Човекът, който е можел да спаси България

преди 5 дни

Днес се навършват 116 години от рождението на д-р Г.М. Димитров

Д-р Г.М. Димитров

На 15 април 1903 г. в малкото село Йени чифлик, разположено на брега на Мраморно море, се ражда, човекът, който през 1944 г. е можело да спаси България от надвисналата съветска окупация.

Едва 10-годишен, когато Османската империя в нарушение на Лондонския договор за мир напада България и извършва етническо прочистване на българите в цяла Източна Тракия, семейството му бяга в България и се заселва в село Дойренци край Луковит.

Младият Георги завършва медицина в Загреб, но не практикува като лекар, а се отдава на политическа дейност. По това време неговата политическа сила – БЗНС, е разделена, но всички нейни крила споделят обща визия за България. А именно, че  страната ни е била победена и унижена, защото не е била част от голямото семейство на демократичните народи. Д-р Г.М. Димитров вярва, че за България е от жизненоважно значение да установи силни връзки със западните демокрации и да постигне помирение със съседните балкански страни.

През Втората световна война се обявява категорично срещу всяко сътрудничество с Хитлер.

Заедно с други лидери на демократични партии като Никола Мушанов иска аудиенция при цар Борис, но не е приет от царя. През следващите дни България свежда глава и се присъединява към Тристранния пакт. Д-р Г.М. Димитров е изведен от страната с помощта на Британското посолство. Бяга през Турция – страна, от която като дете е трябвало да се спасява. Но това не е единствената ирония в неговия живот.

Установява се в Египет, където формира задгранична група, наречена „Свободна и независима България“, която разполага със своя радиостанция.

Малко след като България се присъединява към Пакта, Хитлер напада Съветския съюз. В края на 1941 г. правителството на Богдан Филов глупашки обявява война на Великобритания и САЩ, но се опитва да омилостиви Съветския съюз.

Това е късогледа политика, която откъсва България от големите демокрации.

Групата около д-р Г.М. Димитров се оказва единственият представител на българския народ в техния лагер. Когато Съветската армия наближава България, тя търси начин да излезе от войната. Но регентите нямат мъдростта и смелостта да упълномощят д-р Г.М. Димитров да подпише примирие, преди Сталин да ни е обявил война. Няма данни до този момент да са се водели разговори между Съветския съюз и западните демокрации за бъдещето на страните в Източна Европа. Прословутият разговор между Сталин и Чърчил на който двамата пишат върху кутия от цигари проценти на влияние на страните в региона се случва месец по-късно, на 9 октомври, когато България е вече окупирана от Съветската армия.

„Цигареното“ споразумение между Сталин и Чърчил се случва едва на 9 октомври 1944 г.

Ако е имало човек, който е можел да спаси България в този критичен момент, това е бил именно д-р Г.М. Димитров.

Дори в условията на съветска окупация няколко седмици по-късно д-р Г.М. Димитров е посрещнат с небивал ентусиазъм на българска земя. Можем да си представим какво би се случило, ако се бе върнал в първите дни на септември 1944 г. с подписано примирие, с мандат да състави правителство и придружен от англо-американска съюзническа контролна комисия.

След завръщането си д-р Г.М. Димитров е избран за председател на възстановения обединен БЗНС и бързо се превръща в трън в очите на съветските окупатори и на техните българки колаборационисти. Още преди да приключи Втората световна война, той отново е принуден да бяга, този път със съдействието на американския посланик. В емиграция създава Българския национален комитет, спомага за формирането на Българската доброволческа рота в НАТО, която действа в състава на въоръжените сили на САЩ в Западна Германия от 1951 до 1964 г.

При основаването на Съвета на Европа призовава символично да бъдат оставени няколко празни стола за поробените народи от Източна Европа.

В началото на 90-те години БНТ излъчи филм на режисьора Драго Гаджев, озаглавен „Вечният опозиционер“.

Наистина подходящо заглавие. Можем само да съжаляваме, че този изключителен човек, който и днес често е оплюван и отричан както от комунисти, така и от елементарни националисти, никога не получи шанс да участва в управлението на България.

Вероятно щеше да намери по-добро място за нашата страна в голямото семейство на демократичните народи.

Историята не познава „ако“, но днес, когато постигнатото все пак членство на България в ЕС и в НАТО отново е поставено под съмнение и се чуват гласове да синхронизираме политиката си с източен режим, който отправя предизвикателства към международния ред, заветът на д-р Г.М. Димитров е по-актуален от всякога.