Честит празник на буквите!

преди 2 години

Ние българите можем да се гордеем от факта, че делото на светите братя пребъдва, защото българският княз Борис I приема техните ученици Св. Климент и Св. Наум и изграждането на книжовни школи става държавна политика.

Глаголицата създадена от светите Братя Кирил и Методий

Днес е най-обичаният български празник. На 24 май почитаме делото на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий, на техните ученици и на всички учители, писатели и дейци на писаното слово.

Светите братя Кирол и Методий са родени в Солун, товгава част от Източната Римска империя. Участвали са в много мисии, най- значимата от които е била тази във Великоморавия (днешна Словакия). Създават глаголицата и превеждат Светото писания на старославянски език, който по онова време е бил широко разпространен из цяла Източна Европа. Защитават пред папа Адриан II правото да се проповядва на всички езици – практика съществиваща от векове в източните предели на Християнския свят. Оценявайки огромните им заслуги, на 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.

Ние българите можем да се гордеем от факта, че делото на светите братя пребъдва, защото българският княз Борис I приема техните ученици Св. Климент и Св. Наум и изграждането на книжовни школи става държавна политика. Именно в средновековна България е създадена кирилицата, на която днес пишат милиони хора на множество езици. През следващите векове, в резултат на акултурацията на разнородното население на нашата страна се формира българският език, който макар с предимно славянска лексика, притежава множество характеристики, които го отличават от останалите славянски езици, с изключение на македонския, който е кодифициран на базата на говори определяни до 20 век от тези, които са ги говорели като български.

Споменът за делото на светите братя изиграва важна роля в Българското възраждане.

Смята се, че за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създателите на глаголицата. Денят 11 май не е избран случайно от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Снимка Уикипедия

Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград заедно със служба за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Празникът започва да се отбелязва редовно в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие – от 1862 г., във Варна – от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. в свободна България 11 май се ограничава до училищен празник.

В Македония и Одринско, които остават под юрисдикцията на Българската екзархия, празникът запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Празникът на Светите братя придобива особено значение след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на датата 11 май.

През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавното честване остава на 24 май.

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Народното събрание от 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (в същия ден Народна република България е преименувана на Република България).

Етикети: * * *