Цивилизационният избор на Украйна вече е необратим

преди 3 месеца

Игор Яковенко

На 7 февруари Върховната рада прие поправка в преамбюла на украинската конституция, където бе записано, че „европейската идентичност на украинския народ, европейският и евроатлантическият курс на Украйна са необратими“. Поправката бе приета с гласовете на 334 от 385 депутати. „Против” гласуваха само 35 депутати от „Опозиционния блок“.

След обявяването на украинската независимост  цивилизационният избор на Украйна бе променян четири пъти. В Декларацията за държавния суверенитет, приета от Върховния съвет на Украйна през 1990 г., бе записано, че Украйна трябва да бъде неутрална държава. През 2002 г. президентът Кучма подписа Указ за курс към НАТО. През 2010 г. президентът Виктор Янукович прокара Закон за вътрешната и външната политика, в който бе заложен извънблоков статут на украинската държава.

През 2014 г. президентът Петро Порошенко отмени закона на Янукович. А от вчера статутът на Украйна като част от западната цивилизация е прогласен в конституцията. Вероятността за скорошна промяна на европейския и на атлантическия курс на украинската държава клони към нула, тъй като за изменения в конституцията са необходими 300 депутатски гласа. През близките десетилетия не е възможно във Върховната рада да бъде постигнато подобно антиевропейско мнозинство.

Курсът към ЕС и НАТО е и равноускорително отдалечаване на Украйна от Русия. Новината от Киев предизвика истеричен пристъп в Кремъл и в подведомствените му средства за „масово оглупяване“. В путинистката програма „Вечер”, водена от Вл. Соловьов, „експертът” Багдасаров разкри подробен план за унищожаване на Украйна с нахлуването на 200-хилядна руска армия, в която да бъдат включени част от украинците, живеещи в Русия.

Водещият Соловьов се опита да бъде ироничен, като предупреди украинския народ да побърза, защото скоро нямало да има къде да бъде приет, понеже и ЕС, и НАТО щели „да се разпаднат”.

Яростта на Кремъл и на идеологическата му прислуга извира главно от факта, че украинският избор е не само политически и икономически, но и носи ценностен характер. Птицата на европейската ориентация скоро едва ли ще донесе планини от изобилие, докато лавирането между Русия и Европа в стил „татко Лукашенко” би могло да гарантира временни облаги за Украйна. Категоричният украински избор говори за дългосрочно, стратегическо разграничаване от Путинова Русия, в което етиката и хигиената изпреварват ползата. Както културните граждани, стиснали носовете си, с погнуса се дърпат по-далеч от мръсен и вонящ клошар.

Да, пътят, който избра Украйна, не е обсипан с цветя и рози. В края на януари Петро Порошенко заяви, че ще се кандидатира за президентските избори през март и че Киев ще подаде документи за приемане в Европейския съюз през 2024 г. Министърът на външните работи на Украйна Павел Климкин заяви, че встъпването на Украйна в ЕС и НАТО е „история със средносрочна перспектива“. Днешна Украйна не би могла да бъде приета в ЕС нито след една, нито след две или след пет години”, уточни Климкин.

Розовите сънища на Путиновите славейчета за скорошен разпад на ЕС и НАТО няма как да се сбъднат. Но промени в двата съюза са напълно възможни и необходими. Защото стремежът към промени и към съвършенство е заложен изначално в генетичната тъкан на европейската цивилизация. 

Изборът на Украйна е само началото на труден и дълъг път. Път на изпитания и на усърден труд за вътрешни промени и самопречистване. Далеч по-лесен и изгоден би бил отхвърленият вариант на руски храненик и сателит.

Защото хлъзгането надолу винаги е по-удобно, отколкото трудното катерене към върховете.

                                                                                                 „Каспаров.ру”

Етикети: * *