Брекзит извън контрол

преди 5 месеца

Лорд Палмерстън и Уинстън Чърчил сигурно се обръщат в гробовете си!

„Майката на всички парламенти“ изпадна в пълен блокаж

През 19 век, когато избухва война между Прусия и Австрия, от една страна, и Дания, от друга, британският премиер лорд Палмерстън заявил, че само трима души разбирали същината на казуса, довел до войната. Единият бил мъртъв, другия бил луд. Палмерстън бил третият, но вече забравил за какво става дума!

Драмата около Брекзит вече напомня за изказването на прочутия британски държавник, който е автор и на мисълта, че Британия няма вечни врагове, нито вечни приятели, а вечни интереси. Случващото се в Уестминстърския парламент обаче кара много наблюдатели да се съмняват дали днешните британци са в състояние да формулират своя интерес.

Процесът на излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз придоби хаотични измерения към момента и никой не може да предскаже какво ще се случи след пет дни, да не говорим след пет месеца или пет години.

Както е известно, на 23 юни 2016 година 51.9% (срещу 48.1%) от британските граждани гласуваха за напускане на Европейския съюз. Журналистът от „Financial Times“ Филип Стивънс припомня в статия за „Irish Times“:

„Брекзит е английска, а не британска авантюра. По-точно той принадлежи предимно на провинциална Англия. (…) „Сбогом Брюксел“ може да се окаже драма от две действия. Второто може да се окаже „сбогом на Обединеното кралство“

 Наистина не само Лондон, но и останалите големи английски градове с изключение на Бирмингам гласуваха за оставане в ЕС. По същия начин с голямо мнозинство гласуваха шотландците и северноирландците. „Британството“, припомня авторът, е изкуствена идентичност, формирана през 19 век, за да ангажират шотландците и ирландците в изграждането на империята. Но за много от емигрантите от колониите беше по-лесно да приемат, че са британци, отколкото англичани. Мюсюлманите, чиито корени идват от различни страни, дори официално наричат себе си „британски мюсюлмани“.  Разпадът на Обединеното кралство може предизвика и тежка идентификационна криза в самата Англия.

Когато резултатите от референдума станаха известни, никой не очакваше, че ще се стигне до днешната тежка политическа и конституционна криза. Но макар всички да признаха резултата от народното допитване, скоро се оказа, че няма никакво съгласие какво означава напускане на ЕС. За брекзитерите това означаваше анулиране на Акта за Европейската общност от 1972 г., с който Обединеното кралство се присъединява към Общността през следващата година. Така от раз всички европейски разпоредби ще престанат да действат на британска територия. За брекзитерите денят, в който бъде провъзгласен краят на този акт, трябва да се чества като „деня на независимостта“!

Само че подобно напускане на ЕС би означавало, че търговията на Обединеното кралство с останалите страни от Съюза трябва да се извършва според правилата на Световната търговска организация. Повечето икономисти предсказаха, че това незабавно ще доведе до хаос, до обедняване и до сътресения.

Тереза Мей, която бе гласувала за оставане в ЕС, беше твърдо решена да избегне „твърд Брекзит“. Само че, за да не разочарова своите съпартийци, много от които брекзитери, тя се впусна в преговори с ЕС, като начерта няколко „червени линии“, от които обяви, че няма да отстъпи.

Това бяха:

„Край на свободното движение“ – което ще рече, правото на Великобритания да определя кой може да живее и да работи на Острова, и възможността на страната да сключва търговски споразумения със страни извън ЕС. През 2017 г. по инициатива на Мей бяха проведени предсрочни парламентарни избори, на които нейната Консервативна партия изгуби мнозинството си и можеше да управлява само с помощта на малката Демократична юнионистка партия от  Северна Ирландия (ДЮП), която обаче постави свои „червени линии“. А именно Северна Ирландия да няма статут, по-различен от която и да е част от Великобритания, но и да няма „твърда граница“ между нея и Ейре. Свободното движение по целия Ирландски остров стана възможно именно защото и двете страни бяха част от ЕС. Брекзит се превърна в огромен рисков фактор за оцеляването на Споразумението от Разпети петък 1998 г.

За да няма гранична инфраструктура по границата между Северна Ирландия и Ейре, трябва или двете страни да са в Единния пазар, или Северна Ирландия да остане в Единния пазар, или Ейре да напусне ЕС и да сключи с Лондон споразумение за формиране на отделен икономически блок.

За някои британски брекзитери не би било проблем Северна Ирландия да остане част от Единния пазар и митническите проверки да се извършват при движение между Северна Ирландия и Великобритания. За ДЮП обаче това е „червена линия“, с пресичането на която те не биха се съгласили.

Игнорирайки тяхната позиция, след дълги  преговори Тереза Мей договори с ЕС Споразумение за напускане. Лондон прие т.нар. ирландски предпазен механизъм. Според плана Обединеното кралство ще остане част от Единния пазар до 31 декември 2020 г., като до 1 юли 2020 г. двете страни трябва да намерят решение на проблема.

Главният юридически съветник на правителството на Мей Джефри Кокс обаче заяви, че ЕС може да използва предпазния механизъм, за да задържи Обединеното кралство в Единния пазар за неопределено време. По тази причина твърдите брекзитери и ДЮП не приеха плана.

С непоколебимо упорство Тереза Мей три пъти подложи своя план на гласуване и макар някои от най-твърдите брекзитери да дадоха подкрепата си от страх, че Брекзит може и да не се състои, в парламента така и не се събра мнозинство, дори когато Мей обеща, че ще подаде оставка незабавно след Брекзит. Оказала се в безизходица, тя направи това, което месеци наред бе отказвала да стори. Започна консултации с лидера на опозицията – лейбъриста Джеръми Корбин. Консултациите не дадоха резултат. Самата Лейбъристка партия е дълбоко разделена по отношение на Брекзит. От една страна, нейна официална позиция е настояването за „утвърждаващ“ референдум. От друга страна, Корбин демонстрира склонност към споразумение за „по-мек Брекзит“, най вече за оставане в митнически съюз с ЕС. Това запазва една от „червените линии“ на Мей и слага край на свободното движение в рамките на ЕС, но не премахва напълно нуждата от някакъв контрол по границата в Ирландия и не позволява на Великобритания да сключва споразумения с трети страни.

За брекзитерите това не е Брекзит!

За привържениците на ЕС пък „мекият Брекзит“ – оставане в митническия съюз или в Единния пазар, е по-лоша опция от оставането в ЕС, защото Великобритания ще трябва да спазва правила, без да участва в тяхното изготвяне. Но пък за брекзитерите оставането в ЕС не е опция, защото народът вече е гласувал за излизане!

Правителството и Уестминстърският парламент загубиха напълно контрол, когато изпадналата в отчаяние Мей изпрати писмо до Доналд Туск, с което поиска отлагане на Брекзит до 30 юни. Дали ще го получи обаче зависи от единодушното решение на останалите 27 страни-членки.

Ако страна като Литва, Словакия или България наложи вето, Великобритания ще се окаже извън ЕС без сделка на 11 април.

Лорд Палмерстън сигурно се обръща в гроба си!

Добре е да си помислим какво ще се случи с Европа след Брекзит. Френският финансов министър Бруно льо Мер дори обяви, че „Европа трябва да се превърне в мирна империя.

„Използвам тази фраза защото в утрешния свят всичко ще е въпрос на сила… технологична, икономическа, финансова, монетарна, културна … всяка от тях ще е от решаващо значение. Европа не може да се свени да използва своята сила“.

Льо Мер не скри, че Европа трябва да отстои на Китай и на Съединените щати. Той дори не спомена Русия, която не крие своите имперски амбиции.

Френският министър би трябвало да знае, че референдумът за Брекзит се случи 201 години след окончателното поражение на Наполеон – последният и най-сериозен опит на Франция да изгради „Европейска империя“. Неслучайно Германия, която през 20 век на два пъти прави подобен опит, довели до масово страдание, е по-предпазлива.

Но също толкова безспорно е, че ЕС, чиято столица Брюксел е разположена на десетина километра от Ватерло, днес е организиран по-скоро по начина, по който си го е представял Наполеон, а не Уелингтън. ЕС е прекалено бюрократизиран, за да се конкурира с други динамични центрове на света. Планът „Макрон“ е вероятно първият индикатор как би изглеждала една „евроголистка“ империя.

Опитите за противопоставяне между Европа и Америка едва ли ще донесат нещо добро. Историята трябваше да ни е научила, че за да има мир и благоденствие в Европа, трябва да са изпълнени три условия (формулирани от първия главен секретар на НАТО като причина за съществуване на Алианса): да държим американците ангажирани в Европа, руснаците (и турците) извън делата на континента и германците (и французите) под контрол (за де не могат големите европейски държави да доминират над малките).

Брекзит е по-скоро симптом, че този ред в Европа е на път да си отиде, макар самият той да се превърна във фактор за неговото разрушаване.

Все още има надежда Брекзит да бъде ревизиран, а Вашингтон да се завърне към политиката на всички предходни администрации след Втората световна война. Защото свързаното с Брекзит отслабване на евроатлантическата връзка, възходът на Китай, новата агресивност на Русия и ислямизацията на Турция могат да се окажат фатални за свободния свят.

Етикети: * * *