГ“, което изтича на 9 септември 2015 година.
Междувременно през пролетта на 2014 година Русия извършва престъпление срещу мира, като без да обяви война, нахлува в суверенна съседна държава (Украйна) и анексира част от нейната територия (Крим).
Във връзка с това престъпление, което драстично променя средата за сигурност и геополитическата обстановка и създава пряка опасност за всички страни в района на Черно море, на 5 септември 2014 година в Уелс се провежда среща на високо равнище на държавите-членки на НАТО. От българска страна присъстват тогавашният министър на отбраната Велизар Шаламанов и тогавашният президент на България Росен Плевнелиев. На тази среща са обсъждани засилване на мерките за сигурност и намаляване на зависимостта от Русия от страна на държавите-членки на НАТО. Това се случва буквално два месеца преди Николай Ненчев да стане министър на отбраната. И като министър на отбраната на България, член на НАТО, той е длъжен да се съобразява с взетото в Уелс решение.

8. Действал ли е според закона министър Ненчев?

На 7 октомври 2015 г. българското правителство дава мандат на министъра на отбраната Николай Ненчев за подписване на междуправителственото споразумение между България и Полша, което е подписано във Варшава на 22 октомври 2015 г.
Това споразумение е ратифицирано от Народното събрание на България на 27 ноември 2015 г. и от парламента на Полша.
След всичко изложено, човек не може да не се запита на чий дявол служи българската прокуратура – дали на българските национални интереси, или на държавни или частни руски интереси?

Затова ли българският главен прокурор, който според предвиденото в конституцията няма никаква работа в чужбина, току прескача на „обмяна на опит“ в Русия и на свой ред кани печално известния главен прокурор на Русия Чайка в България?
Като капак прокуратурата отказва да предостави гарантиран от закона поискан достъп до обществено достъпни данни за пътуванията му? (вж. „Съдът задължи Цацаров да отговори за команировки в Русия“)
Видимо от изсмуканите от пръстите обвинения, които нямат никакъв шанс пред един приличен съд в действително правова държава, същинската цел на скандално известната и в Европа българска прокуратура е твърде очевидна. Явно става дума за политическо преследване.
Впрочем след произнасяне на оправдателната присъда председателят на съдебния състав не само посочи юридическата несъстоятелност на обвинението, но и напомни на българските прокурори, че съгласно Конституцията на Република България съществува разделение на властите и че съдът няма правомощия да контролира политически решения на изпълнителната власт. Обратното би означавало намеса на съдебната власт в работата на изпълнителната – нещо, което конституцията забранява.
С две думи, съдът напомни на въпросните прокурори, че Конституцията на България не допуска политическо преследване.
Усещането за поръчкови дела срещу бившия министър, спестил много пари на българския данъкоплатец с изгодни сделки, одобрени от Народното събрание и от Министерския съвет, се засилва от факта, че единият прокурор по делото – Десислава Пиронева, е един от българските кандидати за прокурор в Европейската прокуратура. Въпреки че не отговаря на изискванията за тази длъжност, защото едно от изискванията към кандидатите е професионализмът им да е на висота, а тяхната независимост да е извън съмнение.

От посочения случай е видимо, че нито професионализмът на г-жа Пиронева е на висота, нито нейната независимост е извън съмнение.
Ето накратко за нея (вж. „Бай Ганьо – европейски прокурор“):
„От регистъра на съдебните актове се вижда, че името на Десислава Пиронева се среща в едно-единствено първоинстанционно решение на Софийския градски съд (СГС) – оправдателната присъда срещу бившата председателка на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева. Делото срещу Василева (която беше окончателно оправдана) беше едно от първите показни разследвания в мандата на Сотир Цацаров, насочени срещу функционери от ГЕРБ. Още от самото начало обвиненията срещу нея звучаха несъстоятелно.
През 2015 г. тя се включва в офанзивата срещу министрите от Реформаторския блок, като възлага на ДАНС проверка срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев за ремонта на МИГ-овете в Полша, по което той е обвинен, че не е сключил договор за поддръжка с руска фирма.
Последно – прокурор Пиронева е автор на обвинителния акт срещу шефа на БТА Максим Минчев, обвинен, че е направил бартер за минерална вода срещу реклама. Обвинението вече два пъти беше връщано от съда поради негодност – последно тази седмица.“
И така. На делото беше доказано по безспорен начин, че министър Ненчев е действал не с цел да навреди някому, а с напълно легитимната цел да защити интересите на българската армия и на България. А чии интереси обслужват някои български прокурори, е видимо и с просто око!
––––
1 През декември 2016 година Военно-окръжната прокуратура в София внася обвинителен акт срещу Николай Ненчев в Софийския военен съд по обвинение, че в качеството му на длъжностно лице – министър на отбраната, е извършил престъпление по служба, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от Закона за обществените поръчки (ЗОП), в резултат от което са настъпили значителни вредни последици за МО.
С прости думи – Николай Ненчев беше обвинен, че бил склонил директора на „Инвестиции в отбраната“ да не подпише договор с фирма „Лортън“ ЕООД, която спечелила конкурс за изработка на армейски униформи, след като същата е предложила най-ниската цена. В хода на делото беше установено, че фирмата няма капацитет да изпълни поръчката за изработване на армейски униформи и сама се е отказала от подписване на договор с МО. Поради тази причина МО е сключило договор с класираната на второ място фирма „Интендантско обслужване“ с принципал МО. Софийският военен съд постанови – невинен. До същия извод стигна и Военно-апелативният съд. Прокуратурата обжалва и на трета инстанция. Върховният касационен съд потвърди решението на Военно-апелативния съд за оправдаване на Николай Ненчев.

2 Нека да поясним за широката публика какво значи на правен език: „с цел да причини вреда другиму и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици“. Ако бакалин, недоволен от конкуренцията на друг бакалин в квартала, се закани пред приятели, че ще го елиминира, като разпространи из квартала, че съседът му се е натровил с купени от конкурента му яйца (без да е наясно, че съседът му има алергия от яйца), и вследствие на този слух конкурентът му фалира, заведе дело за нанесени вреди и от разпита на приятелите на бакалина прокуратурата установи предварително набелязана цел, то тогава има престъпление по въпросния член. Ако обаче Николай занесе панталона си на поправка не при досегашния си шивач дядо Иван, който се е пропил и бави поръчките и вдига цената, а при шивачката Поли, защото работи качествено и по-евтино, той не е действал с цел да навреди на дядо Иван, а с легитимната цел да защити своя собствен интерес.

3 Впрочем на българските граждани вероятно ще им бъде интересно, че генерал Радев далеч невинаги е бил толкова възторжен симпатизант на Русия. Като командир на Военновъздушните сили на България (2014- 2016) той е писал доклади, в които е изразявал тревога от монопола на РСК „МиГ“, от непрекъснатото увеличение на цените и от забавеното изпълнение на поръчките. По тези причини е предлагал диверсификация и ремонт в Полша. За договора с Полша е дал положително мнение. Като свидетел пред съда казва същото. Как и защо от обективен критик на руските практики и защитник на българските национални интереси генерал Радев се превърна в почитател и защитник на Русия, която нахлува в суверенни държави, без да обяви война, и анексира чужди територии, остава загадка.

Публикация на Faktor.bg и dialog-bg.info

Етикети: * * *