Чувството за несправедливост и до днес трови нашето общество

преди 3 месеца

България изгуби близо 7 години - най-важните - в лутане, които обезцениха стопанските активи, натрупаха огромно състояние в малко хора и огромно социално напрежение в много хора.

Публикувано в профила на Facebook на автора.

На тази дата през 1991 г. – след близо половин век планова икономика, започна пазарната реформа в България. Поради липса в света на теоретична база и добри практики за преход от социализъм към капитализъм още в зародиш бяха заложени грешките, които до голяма степен го опорочиха. Имаше единствено теоретични спорове дали да се следва полският път на „шокова терапия“ – болезнени, но бързи реформи, или „социалният“ – на малки стъпки и постепенни реформи, за да не боли. Липсата обаче на подходящи институции – регулатори на пазарната икономика, ПРЕДИ да започне тази реформа, се оказа гвоздеят.

Първата част от реформата беше либерализацията на цените,

които дотогава бяха под държавен контрол. С нея приключи Лукановата зима на остри дефицити на хранителни и други стоки; магазините се напълниха със стока, така както никой от родените след 1950 г. не помнеше; възникнаха много частни бизнеси. Цените също бяха невиждани, което роди премиерския зов „Братя, не купувайте“.

Втората част на реформата бе демонополизация и деконцентрация на държавните предприятия

с цел създаване на пазарни субекти и конкуренция между тях, за да се постигане равновесие между търсене и предлагане. И докато първата част беше лесна, то реформите във втората забуксуваха, натъквайки се на мощни вградени интереси. Най-голямата битка беше за лицата, които да управляват тези структури – пристан на партийната и стопанската номенклатура на стария режим.

Много скоро стана ясно, че пазарна икономика с държавни предприятия е оксиморон и спешно е нужна приватизация.
След мъчители прения такъв закон беше приет през пролетта на 1992 г. И тогава се стигна до истинската причина за фалстарта на реформите – липсата на адекватни институции на пазарната икономика. Трябваше да се измислят правилници за приложения на законите, да се създаде Агенция за приватизация, да се назначат подходящи хора, каквито бяха голям дефицит, и т.н. Като прибавим и мощната съпротива на статуквото, първата приватизация се случи едва през 1993 г. – продажбата на разградското предприятие „Царевични продукти“. Като изключим няколко малки сделки, основно в туризма, реалното раздържавяване започна едва – парадоксално – при Виденов с масовата приватизация и приватизацията на „Соди Девня“. След това беше направено всичко възможно за „стабилизиране“ на вече окрадените държавни предприятия с невъзвръщаеми кредити, което даде ход на печатницата на БНБ и на хиперинфлацията.

Поуката е, че България изгуби близо 7 години – най-важните, в лутане, които обезцениха стопанските активи, натрупаха огромно състояние в малко хора и огромно социално напрежение в много хора и така заложиха чувството за несправедливост, което и до днес трови нашето общество.