1. Черни съдилища изтребват цвета на българското войнство

преди 10 месеца

Снимка „Онгъл“, страница във Фейсбук

От началото на 30-те години на миналия век съветското военно разузнаване (ГРУ) разработва варианти за унищожаване на Царство България. Първа задача в строго секретните планове на „братушките” е да бъде неутрализирано, купено или унищожено българското офицерство. Съмненията, че професионалните патриоти ще окажат съпротива срещу съветските „освободители”, остават у ръководството на ГРУ и след като полковниците-звенари Кимон Георгиев и Дамян Велчев извършват тихия преврат на 8 срещу 9 септември 1944 г. Военният съюз е заблуден, че Кимон Георгиев е получил гаранции от британски масони за целостта на България и за живота на офицерския състав.

След като поема поста министър-председател, съветският агент Кимон Георгиев по указания на Сталин изпраща българската войска да се бие срещу довчерашния съюзник, да възпира и да избива изтеглящите се от Гърция германски войски.

В оголената българска държава Трети украински фронт, НКВД и СМЕРШ (съветското военно контраразузнаване) започват разправа с представителите на свалената държавна власт, с политическия, стопанския и културния елит на страната ни.

Още на 8 септември 1944 г. след нахлуването на съветски части в невоюваща България започва вълна от комунистически терор. По примера на болшевишката революция от 1917 г. без съд и присъда са избити между 23 000 и 30 000 българи: полицаи и жандармеристи, търговци, банкери, адвокати и журналисти, кметове и областни управители, чиновници или просто заможни селяни и граждани, станали трън в очите на мързеливи завистници. Вартоломеевите нощи са съгласувани с Москва, откъдето дава указания за революционна непримиримост към класовия враг “вождът и учителят” Георги Димитров.

През 1941 г. населението в освободените български земи възторжено посреща нашите войски и германските съюзници         Снимка Уикипедия

Вероломно е убит командирът на артилерийския полк в Хасково полк. Велико Маринов.  Партизани и политически затворници приканват военното командване да организират съвместен митинг за побратимяване между войската и “народните синове”, които довчера са воювали, но от утре заедно ще се сражават срещу хитлеристите. Доблестните офицери приемат предложението за чиста монета. На 13 септември полкът и партизаните се строяват заедно. Отеква команда за среща на полковия командир. Но когато командирът и офицерите от щаба му тръгват към строя,  са покосени от партизански шмайзери. Полкът преминава под командването на “народните закрилници”.

През периода 1944-1945 г. са уволнени 956 офицери. Ала краят на войната е още далеч. “Шумкарите”, обирали мандри и убивали селски кметове, нямат кадрови потенциал, знания и боен опит, за да се изправят срещу Вермахта. Нужни са им професионални командири. Българското войнство е призовано в името на Родината да се бие срещу вчерашния съюзник. И то се принася в жертва. В бойните  действия срещу Германия са убити и ранени 34 548 българи. Офицерският състав дава два пъти по-голям процент убити, отколкото всички други категории участници във войната.

Докато армията воюва, комунистическата власт се окопава и подготвя кървавия си танц. До бойните командири са поставени политически надзорници, т. нар. помощник-командири, които са съгледвачи и комисари на Комунистическата партия. Според оцелели ветерани повечето помощник-командири са ограничени хора, без военна подготовка и обща култура. Нарушават принципа на единоначалието и скоро влизат в конфликти със строевите офицери. Занимават се главно с интриги и с изграждане на войнишки комитети. Пак по болшевишки образец.

Октомври 1944 г. С германска картечница MG и съветски „Шпагин” срещу довчерашния съюзник           Снимка „Патриотичен десант“

Усетил готвената разправа, военният министър генерал Дамян Велчев се опитва да помогне на сражаващите се офицери, като издейства прословутото 4-то постановление на Министерския съвет. Смисълът на постановлението е, че офицерите, участващи във войната, се освобождават от отговорност за минали деяния. Но БКП свиква митинги, подлага министъра на остри атаки и “по волята на народа” постановлението е отменено.

След края на войната героите, кавалери на ордени, проливали кръв за по-добро бъдеще на страната си, са ударени с червената секира. Над две хиляди офицери, цветът на българското войнство, са уволнени без предупреждение и без обяснения. Повечето от първите 1 887 уволнени прочитат имената си през 1946 г. във в. “Работнически дело“ и в другите глашатаи на комунистическата пропаганда. Мотивите са “за груби фашистки прояви” и “в интерес на службата”. Пред обществото изгонените са обявени за “царски офицери”, “монархофашисти”, “кръволоци” и какво ли не.

Чистката е предшествана от

трагичната гротеска “народен съд” –  

напълно противоконституционно по правомощия и по състав творение на учениците на Вишински. Допълнено с българска специфика – десетки “осъдени” военнослужещи вече са избити през есента на 1944 г. Съдебните състави само юридически оформят гибелта им, постановяват отнемане на имуществото и дамгосват роднините им за десетилетия напред.

“Народният съд” осъжда на смърт 292 офицери, сред които регентите принц Кирил и генерал Никола Михов, министърът на войната ген. Теодоси Даскалов, началникът на Щаба на войската ген. Трифон Трифонов, командирът на 1-ва армия ген. Никола Наков. Без съд и присъда са избити 350 български воини. След като през 1945 г. “народният съд” приключва епохалното си дело, разправата с воините продължава в обикновени съдилища. Там също не си поплюват. Стотици офицери и подофицери получават тежки присъди за “антинародна дейност”.

За да бъде в крак със Сталиновата мисъл за разгарянето на класовата борба, властта инспирира шумни процеси срещу антикомунистически военни организации като “Цар Крум”, “Неутрален офицер” и “Военен съюз”, в хода на които продължават репресиите. Само в процеса срещу “Неутрален офицер” обвиняеми са 120 души.

По-късно началникът на ВКР (военно контраразузнаване) ген. Петър Вранчев признава пред Радой Ралин: “Никакви организации “Хан Крум” и “Неутрален офицер” не съществуваха. Провокирах ги аз чрез подставени лица, за да проверим кои офицери не са лоялни към нашата власт.”

Общото ръководство на монтираните процеси се осъществява от отдел “Военен” на ЦК на  БРП (к) (БКП), чийто шеф е членът на политбюро Георги Дамянов, участник във въстанието от 1923 г., възпитаник на Съветската военна академия “Фрунзе” и дългогодишен завеждащ отдел “Кадри” на Комунистическия интернационал точно в апогея на сталинските чистки.    

По-късно, по време на “историческия” Априлски пленум на БКП от 1956 г. началникът на Генералния щаб на БНА ген. Бъчваров изрича истината: “В продължение на няколко години основният команден състав на армията бе морално смазан. На 80 процента от бившия команден състав бе обявено политическо недоверие.”

Комунистическата върхушка прави нещо, което ще повтори след 1989 г. – хвърля вината върху изпълнителите от специалните служби, главно ДС, съзнателно пропускайки ролята на генерала от НКВД на СССР и протеже на Берия Филатов, който наблюдава и насочва работата на българските си колеги. За особени заслуги ген. Филатов е изтеглен в Ленинград, става шеф на КГБ в града и организира т. нар. ленинградски процес срещу противници на Берия. След като покровителят му е арестуван и разстрелян през 1953 г., идва часът на възмездието и за Филатов.  Екзекутиран е година по-късно.

“Народната” власт винаги е подхождала избирателно към офицерския корпус. Ценните специалисти, които не могат да бъдат заменени веднага, остават по-дълго на служба, докато сами си подготвят заместници. Другите са освобождавани по късата процедура. Последните “царски” офицери получават заповедите си за уволнение през 1958 г. Така българската комунистическа власт прилага идеята на Ленин от 1918 г. – максимално да бъдат използвани уменията и опитът на командния състав от старата армия, докато червените командни кадри наберат сили и знания.  

Етикети: * * * * *