Белградска eлегия

преди 9 месеца

Крим обрече РФ на противоборство срещу целия свят и нареди Вл. Путин до Милошевич, Садам и Кадафи. На които Путин наистина подражава. Противоборство, което едва ли ще завърши както приключи войната Югославия и това е единствената добра новина за президента на РФ и за верния му електорат.

от Иля Милщейн

Криминалисимус Путин няма да спаси остатъчна Сърбия, както не можа да я спаси и Борис Елцин Снимка Франс прес

Ако през 1999 г. американците и европейските им ортаци не бяха извършили хуманитарни бомбардировки срещу Сърбия, може би Русия щеше да остане миролюбива държава. Ако  Косово не бе получило независимост, може би нямаше да бъдат откъснати от Грузия нито Цхинвали, нито Сухуми, Крим щеше да бъде неделима част от Украйна и нямаше да ги има ДНР и ЛНР, ако Западът се беше съобразил с възраженията на Кремъл срещу войната против Милошевич…

Може би нямаше да се пръкне и Путин.

Всяко явление е взаимно свързано с предишни и следващи. Нека да разгледаме становищата, които се опитват да прехвърлят вината за сегашното състояние на света от болната глава на здравата. Сиреч, тогава лидерите на свободния свят би трябвало да се замислят не само как да спрат масовите убийства на територията на бивша Югославия и бежанските потоци, но и да си дадат сметка как ще реагират на принудителните мерки спрямо людоеда от Белград в държавата, която до онзи ден е била смятана за велика сила, но вчера се е посвила, без да бъде лишена нито от великодержавни амбиции, нито от ядрените си бойни глави.

Става дума за онази страна, в която носталгията по близкото минало се превърна в държавнотворчески фактор, патриотизмът е неделим от мъглявите надежди за реванш, а сърбите са наричани братя. И ако някой си позволява да ги бомбардира, излиза, че този някой не смята руснаците за хора.

Може би тези психологически нагласи е трябвало да бъдат отчитани, когато са водени преговорите за съдбата на белградския режим с приятеля Борис (Елцин) и с уважаемия Евгений (Примаков). Може би е трябвало да бъдат използвани по-учтиви фрази и по-обтекаеми формулировки относно престъпленията на  Милошевич и на неговите главорези. И постоянно да бъде изтъкван неоценимият принос на Руската федерация при преговорите със сърбите, въпреки че Русия повече пречеше, отколкото помагаше на Запада да вразуми другаря Слобо. Може би рязко и категорично становище, дошло от Москва, тогава би повлияло по-осезаемо за прекратяване на етническите чистки.

Може би.

Но идват такива моменти в историята на цели народи и на конкретни вождове, населяващи рухнали империи, когато нищо не е в състояние да ги утеши и всякакви кандърми са безполезни. Нещо повече – елитите и обикновените граждани жадно ловят всяка фраза и всеки намек, че вече не ги уважават както преди и с мазохистична наслада водят списък на нанесените им смъртни обиди. Има исторически мигове, когато желанието да се чувстваш унижен и оскърбен преобладава, за да се превърне в обединяващо усещане за цели народи.

Войната срещу Югославия, с която западните лидери се стремяха да спасят от изтребление косовските албанци и съвсем не се съобразяваха с душевните терзания на руснаците, се превърна в подарък за страната, начело на която предстоеше да застане подполковник Путин.

По онова време излязоха на мода приказките за „славянското братство” и вечните му врагове – англо-саксонските племена заедно с присламчилите се към тях тевтонци и други изконни русофоби. Приказките, че ако не притежаваше ядрено оръжие, сигурно и Москва щеше да стане жертва на бомбардировки по някакъв измислен повод. Приказките, че „международното право“ и „правата на човека“ са измислени във Вашингтон, за да тормозят руския народ.

Ала процесите и явленията се анализират в сравнение и днес, две десетилетия след началото на бомбардировките, можем да направим кратка равносметка на три войни – на Запада срещу Милошевич и на Путин срещу Грузия и Украйна. Според руските пропагандни експерти въоръжените конфликти логично следват един след друг и в тях Русия, подражавайки на наглите американци, руши световния правов ред.

НАТО започна военни действия, за да спре масовите убийства на Балканите. И постигна целта си. Следвайки доктрината „Лукянов“, Русия години наред подгряваше етнически размирици в Грузия, после ловко провокира президента Саакашвили и заграби Абхазия и Южна Осетия. Що се отнася до Крим, за четвърт век в състава на независима Украйна там не бе засечен нито един конфликт между „по-малкия украински брат” и местното рускоезично население. А и руските граждани безпрепятствено пристигаха на почивка по бреговете, където са снимани любимите им филми „Кавказка пленница” и „Диамантената ръка”.

Нещо по-лошо – незаконната анексия на Крим даде стартов изстрел за войната в Донбас, донесла хиляди жертви и превърнала милиони украинци във вътрешни бежанци. Нелепото подражание на американската политика се оказа злобна пародия на миротворчество, която би дала повод за присмех, ако не носеше толкова чудовищни последици за путинска Русия и за населението й.

Защото Крим обрече РФ на противоборство срещу целия свят и нареди Вл. Путин до Милошевич, Саддам и Кадафи, на които Путин наистина подражава. Противоборство, което едва ли ще завърши, както приключи войната Югославия, и това е единствената добра новина за президента на РФ и за верния му електорат.

Оказа се, че сляпото повторение на западни модели носи само беди за Русия и за човечеството. Особено, ако епигоните на несвойствена политика са заслепени от мъгляви мечти за реванш и се ръководят от злоба и жажда за мъст.

Въпросът дали през 1999 г. е било направено всичко възможно, за да не се почувства обидена Москва, запазва теоретичната си стойност. За историците. От практическа гледна точка е всеизвестно, че ако човек или цяла държава желаят и търсят повод да се разсърдят на някого, такъв повод винаги ще се намери.

Двадесетте години, изтекли след бомбардировките през март 1999 г., го доказаха отново.

Сръбски главорези участват като доброволци във войната срещу Украйна

 vixenia 

Западът отгледа и даде сили на „кремълската имперска гадина“ напълно съзнателно, ръководен от романтичната си любов към Русия и към великата руска култура.

 jurij_d

Буквално днес отговорни британски институции опровергаха аналогични московски лъжи, че някой в Обединеното кралство водел следствие срещу президента Порошенко. Пореден „фейк“ без „ф“.

 clockman

Мисловният процес на ленинградския пройдоха е елементарен: ако смяташ, че някой те е унизил, но нищо не можеш да му направиш, си го върни на някой по-слаб от теб. Което и става.

judgebork87

Не им провървя на сърбите. Заложиха на куца кобила. Имперските амбиции на югославското ръководство доведоха до война и до изблик на дълго таена омраза между балканските народи. Както знаем, омразата между братя понякога е по-силна от омразата срещу чужди хора.

Сръбската върхушка не успя да се ориентира в обстановката и реши, че представлява едва ли не някакъв колективен Тито, който може да удържи разпадащата се федерална държава. Но Милошевич и компания нямаха на кого да се опрат. СССР бе предал Богу дух, а в ООН гласът на Русия се чуваше по-тихо от пищенето на комар. Бившите сръбски комунисти, преобразили се за една нощ в яростни националисти, заложиха на силата. А трябваше да се откажат от Югославия и да спасяват онова, което можеше да бъде спасено – обширните райони, населени със сърби.

 judgebork87

Най-важното е, че трябваше да забравят мита за „славянското братство” и за  „братушките” от Русия. Можеха да преговарят с Вашингтон и НАТО. Да се обявят за реформатори и демократи, да не допускат етнически чистки и да не отговарят с жестокост на провокациите, извършвани от подобни на тях националисти от другите етноси. Да се опитат да убедят Запада, че са неделима част от него.

Само в такъв случай НАТО би могло да поеме защитата на сръбските анклави и американските самолети да се извият над позициите на други бивши републики. Тогава нямаше да се стигне до отделянето на Косово. Но Слобо допусна фатална грешка, изгуби войната и свърши в затвора.

Сега сърбите пак гледат с надежда към Русия, пак дават ухо на кремълската пропаганда и на изтърканите панславянски митове. Да, Русия е доста по-силна в сравнение с 1999 г., но е далеч от възможностите да се мери със Запада. Сърбите не бива да забравят, че досега изгубиха всичко, което можеха да изгубят, и ако повторят предишната си грешка, ще пропилеят и последния си национален капитал.

„Грани.ру”

Етикети: * * * * * *