Българските войски маршируват върху цветя

преди 2 месеца

„Много хора се качиха по бойните коли. Спомням си един мустакат добруджанец се покатери на един от танковете и слизайки, започна да целува дулото на оръдието."

Крайовската спогодба връща Южна Добруджа на България

На 25-и рано сутринта на площада в Добрич се събра хиляден народ. Хората са облечени в народни носии, а знамена се веят по всички улици. 

Сава си спомня разказ от чичо си как по това време коприната е свършила и за изработка на нови байраци се е наложило да бъде поръчвана от други градове. Улиците били буквално постлани с цветя.

Така в трепетно очакване в продължение на часове са чакали българските войски да навлязат в града.  Към 10 ч. по радиоуредбите съобщават, че войниците наближават старата българо-румънска граница и навлезли в Южна Добруджа. Градският оркестър започва да свири „Шуми Марица“ и химна на Добруджа „О, Добруджански край“.

„Най-после към 10.30 ч. пристигнаха трима конници и съобщиха, че българските войски са преминали през сегашното село Стожер и наближават Добрич“, подсеща се Сава. След около час се виждат и първите български военни начело с ген. Попов. „Много хора се качиха по бойните коли. Спомням си един мустакат добруджанец се покатери на един от танковете и слизайки, започна да целува дулото на оръдието.“

Последват тридневни незапомнени празненства. По главните улици са разпънати маси и столове, а през няколко метра има бурета с вино, ракия, най-различни храни.

Три дни веселба, музика и хора. В повечето къщи са настанени български войници.

Добрич и Добруджа ликуват

Сто хиляди души манифестират пред Н. В. Царя

Официалното чествуване за възвръщането на Добруджа към майка България започна вчера с благодарствения молебен в храма паметник „Ал. Невски“. Цяла София е обкичена с национални знамена. Няма врата, нито прозорец, нито балкон, на който да не се вее българският трибагреник. На всички улици на столицата още от 9 часа сутринта на 8 септември 1940 г. се чувствува необикновено оживление. 

От краищата на София непрекъснато се стичат към центъра празнично облечени хора – мъже, жени и деца с радостни лица. В дворовете на гимназии, прогимназии и училища свирят ученически музики. Всички се приготовляват да отидат на големия молебен.

Към 10 часа София почна да се наводнява с много гости от провинцията — граждани и селяни с най-пъстри носии от цялата страна, дошли с първите сутрешни влакове. Площадът пред „Ал. Невски“ още от 10 часа преди обед е препълнен. 

Околовръст храма се строяват команди от Военното училище, гвардейския полк, останалите пехотни, артилерийски и конни полкове на столичния гарнизон, запасното офицерство, запасните подофицери, юнаци с цялата управа на съюза „Юнак”, студентите, националната спортна федерация, поборниците от Шипка, д-во „Сливница“, македоно-одринското опълчение и Македонският научен институт с български знамена, обвити в траур, цялата добруджанска организация, целият младежки съюз „Отец Паисий“, руските ветерани от освободителната война, други родолюбиви организации и хиляден народ по тротоарите около площада.

Административната палата в Крайова, където е подписан договорът. През същата сграда през 2001 г. се подписа и споразумение за създаване на еврорегиона „Дунав – 21 век“ между общини от България, Румъния и Сърбия.

Молебенът е определен за 11 часа преди обед. Официалните лица пристигат бавно. Цялата германска легация начело с министър барон фон Рихтхофен, цялата италианска легация начело с министър граф Маджистрати, всички в парадни хитлеристки и фашистки униформи, и унгарският пълномощен министър Юнгерт Арноти влизат в храма всред поздравления и ръкопляскания, където началникът на протокола министър Белинов, подпомогнат от няколко секретари и аташета, посрещаше и настаняваше пристигащите официални лица. 

Часът е 11. Целият храм е изпълнен с официални лица и народ. Никога в храма паметник „Ал. Невски“ не се помни подобен грандиозен молебен. Цялото свободно от наряд офицерство начело с генералитета, между които се вижда началник щаба на войската ген. Хаджи Петков, е направило шпалир на източната и западната страни в храма. 

В средата на храма целият малък състав на Св. Синод, начело с наместник-председателя на Св. Синод митрополит Неофит, соф. митрополит Стефан и многобройно свещеничество са готови да започнат благодарствения молебен.

Незаслужено е забравен приносът на Георги Кьосеиванов (вляво), който като премиер и министър на външните работи в няколко поредни кабинета дава директивата до българската дипломация да започне работа по споразумението за връщането на Южна Добруджа на базата на двустранен договор с Румъния, потвърден от Великите сили Великобритания, СССР, Германия, Италия и САЩ.

Между официалните лица в храма са: всички министри начело с м-р-председателя д-р Филов, членовете от гражданската и военната свита на Техни Величества Царя и Царицата, кметът на София ииженер Иванов, бившите м-р председатели Н. Мушанов, Цанков и П. Златев, цялото бюро на Нар. събрание, начело с председателя г. Логофетов, подпредседателите Захариев и Пешев, много народни представители, много бивши министри, директорът на полицията Пантев, висшите чиновници от всички министерства и обществени учреждения. 

Бившият главнокомандующ ген. Жеков също бе поздравен с възторжени „ура“ и ръкопляскания. 

От двете страни на западните врати на „Ал. Невски“ стоят стотици млади момичета облечени в народни носии от Добруджа, Тракия, Македония и останалите български покрайнини. Музики наблизо и далече гърмят само „О, добруджански край“.

Внезапно откъм „Цар Освободител“ гръмват още по-мощни овации и „ура“. От всички страни се чува само:
— Царят и Царицата!
Техни Величества, придружени от княз Кирил и княгиня Евдокия, в открити автомобили, се явиха на площада, бурно акламирани от всички страни, от хиляди хора. Всенародното въодушевление по случай освобождението на Добруджа достигна кулминационната си точка в буйните овации към Техни Величества. 

Царят и Царицата бяха посрещнати пред храма от министерския съвет, начело с министър-председателя г. Филов и членовете на царската свита и всред нестихващи акламации влязоха в Божия храм.

Молебенът бe отслужен веднага. Никога в храма паметник „Ал. Невски“ не сa се възнасяли по-радностно тропари и пасажи от Евангелието, колкото в този тържествен исторически момент.  Митрополит Стефан произнесе възторжена реч, в която между другото подчерта:
„В този исторически момент ние чествуваме осъществяването на един въжделен блян от целокупния български народ:връщането на Добруджа към майка България. Ние имаме всички причини да очакваме други подобни радости.“

Н. В Царят и Царицата се ръкуваха с всички министри, пълномощните министри на Германия, Италия и Унгария, с много други официални личности и богомолци в храма. От всички страни се чуват само радостни възклицания към Н. В. Царя:
– Честито, Ваше Величество, Добруджа е вече българска!

Молебенът завърши десетина минути пред 12 часа.
Всички министри, начело с м-р председателя г. д-р Филов, председателят на Нар. събрание г. Логофетов и подпредседателите Захариев и Пешев, се отправиха към двореца, за да присъствуват на дефилирането на десетките хиляди лица, родолюбиви организации, гости от провинцията, особено на селяните от цяла България, дошли специално за официалното чествуване на възвръщането на Добруджа към България, за да изкажат още веднъж пред любимия си вожд Царя въодушевлението на цяла България от възкресението на Добруджа.

Дефилирането почна в 12.30 часа на пладне. На балкона на двореца Техни Величества Царят и Царицата, Княз Кирил и Княгиня Евдокия, заедно с министрите и бюрото на Народното събрание, заеха веднага места. Първо влезе в двореца офицерството, свободно от наряд, начело с министра на войната и генералитета.  Две военни музики свиреха „О, добруджански край!“ 

При влизането на офицерството, хилядният народ, натрупан по всички тротоари на „Цар Освободител“ бурно акламира родното войнство. След това минаха запасните офицери, които нестихващо акламираха Царя и Царицата. 

При минаването на запасното офицерство лично от Царицата бяха изведени на дворцовия балкон височайшите деца – престолонаследника Княз Симеон Търновски, облечен в бяло костюмче и Княгиня Мария Луиза, които, махайки с ръчичките си към деифилиращето действащо и запасно войнство, бяха предмет на продължителни овации. 

След действуващето офицерство, от което се отдели генералитетът и остана в двореца, под балкона и след запасното офицерство, бурно дефилираха хилядите селяни — задругари, дошли най-масово от Плевенска област и останала България. 

Водени лично от м-р Багрянов, с развети национални и задругарски знамена, в най-пъстри селски маси, тия горди синове на България, беззаветно обичащи родината си селяни, напуснали най-далечни планини и долини, показаха, че селска България, народните маси, изпитват дълбоко вълнение и неизразима радост от възвръщането на Добруджа. 

Военните музики в Двореца свирят само „О, Добруджански край“, който заставя всички български сърца да бият с най-трепетно вълнение и буйна радост. Под звуците на тази велика българска песен, народът, натрупан по тротоарите на „Цар Освободител“, се втурва стихийно към Двореца. Всеки бърза по-рано да изкаже радостта си пред Техни Величества. 

Участието на височайшите деца при приемането на манифестацията, възбужда още повече любопитството на хилядите хора. Полицейската охрана, пазеща реда при влизането в двореца, се огъва и полага усилия да поддържа реда. Народът се блъска с напор все напред. Човек до човек, хиляди души, с погледи насочени нагоре към балкона на двореца, към Царя и Царицата, акламират…

Стотици млади момичета от Никополско, Видинско, Сомовитско и Кнежа предизвикват възхищение със своите дивни носии. Следват ги мъже от техните краища с бели дрехи. Китните тракийски носии говорят, че също и цяла Тракия участвува в радостта на България.

Първият генерал-управител на Южна Добруджа след връщането й в пределите на родината е генерал Георги Попов, герой от Македонския фронт през 1918 г.

Стройно и с високо нагоре вдигната ръка минаха легионерите, показаха, че обичат България с беззаветна преданост. Спортната младеж, скаути, спортисти и други не знае умора в безконечните овации. Младежите от „Червен кръст“ дефилираха с войнишка стегнатост и дълбоко съзнание за деня, който преживява България.

Цели 3 ч. без да се мръдне от мястото си, Царят наблюдаваше тържествуваща България. Заедно с Царя, също Царицата и малката княгиня Мария Луиза издържаха тази най-дълга досега ставала в София всенародна манифестация. Престолонаследникът наблюдава без умора около час и половина манифестацията. 

Избликът на народна радост не стихнал през вчерашния ден, продължи и снощи. Във всички квартали на Столицата бяха устроени народни тържества, които продължиха до късно през нощта. Една железничарска рота, съставена от повече от 500 души направи факелно шествие из града начело с железничарската музика и хор. Пред Народното събрание железничарската музика изсвири няколко народни хора. 

Ликуващият народ изви кръшни хора, придружавайки играта с песни и възгласи. Шествието се закри пред гарата.

(Извадки от столичния печат през 1940 г., публикувани в „Дневник“ през 2014 г.)

Етикети: * * *