Да не би да искате тази грозна евразийска диващина?

преди 4 седмици

Неспособни да обяснят какво предлагат в замяна на нашата Европа, нейните врагове нагледно демонстрират за какво се борят. А именно - когато дойде часът на голата сила, те да са отгоре. И да взимат всичко, което си поискат

Мрачни типове с оцъклени погледи искат да разрушат най-висшата цивилизация в историята ни – Европа. И да я заменят с грозна евразийска диващина. Нека им се противопоставим, апелира проф. Евгений Дайнов в емоционално есе  за Дойче веле.

Снимка Дойче веле

Тези дни подписах „Отворено писмо към българските граждани по повод празника на българската култура и изборите за Европейски парламент“. В него става дума за това: да опазим днес нашата Европа от нейните врагове, ако не искаме утре да се повторят 1930-те години с техните резултати.

На фона на дивашките крясъци срещу „еврогейовете“, „соросоидите“ и „джендърите“ (да не споменаваме иранските травестити и норвежките педофили) подобни отворени писма на интелектуалци трудно се чуват. Те са тихият ромон на разума, но публиката е толкова „ошумена“, че ако не чуе нещо за „педерасти“, може и изобщо да не обърне внимание.

Какво искаме: Шестата на Чайковски или грозна диващина?

Ромонът на разума е тих, но именно той, а не крясъкът е онова, което наричаме „Европа“. Там, където тихият ромон на разума се чува, живеят кротки, възпитани и уважителни хора, които се стремят към щастие в една мирна среда, подредена според правилата на справедливостта. Такива и само такива хора произвеждат блага, изобретяват нови технологии, помагат на изпадналите в беда, ходят на Шекспирови пиеси, посещават картинни изложби и правят разлика между Петата на Бетовен и Шестата на Чайковски.

Снимка Дойче веле

Това е нашата Европа и е крайно време да си дадем сметка, че сме длъжни да я опазим. Защото тя не е някаква природна даденост. Както свободата, която е в нейната основа, Европа има нужда от закрила – всяко поколение трябва да се бори наново за нея. Защото от тъмните кьошета на човешкото общежитие винаги извират мрачни типове с оцъклени погледи, които искат да я разрушат.

Какво ни предлагат те днес на мястото на нашата Европа? Някаква „Европа на отечествата“. Но какво означава това? С какво е по-добро от сегашната „Европа на хората“? Не обясняват. И тъй като не могат да обяснят, кряскат, лъжат, сеят омраза и се опитват да сринат онова, което е градено с поколения.

Неотдавна проф. Ивайло Дичев ги нарече „мошеници“. Разбира се, че са такива – убоги „търчи-лъжи“, квартални шмекери и кръчмарски измамници. Но те са и много повече от това. В една неуверена в себе си Европа те действат като безобразници – искат да оставят Европа без образ.

Това, че са без-образници, обяснява и тяхното дивашко поведение на публичната арена. Неспособни да съградят образи и образци, те просто разрушават наличните. Застанали като едни народни предводители срещу правилата на „елита“, те презират всички правила. И ги нарушават. Като например правилото, че в едно цивилизовано общество не е добре да се краде. И че властта не бива да се ползва за собствена и на приятели облага, нито пък за отстрел на неудобните.

Законът на джунглата

Там, където няма правила, които да са еднакво валидни за всички, единственият регулатор на обществените отношения е силата. Силният прави каквото си иска. Зетят на Орбан получава европейските средства, елитът на българската държава краде от европейски програми, а г-н Щрахе с видимо самодоволство договаря получаването на милиони мръсни пари от Русия срещу бъдещи държавни поръчки.

Когато един човек не може да ти обясни за какво се бори, гледай го какво прави. Защото това, което прави, разкрива онова, за което се бори. Неспособни да обяснят какво предлагат в замяна на нашата Европа, нейните врагове нагледно демонстрират за какво се борят. А именно – когато дойде часът на голата сила, те да са отгоре. И да взимат всичко, което си поискат. Защото всъщност им се полага – нали те са силните. А ние, гражданите – кротки, възпитани, произвеждащи блага, тананикащи си Шестата на Чайковски – ние сме глупавите либерални слабаци, които са длъжни да им дават всичко поискано.

Затова различните днешни „консерватори“ са във видим възторг от Владимир Путин. Той е онова, което те – Орбан, Льо Пен, Щрахе, Качински, Фараж, Салвини, Джамбазки и сие – искат да бъдат. А Путин на свой ред с удоволствие финансира подобни типове. Защото е наясно, че една рухнала Европа, в която управлява голата сила, ще е неговата Европа. Не наша и не дори на „консерваторите“, които днес се умилкват край него. Той ще си намери собствени гаулайтери.

Искат да ни превърнат в тълпа крепостни. Но няма да стане.

Но днешните кандидати за наши господари не си дават сметка за нещо много важно – демократичното гражданство сравнително бързо преодолява периодите на обърканост. Последните изследвания показват безпрецедентни равнища на подкрепа за Европейския съюз въпреки всички (често съвсем на място) критики срещу неговата откъснатост. А когато гражданите си спомнят защо са граждани, тогава по правило следват доста печални събития за онези, които са се опитали да ги превърнат в тълпа крепостни.

Не е нужно да крещим, за да опазим нашата Европа от грачещите срещу нея. Нужно е само да им гледаме „гейтовете“, за да разберем какво носят със себе си като наше бъдеще. На мястото на най-висшата съществувала някога цивилизация, те предлагат най-грозна евразийска диващина.

Но ние, гражданите, не сме диваци. Показваме го с личното си поведение, с подписване на манифести и отворени писма, с всекидневната борба срещу без-образието, налагано от диваците. Показваме го и по начина, по който гласуваме.

И на тези избори за Европейски парламент диваците няма да победят. Вместо да набиват крак в победен марш, ще танцуват последен валс. Защото Европа е култура. А тя, културата, и този път ще се окаже по-жилава, отколкото си мислят без-образниците.

Етикети: * *