Четирима кубинци за революцията, 60 години от която се навършват на 1 януари

преди 10 месеца

За нас Фидел не е мъртъв, а продължава да живее, защото ние продължаваме с революцията, твърди бивш сподвижник на Ел Коменданте

Хавана, Ригоберто Диас и Кател Абивен, Франс прес

На 1 януари 2019 г. се навършват 60 години от революцията, 
която доведе на власт Фидел Кастро. Франс прес интервюира 
четирима кубинци, всеки от които разкрива различен образ на 
социалистическия остров: бивш революционер, спортистка, дисидент и лекарка.


Алехандро, бивш революционер
–––––––––––––––-
Отпразнувалият наскоро своя 97-и рожден ден Алехандро Ферас 
Пелисер е най-възрастният от стотината бунтовници (сред които и 
двама от братята му), опитали се заедно с Фидел да превземат 
през 1953 г. казармите Монкада в Сантяго (Югоизточна Куба). 
Провалилата се операция е прологът на революцията.
На 1 януари 1959 г. Пелисер е в изгнание в САЩ, когато 
диктаторът Фулхенсио Батиста бяга от Куба. Алехандро взима 
„първия самолет“ за Хавана: „Пристигнах в Хавана преди Фидел“, 
който още е в Сантяго.
„Трябваше да се върна, за да стана част от революцията тук“,
разказва той пред Франс прес в малкия мавзолей, посветен на 
Монкада, построен от него в столицата. След това „никога не съм 
напускал страната“.
Изправени пред лицето на диктатурата, за нас „беше 
необходимост да извършим революция, за да се борим за бъдещето“.
Преди всичко останало обаче „революцията беше Фидел“.
А след смъртта му през 2016 г.? „За нас Фидел не е мъртъв, а 
продължава да живее, защото ние продължаваме с революцията“, 
твърди Алехандро, който е убеден, че революцията „може да 
продължи още 50 години“: „Дотогава, докогато народът стои зад 
революцията, тя продължава“.

Ана Фиделия, спортистка
––––––––––––
Освен със спортните си успехи атлетката Ана Фиделия Кирос 
(двукратна олимпийска медалистка и два пъти световна шампионка 
на 800 метра) е известна и с това, че през 1993 г. е преживяла 
ужасен домашен инцидент, при който избухва газова печка, 
вследствие на което тя губи очакваното от нея дете.
„Революцията за мен е всичко, защото благодарение на 
революцията успях да се формирам като спортистка, да стана 
по-добър човек и най-вече да преживея този инцидент, който 
можеше да е фатален“, разказва тя пред Франс прес.
Получилата 40 процента изгаряния на тялото Кирос предизвиква
изненада две години по-късно, когато печели световната титла в 
Гьотеборг, а след това и в Атина през 1997 г.
Подобно завръщане на върха „нямаше да е възможно, ако не 
живеех в страна като Куба, където медицината е безплатна“.
Кирос, чийто прякор е „Карибската буря“, посочва, че 
„идването на революцията позволи популяризирането на спорта за 
всички“, което превърна малката Куба в голяма олимпийска 
държава.
Въпреки че 55-годишната Ана Фиделия признава, че „доста неща 
не достигат“, тя се надява, че с реформите“икономиката ще се 
подобри и Куба отново ще заеме мястото си“ на световната спортна
сцена.

Владимиро, дисидент
––––––––––
Въпреки че е син на комунистически лидер, Владимиро Рока от 
дълго време е един от най-яростните противници на правителството
на Фидел, а после и на брат му Раул Кастро, чийто приемник стана през април Мигел Диас-Канел.
„Революцията отдавна е мъртва. Това, което съществува сега, е
един диктаторски режим“, твърди пред Франс прес 76-годишният 
бивш военен пилот, завършил международни икономически отношения.
Владимиро първоначално следва стъпките на баща си Блас Рока 
(1908-1987 г.), но революцията го разочарова. „Аз се борих за демократична революция, а не за семейна диктатура, каквато се установи в Куба“, споделя Владимиро, който е изгонен от работа през 1992 г. заради дейността си на активист, а след това е осъден на пет години затвор през 1997 г.
„Хората се страхуват“ от репресията, подчертава дисидентът, 
според когото революцията „ще рухне под собствената си тежест“: 
„От една страна, на младите им е омръзнало, те не вярват в нищо 
от това, а от друга, революцията вече няма никаква опора в 
чужбина“.
Според Владимиро Рока даже е „възможно, когато 87-годишният 
Раул Кастро умре, всичко да свърши, защото идващите след него не
желаят да рискуват всичко в името на нещо, което няма бъдеще“.

Лурдес, лекарка 
–––––––-
За 54-годишната лекарка Лурдес Гарсес започвала втората от 
трите години в рамките на мисия в бразилската община Санта Крус 
дас Палмейрас, когато Куба рязко се изтегли от тази хуманитарна 
програма вследствие на критиките на избрания за президент на 
Бразилия Жаир Болсонаро.
„Това бяха трудни и тъжни дни“, разказва Гарсес, която преди 
това е била на подобни мисии във Венецуела (2003-2008) и в 
Гватемала (2012-2014). Лекарката твърдо подкрепя революцията, 
която „е в процес на развитие и има още много какво да даде“.
„Ако трябва да дам определение на кубинската революция, то 
бих използвала думата „солидарност“. Още от началните си дни тя 
донесе солидарност във всички сфери на обществото – култура, 
образование, спорт, здравеопазване.“
Заради мисиите Лурдес е пропуснала „много важни събития“ от 
живота на двете си дъщери, но тя е благодарна, че е получила 
професионален опит, „помагайки на най-бедните хора“, като 
същевременно е „подобрила“ собствените си доходи“.
В работата си „ние не намесваме политиката или други теми, 
различни от здравеопазването“, подчертава Лурдес

БТА

Етикети: * *