Да не допуснем друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти. Наистина!

преди 6 месеца

Aко искаме да извлечем материална полза от посещението на Медведев,, трябва да му обясним, че имаме договор, според който руснаците са задължени да транзитират до 2030 година газ през нашата инфраструктура.

Дмитрий Медведев

На  срещата на страните от източния фланг на НАТО (известна като инициативата Б9) в Кошице, Словакия, президентът Радев се опита неуспешно да промени дневния ред и подготвената декларация, макар че по-късно подписа общия текст.

Пред медиите той заяви, че:

Не можем да допуснем друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти.“

След което добави, че България трябвало да

„материализира визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, а не да ставаме заложник на чужди интереси„.

Едва ли има българин, който не би се съгласил с първата част от изказването на държавния глава, но е безкрайно спорно дали е възможно да извлечем каквато и да е полза заиграването с Русия на тема енергийни проекти. И дали в опита си да направим това няма да нанесем трайни щети на българския национален интерес.

За съжаление в общественото пространство липсва сериозен дебат по тази тема и като че ли всичко опира до най-тежкото емоционално разделение на българския народ – това на русофили и русофоби.

Вместо да се поддаваме на емоции, трябва да погледнем голямата картина.

Руските мегапроекти „Северен поток“ 1 и 2 и „Турски поток“ са насочени срещу страни като България.

В едно от филмчетата  на Доньо Донев тримата глупаци след много усилия построиха мост, който водеше… до същия бряг на реката.

Нещо подобно представляват и проектите „Северен поток“ 1 и 2 и „Турски поток“. Излизат от бреговете на Балтийско и на Черно море и завършват на същия бряг на съответните морета! Целта на цялото упражнение е, разбира се, да се заобиколи Украйна, за да бъде тя в крайна сметка омаломощена. Кремъл иска нейното значение за европейските страни да намалее и в резултат от това те да проявят готовност да продължат „сътрудничеството“ си с Москва, оставяйки Украйна на произвола на съдбата!

Президентът не е единственият у нас, който призовава, казано на жаргон, да се опитаме да „изкярим“ нещо, като заиграем с Русия, щото иначе други ще го направят.

Щом Германия още от времето на Шрьодер демонстрира национален егоизъм, защо и ние да не го направим?

Причините за това са две:

Първата е, че нямаме капацитета, силата и тежестта на Германия да съчетаваме заиграване с Русия и защита на своите национални интереси – например да договорим доставки на газ на преференциални цени.

Втората причина е по-фундаментална. Имитирайки Германия, ние всъщност я поощряваме да води егоистична политика, а това „раздира“ ЕС и е в диаметрално несъответствие с нашия национален интерес.

Сигурно е трудно за българските политици да водят политика на противопоставяне на опасните руски проекти и на солидаризиране с по-малките страни от ЕС и НАТО, които искат да принудят Германия да коригира своята политика.

Когато Радев казва:

„Не можем да допуснем друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти“,

той в някаква степен преповтаря тезата на британския премиер Палмерстон :

„Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме.“

Или казано просто, Великобритания си запазва правото сама да определя своята политика.

Само че в България е популярна друга максима (приписвана вероятно погрешно) на цар Борис III:

Винаги с Германия (връзваме си едната ръка), никога срещу Русия (връзваме си и другата).

Тази максима е рецепта за катастрофа.

През Втората световна война бяхме неохотен съюзник на Германия и поддържахме дипломатически отношения със СССР. По волята на едната, а може би и на двете, обявихме война на Великобритания и на САЩ. Знаем докъде ни доведе тази политика.

Не е ли време в името да собствения си интерес да станем неразделна част от инициативата Б9?

Ако Брекзит се състои, а това все още е най-вероятният сценарий за следващите месеци, Европа ще стане все по-германоцентрична.

Когато беше извършено обединението на страната през 1990 г., тогавашният канцлер Хелмут Кол и външният му министър Ханс Дитрих Геншер непрекъснато повтаряха, че се стремят към „европейска Германия“, а не към „германска Европа“. Но през 19 век и Бисмарк е повтарял, че Германската империя е задоволена, а не експанзионистична сила. Всички знаем, че с течение на времето това се промени.

Германоцентрична Европа е опасна за България по две причини.

Първата е, че тя фаворизира „центъра“ на Европа, а ние сме в „периферията“.

Втората причина е, че „германоцентрична Европа“ едва ли ще е трайно явление. Колкото и да изглежда невероятно днес, геополитическата логика може отново да съюзи „морските демокрации“ (Великобритания и САЩ) и Русия срещу нея. Справка – коалициите срещу Наполеон, кайзер Вилхелм и Хитлер. Ако и когато това се случи, вероятно ние ще станем първата жертва. А и Турция на Ердоган (и след него) едва ли ще остане пасивна.

Българският национален интерес изисква пълно солидаризиране със страните от инициативата Б9, подкрепа за независимостта на Украйна, отпор на руските проекти, натиск върху Германия да изостави опитите си за едностранно договаряне с Русия и близко съюзничество със САЩ.

Такъв курс означава скъсване с почти всичко, което сме правили след 1913 г. Но не е ли време да преосмислим грешките от миналото и да преобърнем прословутата тенденция да се хващаме все на грешната страна!

Колкото до днешното полувисочайше посещение, ако искаме да извлечем материална полза от него, трябва да обясним на госта, че имаме договор, според който руснаците са задължени да транзитират до 2030 година газ през нашата инфраструктура.

Ако под натиск на Медведев освободим руснаците от това тяхно задължение и се ангажираме в инвестиране на огромни средства в руските проекти, няма да сме по-различни от героите на Доньо Донев.