Да черпиш легитимност от несъгласието

преди 9 месеца

Научен спор между държави е нонсенс

Наскоро македонският „Канал 5“ започна своята новинарска емисия за работата на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси,  наблягайки върху различията.

„Не сме съгласни с българската страна, че всички, които живеели на територията  на „Самуиловата държава“, били българи.“

След това в кратко интервю членът на комисията от македонска страна Драги Георгиев призна, че

„цар Самуил черпел легитимност от българската корона.“

Но все пак поясни, че:

„държавата е обхващала голяма територия и в нея са живеели голям брой общности и народи“.

Трудно е да си представим, че някой от българската част от делегацията е твърдял, че всички поданици на цар Самуил са били етнически българи. Век по-рано цар Симеон се е титулувал „цар на българи, ромеи и сърби“.

В много български медии изказването на Георгиев беше представено като победа във въображаемия футболен мач между България и Македония.

В множество наши електронни сайтове се появиха съобщения в стил:

„Ето, македонците признаха, че Самуил е легитимен български владетел.“

От своя страна в много от македонските социални мрежи се твърдеше, че 

„черпил легитимност от българската корона“, не значело, че е бил „български владетел“.

Българската корона тогава била вакантна и Самуил се обявил за неин носител…

Представянето  на работата на Съвместната комисия като надпревара (ако използваме термина на Гоце Делчев, който си е представял света като място за надпревара между народите) всъщност подкопава шансовете ѝ за успех.

В България мнозина се надяват да натрият носа на повечето от македонските учени, вместо да си отговорят на въпроса защо толкова десетилетия те се опитваха да изградят алтернативна историография и какво трябва да направим, за да постигнем някакъв консенсус.  Изказванията на лидера на ВМРО БНД Красимир Каракачанов, че „Македонската академия на нЕуките е прочела историята“, само поощряват техния инат и негативизъм.

От македонска страна пък се надяват техният екип в комисията да „защити“ повечето или поне някои от македонските „обяснения“ на иначе очевидни исторически факти. Тъй като в по-ранни исторически епохи няма данни да са съществували  нито македонска държава, нито „славяноезични“ македонци, то техният акцент пада върху сугестията, че понятието „българи“ от Средновековието и Възраждането не е идентично с понятието „българи“ днес.

Това, разбира се, не би могло да бъде оспорено от никой разумен историк.

Без никакво съмнение и българин от началото на 11 век няма как да е същото като българин от от началото на  21 век. Делят ни хиляда години, което ще рече над 40 поколения. Дори преди век нашите предци са били доста по-различни от нас. Това са азбучни истини.

В епохата на релативизма днес стана модерно да се твърди, че историята не е точна наука и тя трябва да обслужва политиката. Самият Драги Георгиев често е повтарял, че при срещите ще се бори за отстояване на „македонския поглед“ върху историята.

Истинската наука обаче не може да признава „български“ или „македонски“ поглед. Тя трябва да ни представи тези хипотези и обяснения, които по най-елегантен и непротиворечив начин обясняват нашите наблюдения на документалната база.

Всъщност може би най-елегантното обяснение на генезиса на съвременния македонски народ е дадено от двама македонски политици от противоположния край на македонския политически спектър.

Според Димитър Димитров, бивш министър от ВМРО ДПМНЕ и баща на сегашния министър на външните работи на Македония:

„Ние, македонската нация, крайният продукт на тази драма, нямаме причина да се срамуваме от дванадесетвековната си  етнобиографията  под „номиналното наименование“ Българи. Срамът е на Европа, на Русия, Англия, Франция, Австро – Унгария, Грация и Сърбия, за това, че един народ, който е устоял половин хилядолетие под турската доминация, а и повече под гръцко духовното господство, го разкъсаха  поради собствените си егоистични стратегии, като част от него го „възпитаха“ да си намрази името и рода.“

Според първия външен министър на независима Македония от СДСМ Денко Малески:

„Днес трябва да ни стане ясно, че отношенията между балканските държави и тези между великите сили изключвали възможността за осъществяване на „общобългарската идея“ – всички българи в една държава. Неуспешните опити и кърваво потушените въстания на македонските българи – както ги наричали другите и както  наричали себе си тези жители на Османската империя, произвели алтернатива. Своя  нация и държава“.

 Най-важното, което някога научих в училище, го научих от учителя ми по рисуване:

“Карайте от общото към подробностите“, ни повтаряше той.

Ако Съвместната комисия приеме очевидното:

Че съвременният македонски народ е продукт на откъсването на част от македонските българи  от общобългарската тъкан,

а това бе признато дори от кинорежисьора Дарко Митревски  – автор на изпълнения с омраза към българите филм „Третото полувреме“, всички спорове ще изчезнат за миг!

Това разделение е разкъсало семейства! Поне половината от потомците на възрожденските българи от географска Македония са днес  българи в България. Но други са поели по различен път на духовно развитие. Едва ли ще е обидно за повечето от тях, ако кажем, че са били социализирани в сърбоцентричната югославска субкултура. Достатъчно е да видим каква беше новогодишната забава в центъра на Скопие, за да нямаме колебания, че това е така. Неслучайно въпреки бруталното отношение на днешен Белград към Македония македонските политици избягват остри антисръбски изяви. Те просто не са популярни.  Докато антибългарското говорене мобилизира и носи политически дивиденти. Като паралел можем да констатираме, че каквото и да е поведението на Москва спрямо България, антируското говорене не носи особени дивиденти у нас.

Историческите условия не са позволявали създаването нито на обединена България, нито на Македония „с българска боя“ (каквато според Кръсте Мисирков е щяла да бъде създадена, ако Илинденското въстание било постигнало целта си).

Изграждането на отделна македонска нация в рамките на Югославия позволи появата на независима Македония, но съвременната история, както и географията обусловиха тази „югославизирана“ Македония да трябва да сътрудничи най-вече с България.

Ще успеят ли двете държави да се концентрират върху това, което ги обединява, и да омаловажат това, което ги разделя?

Това е ключът към утвърждаването на България като незаобиколима балканска сила и оцеляването на Македония като независима държава.

От двете дипломации се изисква висш пилотаж, но алтернативата на това българите да приемат днешната македонска нация и език, а македонците да приемат „българските“ (в контекста отпреди век) корени, са сблъсъци, изхабяване на енергия и катастрофа.

Докато в двете страни политиците черпят легитимност от несъгласието помежду си, проблемите трудно ще бъдат решени и ще бъде изразходвана ценна енергия в глупави спорове вместо в търсене на съвместни решения.