Бутафорният удар срещу Доган обслужва дълбокото задкулисие

преди 3 седмици

Ако от Демократична България свършат мръсната работа на Радев, БСП, АБВ и подобни... единственият резултат е, че ще фрагментират допълнително и без това изтънелия демократичен електорат

София 11 юли 2020 г.

Всички знаем, че от няколко десетилетия поведението на Ахмед Доган генерира силен обществен неприязън. Макар никой да не го е виждал от години, обществото е убедено, че от летните и зимните сараи той закупува ТЕЦ на безценица, след което получава т.нар. студен резерв – плаща се на мощности, за да са пасивни, в готовност и при необходимост да бъдат активирани. Макар и философ по образование, той получава баснословни хонорари за „маркентигови проучвания“ на проекти за хидроцентрали. И на всичкото отгоре е охраняван от НСО на държавна сметка.

Както наскоро припомни политологът Цветанка Андреева, силата на Сокола не е в образа и модела, а в твърдия му електорат. Няколкостотин хиляди български турци и мюсюлмани гласуват за неговата партия на всички избори. През последните години ДПС успя да формира база гласоподаватели извън смесените региони.

Ласкателите на Доган твърдят, че той не само е запазил етническия мир, но и че благодарение на него в България няма „турски“ партии, не се говори ежедневно за „погазени права на малцинствата“, няма искания за употребата на турския език като официален в районите със смесено население, за обучение на турски език от детската градина до университета и т.н. Нещо повече. Днес след почетния председател най-видните фигури в партията са етнически българи – Делян Пеевски и Йордан Цонев. Лидерът Мустафа Карадайъ остана почти неразпознаваем за обществото.

Ако в началото на прехода за ДПС се говореше като за маша на Анкара, по-късно много анализатори заподозряха партията, че изпълнява поръчките на Москва. През 1992 г. ДПС предаде СДС в критичен момент на реформите и след това на няколко пъти участва в открити или скрити коалиции с БСП. Но именно ДПС предопредели падането на правителството на Орешарски. На критичните за евроатлантическата интеграция на България президентски избори през 1996 г. ДПС подкрепи Петър Стоянов, но след това на няколко пъти гласоподавателите ѝ подкрепяха президенти издигнати от БСП. И все пак на всички ключови гласувания в парламента партията на Доган отстояваше евроатлантическия курс.

Резултатът от подобно маневриране бе, че Доган се утвърди като най-мразения политик, но нито една политическа сила не пожела да влезе в реална конфронтация с ДПС.

Бутафорните атаки срещу почетния председател продължават да носят политически дивиденти. И ДПС ловко се възползва от тях.

Изказването Доган:

Аз съм инструментът във властта, който разпределя финансирането в държавата“

в навечерието на изборите през 2009 г. предопредели катастрофалната загуба на Тройната коалиция и неочакваната победа на новосъздадения ГЕРБ. Избирането на новото лице на ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г. срина общественото доверие в Пламен Орешарски.

И тази година, за да бъдат изведени хората на улицата трябваше да се прибегне до силните емоционални нагласи срещу Доган!

Акцията на Христо Иванов – съгласувана с други политически центрове или не, сама по себе си е похвална. Затварянето от страна на НСО на плажната ивица в Росенец – която по конституция е публична държавна собственост е едно от многото безобразия, с които българския граждани не иска да се примири.

Но протестът съвсем не се ограничи до настояване гражданите да бъдат допускани до унищожения плаж на Росенец, или до искания за реформа в НСО и в прокуратурата. Протестът си постави за цел да свали кабинета Борисов 3 осем месеца преди редовните избори. Прави се опит за имиджово обвързване на ГЕРБ с ДПС, въпреки че Радев бе избран с гласовете на тази партия и повечето от партиите застанали зад него са имали не по-малко вземане-даване със Сокола.

Отстраняването на олигархичния модел на управление в България изисква усилие и единение на всички демократични и евроатлантически политически субекти в страната. Добре е те през следващите месеци вместо да настояват за оставка на Борисов да се концентрират в искания, които той, попаднал в кръгова отбрана може и да изпълни. Исканията на демократите могат да варират от реформи в прокуратурата, през закони за защита на природата, до демонтаж на съветските паметници. Това са все неща, които партиите от демократичния сектор ще могат да посочат като постижения пред своите избиратели. Ще имат и достатъчно време да се обединят и консолидират.

Ако вместо това те свършат мръсната работа на Радев, БСП, АБВ и подобни… единственият резултат е, че ще фрагментират допълнително и без това изтънелия демократичен електорат. А щетите, които могат да бъдат нанесени на България са колосални!

Етикети: *