Чао, Евро 2020!

преди 7 месеца

Загубените четири точки в първите два мача ще се окажат фатални, за пореден път изпуснахме питомното и ще гоним дивото

На 2 декември миналата година в Дъблин бе теглен жребият за Европейското първенство по футбол през 2020 г. България попадна в група „А” с отборите на  Англия, Чехия, Черна гора и Косово.

Наставникът Петър Хубчев тогава се изцепи: „Защо да не сме първи в тази група?“

Минаха първите два мача на т.нар. лъвове. В София завършихме 1:1 с Черна гора, като изравнихме към края с подарена дузпа, а в Прищина в стил „опълченците на Шипка” едвам устискахме 1:1 срещу абсолютния дебютант Косово. А можехме да загубим, при това напълно заслужено.

Така от първите два мача със смятаните за по-леки съперници Черна гора и Косово „българите-юнаци” спечелиха едва две точки. А можеше и трябваше да бъде пълен сбор от 6 точки, за да можем да се надяваме на нещо повече. Но не би.

Хубчев се изхвърли, че в момента сме с 2 точки и се класираме. Очевидно овчият оптимизъм ще съпътства този треньор до последно.

Загубените четири точки ще се окажат фатални за класиране на второто място, което дава право на участие в Евро 2020. За първото място спор няма – Англия може би ще спечели всичките си мачове, такъв силен отбор родината на футбола не е имала от десетилетия.

Както се казва, изпуснахме питомното и сега ще гоним дивото. Не за първи път националният ни отбор се озовава в това положение. Но чудото от „Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 г., когато в последните секунди елиминирахме Франция и се класирахме за Световното в САЩ,  се случва веднъж на 100 години.

А може би ще я докараме дотам, че да чакаме друг отбор да ни свърши работата. И това го е имало.

Нека видим какво ни предстои.

В юнската сесия на квалификациите най-напред гостуваме на Чехия на 7-ми, а след това на 10-ти ще домакинстваме на Косово.

Какво да очакваме от тези два мача? Две победи и продължаваме напред – както биха казали сигурно всички от националния и от БФС. Да, ама не. Все още се помни историческият срам, който брахме в Прага на 6 октомври 2001 г. в квалификация за Мондиал 2002 г.  Тогава Чехия размаза България с  6-0.  В нашия състав бяха Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов, Здравко Здравков, Красимир Балъков, Георги Иванов. Футболисти, с които нито един от сегашните титуляри не може да се мери. Ще бием Чехия ли? Прогноза – нула точки.

Домакинството ни на Косово ще бъде ходене по мъките. Косоварите видяха, че лъвовете са с проскубани опашки и ще дойдат в София с основателно завидно самочувствие. И три точки да вземем, голяма работа. Но едва ли. Прогноза – най-вероятно второ равенство.

На 7 септември гостуваме на Англия на „Уембли“. Няма го новият Гунди да вкара гол на англичаните, като тръгне от центъра и преодолее цялата защита, както направи Аспарухов преди 50 години. Ще трябва да се кръстим и да плюем в пазва да не загубим с повече от 5 гола разлика – Чехия отнесе толкова като гост, а Черна гора – като домакин. Твърда прогноза – нула точки.

На 11 октомври  националите ни ще гостуват на Черна гора. До този момент битката за второто място ще се е изострила докрай и едва ли можем да се надяваме на нещо повече от равен мач в най-оптимистичните си прогнози. След като ги изтървахме в София, в Подгорица черногорците едва ли ще ни простят. Прогноза – нула точки, най-много – една.

Идваме до 14 октомври, когато англичаните ще ни върнат визитата. Да се надяваме на чудо? Кой ще го сътвори? Нула точки, а ако англичаните вече са се класирали и са се поотпуснали, може и равен. Но нашите нямат самочувствие и възможности за това.

Квалификационната борба завършваме с домакинство на Чехия на 17 ноември. Паметна дата за българския футбол, но с 26-годишна давност. Чехите със сигурност ще са преживели шока от петте гола на Уембли и ще се борят със зъби и нокти за второто място. Откакто се разделиха Чехия и Словакия, нямаме победа срещу Чехия. Хайде от нас да мине – една точка.

И така, прогнозите са повече от нерадостни за нас. Остават ни 6 мача, кой от кой по-труден. И третото място в групата вече е почти мираж.

С този отбор и треньор – дотук. Повечето от националите отдавна преминаха пика на своите възможности, ако са ги имали въобще. Играчи като Ивелин Попов, Георги Костадинов, Симеон Славчев вече не стават за нищо. Износени са. От години липсва изявен голмайстор – след Бербатов изобщо не сме имали такъв. Учудващо защо голмайсторът в елитната ни група Станислав Костов не започва като титуляр. Включването в състава на 17-годишния Мартин Минчев е похвално, но момчето трябва за започва като титуляр, а не да влиза като резерва за 15-20 минути.

Гарет Саутгейт и Йоахим Льов заложиха на младостта и Германия и Англия заиграха друг футбол. Резултатите вече са налице.

А ние с тия номенклатури и чиновници сме заникъде. Юнаци ли?

Етикети: *