Борисов ни има за по-прости от него и краде много

преди 2 седмици

Той много се старае да не се излага пред чужденците

Бихте ли избрали магаре за народен представител или за президент? Ако не бихте го направили, ще влезете в тежко противоречие с министър-председателя на България Бойко Борисов. Затова „Факти“ се обършат към поета, блогъра и общественика Манол Глишев

Ако Борисов смята, че ще изберем и магаре, тогава какво си мисли за нас? Какви сме според него?

Този отговор може би е исторически, то е почти анекдотично. Известна е историята, според която римски император, неуравновесен римски император, принуждава сенаторите с елемент на чиста гавра да изберат за свой колега, за член на Сената, коня на императора. Конят се казва Инцитат, императорът е Калигула, а той е запомнен от историята с доста лошо чувство. В този смисъл Борисов гледа на нас като на… „И вие сте прости, и даже сте по-прости и от мен, и няма да се разберем, ами аз ще ви казвам какво да правите.” По същия начин Калигула гледа на Сената на Римската империя.

Aко Ангела Меркел се обърне по този начин към германците и им каже: “Аз и прасе да сложа, ще го изберете“, каква според Вас ще бъде реакцията, първо, на репортерите на място, а след това и на гражданите?

Всичко зависи от нивото на обществена култура. Това, което на разговорен език наричаме “бели държави“ или нормални държави, са държави, които са по-богати от нашата и са по-проспериращи. Защо са богати и проспериращи? Защото там населението не стиска зъби и не си мълчи, а винаги, когато има проблем, вдига страшен шум срещу правителството. Общо взето, въпросът е правителството да има известен страх от нацията, тъй като всяка западноевропейска държава е минала един дълъг, труден процес на изграждане на държавността си. Германия има много сложна история, Великобритания има много сложна история, Франция също. В тези страни се е стигнало до обществен договор, в който властите не си позволяват да изразяват презрение към населението. Властите много внимават как говорят и се e създал тон на приличие, като между другото този тон на приличие го имаше у нас, например през 90-те години, края на 90-те години и началото на новия век. Обаче през последните десет години, откакто ГЕРБ е на власт, дори са повече от десет, като включим общинския мандат на Борисов, тонът на приличието бе срутен. Властите казват: “Ние ще правим каквото си искаме“, идиотщината е, че ние, българите, не реагираме на това. Първо, не реагират достатъчно категорично журналистите, които би трябвало да емнат правителството, докато го сринат, тъй като правителство, банка и муха се убиват с вестник. После би трябвало самото население да полудее от това нещо. Имаше случай, в който преди няколко години японски министър-председател си позволи да каже нещо далеч по-безобидно от Борисов. Заяви нещо от сорта на: “Япония не се управлява много трудно“. Заради това журналистите и японската публика го побъркаха и човекът много скоро си подаде оставката, извини се сърцераздирателно от трибуната на японската Диета (японския парламент) и въобще нещата минаха по съвсем цивилизован и демократичен начин. Този човек не беше линчуван или нещо подобно, а бе принуден да осъзнае грешката си. При Борисов няма такова нещо, той се самозабрави.

С оглед на дадените примери от по-цивилизования свят и връщайки се в реалността тук, където критична реакция на подобни изказвания няма, може ли според Вас Борисов да стане още по-директен в обидите си?

Той така или иначе го прави, но все пак никога няма да излезе по телевизията и да каже “Вие сте едно тъпо население и аз тука ще ви мачкам“. Той не е идиот, а популист. В този смисъл винаги ще казва: “Народът е готин, народът е свестен, народът е прост, ама това е хубаво, понеже се разбираме, защото и аз съм прост“. Оттам нататък “Вие, журналята, сте кретени“, би могъл да каже. Може да им каже, че са безполезни, може да им каже, че лъжат. Съвсем възможно е да каже, че опозицията му нищо не струва и същевременно може да продължи да говори по един начин, който да е тотално оскърбителен за нашите институции. Да казва: “Абе, Конституция тука, закони, дайте сега да надскочим закона“. Имаше един такъв „герберски“ израз навремето, който също между другото е смущаващ и нетърпим. Тези неща ще си продължат, Борисов си казваше: “Абе… какви процедури, стига с тия процедури“. Той ги разбира нещата по друг начин – да си управляваме по общо подразбиране. Ние всички сме хитри и знаем как става, това е неговият стил и поведение. За него писаното право нищо не означава. В този смисъл той може да си продължи така, но не е в това въпросът, защото той ще го прави. Въпросът е колко време ще изтрае, защото това не може да трае вечно.

Дали репортерите, стоящи срещу него, осъзнават на момента нещата, които казва, и дали имат необходимото достойнство за критична реакция към неприемливото?

Първо, да кажем, че репортерът не е низов журналист. Репортерският занаят като част от журналистическата професия би трябвало да се радва на голямо уважение. Има професионални, стари и опитни репортери от големи световни медии, които биха реагирали по изключително сериозен начин в момента, в който чуят подобно изказване, и биха задали серия от смазващи въпроси на глупака, който си позволи да изтърси такава обида пред тях. За съжаление в България самият репортерски занаят, а и изобщо журналистическата професия са сведени до много ниско равнище, като това е нарочно, стремежът на властите е да бъде така. В този смисъл малцина журналисти биха се осмелили изобщо да си отворят устата пред Борисов, да му задават въпроси, които не очаква да чуе, за да не си загубят работата и за да няма: “Много като тебе вече плакаха“.

Спомням си как една българка, работеща за “Ройтерс“, ако не се лъжа, зададе на Борисов не съвсем удобен въпрос, а той с назидателен тон я попита коя медия представлява. Разбирайки, че е от “Ройтерс“, Борисов доста снижи тона.

Той е хамелеон и нахалник, но внимава къде може да бъде нахалник, за да не се изложи пред чужденците. Пред чужденците винаги е много мек. Чуждата преса винаги съобщава, че Борисов създава приятно, меко, мило впечатление, когато говори извън границите на страната.

Смятате ли, че ако това изречение на Борисов за високия рейтинг и избираемото магаре се повтаря постоянно по телевизиите, в момент преди избори населението отново ще го избере?

Не знам. Първо, има си твърдо ядро, което не се интересува от това, което той говори, а се интересува той да остане на власт. Няма да сбъркам, ако кажа, че това са например държавни служители, които от десет години зависят силно от неговата партия и от неговото влияние. Има хора, които биха плюли на собственото си лице и съвест и които изобщо няма да се впечатлят, че министър-председателят бил казал нещо оскърбително за нацията. Има хора, които търсят всяка възможност да се конфронтират с него, дори когато няма за какво. Той често казва банални, но верни неща. Неща от рода на „Водата е мокра, а небето е синьо”. Прави го, за да минават по-лесно лъжите му. Хората, които се конфронтират с него за щяло и нещяло, гравитират около БСП. Въпросът е дали има достатъчно граждани и дали не трябва да възпитаме истински граждани, които да реагират принципно при сериозни положения. Да реагират даже не толкова, когато Борисов каже някаква гадост, защото Борисов не бива да говори гадости, никой министър-председател не трябва да говори гадости. Но най-вече Борисов не трябва да краде, а той краде много. Неговите хора също много крадат. По този въпрос, ако се намери критична маса хора, Вашият въпрос ще получи щастлив отговор.

Етикети: * *