Бивш македонски министър: „Само историческата истина ще ни направи свободни“

преди 2 години

Първият министър на външните работи на независима Македония признава, че македонската нация е дело на поколението на баща му, което в условия на геополитическа безизходица не е приело наложеното им "сръбство", но се е отказало от "българството" на родителите си.

Публикация на Денко Малески за Inbox7 под заглавие: „Кажи свободно: „Македония“

Денко Маледски

Прожекторите загаснаха, вниманието на европейската и световната политика се насочи в друга посока и ние останахме с последиците от уредения спор с южната ни съседка. Не само нерешените, но и решените спорове имат последствия. Сега знаем, че решението един проблем открива нови проблеми. Че животът повдига нови въпроси, а политиците и гражданите в наши дни не са сигурни как да им отговорят. Например трябва ли след Договора от Преспа да казваме „Македония“?

Беше време, когато устата се пълнеше с думата „Македония“, а сега едва дъхът ни произнася през зъби тази дума. Потискани от мъка, политиците, както и гражданите, които не искат да обидят държавата, не могат да се отпуснат и да изрекат Македония – име, което ще се утвърди като кратка форма на официално определеното от Преспанския договор – Република Северна Македония. Какво ме кара да мисля така? Опитът на други страни с по-дълги официални имена. Главно по практически причини. Нека никой да не се прави на толкова голям патриот и да твърди, че е първият, на когото му е трудно да претъркаля през устата си думата „Северна“.

Но нека никой не руши доверието в държавата, която е подписала това споразумение. Това важи за сегашния президент и за неговата съмишленица, която е кандидат за мястото му.

Защото „Северна“ е цената, която трябва да платим за нашия краен национализъм, който смести в думата „Македония“ цялата древна гръцка история.

Цената беше наложена от тези, които не разбираха законите на международната политика и все още смятат, че всяка нация може да напише история, каквато си иска.

Това може и да мине за исландците, които живеят на остров, заобиколен от риби, но това не е така в света и особено на Балканите. Либерално мислещите хора от двете страни на границата, били те македонци или гърци, са най-малко виновни за налагането на „Северна“ и за сегашната ситуация. Те нямаха проблем с името „Македония“ или с нашия славянски произход. Гръцките и македонските националисти са тези, които създадоха проблема и сега са ядосани на решението. Те обвиняват либерално мислещите хора, които в името на народите си днес приемат компромиса, който още тогава биха подкрепили, за да съгласуват двата национализма.

Затова не трябва да забравяме, че като реакция на националистическата политика, която македонската държава водеше през последното десетилетие, получихме официално име, което ще се използва у дома и в общуването с други страни и което ще ни напомня, че има и друга истина за Македония. Например гръцката.

Ако го бяхме го направили доброволно, ако бяхме изпълнили термина „Македония“ с нашето истинско славянско съдържание, краят можеше да бъде различен. Може би името нямаше да е проблем.

Анализирайки един мой текст за отношенията в тяхната страна,

някои български учени твърдяха, че ако бяхме започнали да решаваме проблема, приемайки общата история, споделена от Македония и България, по начина, по който аз пиша, може би нямаше да трябва да променяме името*.

Но горе главите! Никой не може да ни откаже правото в ежедневната комуникация у дома да  наричаме страната си просто „Македония“.

Същността на Преспанското споразумение е задължението да не лъжем повече за нашата история, както правихме в миналото, поставяйки основите на нашата идентичност и култура в древна Гърция. В края на преговорите

споразумението с България ще ни задължи да не лъжем и за нашето българско минало.

Но след като вече сме се ангажирали да не лъжем, трябва да говорим за истината свободно. Защото само истината за Македония ще освободи всички несвободни умове на Балканите.

Как да открием истината?

Мога да напиша няколко реда от личен опит. Използвал съм правото си на свободна мисъл в търсенето на истината за Македония в продължение на десетилетия и трябва да кажа, че ми достави голямо удоволствие. Удоволствие, защото сега за първи път разбирам правилно това, което баща ми искаше да ми каже, когато каза, че свободата се извоюва, а не се подарява.

Езикът ни беше даден от неговото поколение,

което чрез него получи свободата си**. В последната книга си „Възли“ баща ми Владо Малески написа:

„Езикът беше моето разпятие. Македонският. Рацин беше удивителен поет, но не помогна. За бъдещата ми проза – проблемна, мислеща, пролетарска, национална, полемична … трябваше да се изкача по Олелия***, от подстъпите нагоре … дотам, докъдето имам сили да стигна”.

Така получихме езика.

Но защо ти е език (македонски или албански), ако нямаш какво да кажеш? За да имаш какво да кажеш, трябва да спечелиш свободата си с труд и в търсене на знание. Тръгвате от подножието на Олелия и вървите, докъдето можете да стигнете. В търсене на знания и истина в областта на политическата мисъл аз от десетилетия пиша страници и страници, понякога пътувам и работя в среда, в която живеят други нации.

Съжалявам само, че животът е толкова кратък. Той е просто „сън на една сянка“. Ако можех, бих повторил всичко. Но доказателството, че съм успял, е фактът, че албанците в нашата страна споделят моята истина за свободата, а либерално мислещите гърци и българи от другата страна на границите споделят моята истина за Македония.

Остава моите мисли за свобода да бъдат възприети и от моя македонски народ. И моите сънародници да се научат да оценяват работата на всеки, който се е опитал да изкачи Олелия. Наистина на Балканите казват, че никой не е станал пророк в собственото си село. Но аз не се отказвам.

Денко Малески е първият външен министър на независима Македония (1991-1993).

*В множество писания за Приоритети и за Македонския сайт Татковина, както и за други медии Николай Василев е повтарял, че Македония се нуждае не от „компромис“, а от катарзис и че ако македонците приемат историята такава, каквато е била, няма да има нужда от промяна на името.

** След Втората световна война при всички случаи Македония е щяла да да бъде „върната“ на Югославия. Обявяването на македонска нация и македонски език позволяват тя да не бъде върната на Сърбия, в чиито „международно признати“ граници попада още през 1913 г.

*** Олелия – непристъпен връх описан в приказките за Хитър Петър

Етикети: * * *