Царските имоти имат по-голяма стойност, ако в тях има цар

преди 2 седмици

Кукловодите, които доведоха царя, днес искат да го прогонят.

Дворецът „Царска Бистрица“

Темата с „царските имоти“ отново се завъртя в медийното пространство. Поводът беше признанието от страна на шестима роднини на Симеон Сакскобургготски, които са херцози от рода Фон Вюртемберг и са наследници на цар Фердинанд, че горите в Рила са държавна собственост.

Това не е новина – потомците на княгиня Надежда отдавна са заявявали подобна позиция, която е в съзвучие с елементарната правна логика.

Когато цар Фердинанд абдикира, цар Борис се разпорежда с дворците в качеството си на цар, а не на наследник или посредник. Ако монархията беше оцеляла, на княгиня Мария Луиза едва ли някога щеше да ѝ хрумне да претендира за половината от „царските имоти“.

Казусът се нуждае не от юридическо, а от политическо решение. Такова трябваше да бъде намерено преди повече от две десетилетия. Отказът на държавата и обществото да решат казуса доведе до невероятно извращение – цар-премиер, до разбиване на партийната система и до разделение на демократично мислещите граждани.

Какви са възможните решения днес?

Възможно решение е „да се маха“!

Връщането царските имоти в патримониума на държавата“, както се изразяваше Яне Янев, ще донесе петминутна наслада за всички, признаващи легитимността на съветската окупация от 1944 г., на референдума от 1946 г. и на последвалия комунистически режим. По думите на анализатора Иван Стамболов-Сула прогонването на царя ще загрее „санкюлотските“ страсти.

Такова развитие може да зарадва и част от демократичната общност, дълбоко огорчена от фаталните последици за страната, нанесени от политическия „гастрол“ на Симеон Сакскобургготски, като разбиването на „традиционната десница“ и повторното откриване на проекта „Белене“.

Добре е тези хора да се замислят дали няма да играят весело хоро по чужда свирка?

Дали кукловодите, които доведоха царя, сега не искат да го изгонят?

За много демократично мислещи граждани прогонването на семейството от имотите ще е връщане към ерата от 1947 година. Днес посягат на царя, утре кой знае на кого ще посегнат. А както каза и Соломон Паси, чуждестранните инвеститори дават сигнал, като напускат страната. Разбира се, не само заради този казус, но несигурността в България е факт. Веднъж дават, после вземат… никой не може да бъде сигурен за нищо. Вероятно Симеон Сакскобургготски ще осъди България, а това само ще засили антиевропейските чувства в страната…

Отсега „отговорните другари“ потъркват ръце.

При този сценарий съдбата на дворците ще е доста неясна. Едва ли ще станат музеи на прогонената династия. Те или отново ще бъдат затворени и ползвани дискретно от властимащите, както беше по времето на комунистическия режим, или ще бъдат „взети“ от някой нов „Банев“, „Ветко“ или „Миню Стайков“.

Втора възможност е държавата и семейството да „сключат сделка“. Един или два от дворците да бъдат признати за частна собственост на г-на Симеон Сакскобургготски и на г-жа Мария Луиза Хробок.

Този вариант също ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

Ако имотите са били собственост на държавата по времето на царете Фердинанд и Борис, на какво основание държавата ги харизва на частни лица – пък били и те потомци на българските царе? А и кой може да гарантира, че един ден техните потомци, пръснати по света, няма да обявят дворци, свързани с българската история, за продан? Забравихме ли, че Симеон Сакскобургготски продаде медалите, с които е бил удостоен дядо му не в лично качество, като български цар?

За да бъде обезвреден „царският“ казус, трябва да пристъпим към нестандартни решения.

От 90-те години насам сме в хибридна ситуация

Безспорно сме република, но имаме и цар. Жан Виденов често повтаряше:

„Българите трябва да знаят, че нямат цар“,

но милиони излязоха да го посрещнат. Президенти и премиери се обръщаха към него с Ваше Величество! Църквата също прие Симеон за миропомазан цар на българите и като такъв го включи в молебните.

На този фон прозвуча странно призивът на Горан Благоев, отправен преди година:

„Ако (президентът) Радев е мъж на място, най-сетне трябва да постави официално този въпрос: Светият синод зачита ли републиканския строй на България?

Повечето от симпатизантите на Радев със сигурност ще се радват на подобно политическо поведение. Противниците му ще бъдат разделни! Убеден съм, че и дори господин Благоев не желае подобно развитие!

Какво решение да намерим тогава?

И дума не може да става за възстановяване на монархията като форма на управление.

Не че тя няма своите предимства. Най-важното от тях е разделението между професионалното ръководство на държавната администрация, подчинено на монарха, и политическото – упражнявано от партиите, спечелили доверието на избирателите, които определят политиката, но нямат право да кадруват. Към сегашния момент в България няма условия за подобна властова конструкция.

Елегантен изход от ситуацията е да приемем, че сме република (въз основа на Конституцията от 1991 г.), но и че имаме цар (въз основа на обявяването на комунистическия режим за престъпен).

Какво може да означава „цар“ в условията на република?

Със сигурност не държавен глава, защото такъв е президентът. Царят не може да е и част от управлението, защото сме република и властта не се предава по наследство. Но няма да е отклонение от духа на републиканизма, ако приемем, че

„царят е традиционен жив символ на народното единство в неговото етническо и религиозно многообразие“.

Още повече, че титлата на нашите владетели никога не е била „цар на България“, а „цар на българите“.

 По същия начин признаването на Източното православие за „традиционно“ в нашата конституция не ни прави теология.

Разбира се, царят няма да има право да заема публични длъжности, да оглавява партии и дори да взема страна в публични спорове. Царят и престолонаследникът ще трябва да живеят постоянно в България. А имотите ще се управляват от царя по правилник, определен от Министерския съвет.

Успешни са били не тези нации, които са убивали или изгонвали монарсите си от дворците, а тези, които са ги „затваряли“ в тях. Дворците ще имат много по-голяма стойност за България, ако в тях живее царска династия и е посещавана от други монархически династии. А с мандат на Министерския съвет царят ще може да представлява България и на определени мисии.

В края на 90-те години положих много усилия да убедя управляващият тогава СДС да приеме Закон за защита на царското достойнство, който щеше да предотврати злоупотребата с него, извършена от Симеон Сакскобургготски и факторите, които организираха появата на НДСВ.

Днес разбира се, Симеон Сакскобургготски, който беше лидер на партия и министър-председател, не може да служи като „жив символ на народното единство“. Ако се пристъпи към подобно елегантно решение на „царския казус“, той ще трябва да абдикира в полза на своя внук. Може би тогава една дълбока рана в българското общество ще бъде затворена!

Етикети: * *