Ще нарушим ли интересите на „Газпром“

преди 5 месеца

Помним как България мръзнеше през зимата на 2009, когато спря газа. Непредвидимостта на решенията на руското политическо ръководство принуждава европейските държави, вкл. и България, да мислят за диверсификация.

Руският газов експерт Михаил Крутихин коментира за „Контракоментар“ мошеническата схема на „РосУкрЕнерго“, екстрадицията на Дмитрий Фирташ от Австрия в САЩ и възможно ли е мошеническите схеми да се възпроизвеждат и в България заради българи, които са готови да действат в полза на „Газпром“ и руското правителство.

Михаил Крутихин

Здравейте, Михаил! Благодаря Ви, че отново приехте поканата ми за разговор. Темите са много важни и за България. Конкретната причина за разговора ни е решението на австрийски съд, на базата на което украинският бизнесмен Дмитрий Фирташ скоро ще се озове в САЩ.

Вчера вечерта слушах Вашето интервю по канала “Настоящее время”, където накратко разказахте, че може да станем свидетели на на много интересни събития и информация, ако Фирташ се съгласи да свидетелства пред американското правосъдие…

Какво може да разкаже Фирташ?

На първо място Фирташ може да разкаже за мошеническите схеми, които бяха прилагани в „Газпром“ и не просто в „Газпром“, а доколкото това е държавна компания, и от ръководителите на Русия, в периода, в който работеше компанията „Росукренерго“.

Фирташ заедно със свой младши партньор държеше 50% от компанията. Другите 50% принадлежаха на дъщерна компания на „Газпром“. Тази компания беше регистрирана в Швейцария.

Тоест спечелените пари по същество не се връщаха в Русия.

И участието на голямата световна компания „Газпром“ в съмнителна сделка с две частни лица, основният от които е Фирташ, който притежаваше 45% от „Росукренерго“, само по себе си е подозрително.

Компанията се занимаваше с нещо много просто.

Тя купуваше газ от „Газпром“, след което го продаваше в Украйна и в други европейски страни по съвсем различна цена. Разликата компанията си я слагаше в джоба, в швейцарски сметки. Съдейки по всичко, Фирташ по-скоро, както е прието в Русия, делеше с руските си партньори в управлението на „Газпром“.

Това беше схема, позволяваща извеждане от държавния бюджет на Руската федерация на част от печалбата на дъщерната компания на „Газпром“.

Разбирам. Не мога да не направя паралел със ситуацията в България. България е подписала договор с „Газпром“, по силата на който за 10 години транзитът на газ през Украйна към България е гарантиран.

По силата на този договор руската страна дължи 1.1 милиарда долара. Тоест 110 милиона годишно. Арбитражът ще е в Москва, което е много странно…

В смисъла на това, което разказвате за тези мошеничества, българските политици, в т.ч. и председателят на парламента, отново започнаха да говорят за „Турски поток“ като алтернатива, която изцяло съответства на европейските правила, и т.н.

Въпросът ми е такъв: какъв е смисълът, освен политическия, отново да се говори за „Турски поток“?

Отчитайки това, че по силата на вече съществуващ договор между България и „Газпром“, 10 години транзитът през Украйна трябва да е гарантиран. Европейската комисия също участва в преговорите между Украйна и Руската федерация…

Разбрахте ли въпроса ми?

Разбрах го, но тук фактически въпросите са два.

Първият е какво да правим с транзита на газ, който минава през българска територия. Мисля, че тук трябва да се ориентираме по примера на Словакия, която до 2019 г., а сега мисля, че е до 2029 година, има договор за транзит на руски газ с „Газпром“ и в този договор има точка, точно както и в българския, “пренасяй или плащай”.

Тоест „Газпром“ ще плати много големи пари на Словакия за газа, който трябва да пренесе през нейната територия. Той практически пренася този газ. По същия начин ще продължи да плаща, когато прехвърли украинския транзит към „Северен поток 2“. Словакия ще получава тези пари. На Словакия ѝ е все едно дали ще тече газ, или не, тя пари за транзит ще получи.

Това по първата част на въпроса.

Втората част на въпроса: България все пак получава руски газ. Това вече е друг договор. Тук най-вероятно ще трябва да се проведат нови преговори с „Газпром“, ако „Турски поток“ се получи, за да се промени направлението при получаването на този газ. Газът да преминава не през Украйна, а през Турция.

Но тук има огромен проблем, защото до Турция прокараха една тръба и турските компании трябва да купуват газ по нея . Втора тръба дойде до Турция, но как тя ще влезе в България или Гърция, или изобщо на територията на Евросъюза, тук все още няма никаква яснота.

Първо, защото турците се пазарят с „Газпром“ за цената, там върви голям пазарлък, защото те не се съгласяват на нищо без големи отстъпки.

Второ, на турците толкова газ изобщо не им е необходим, защото получават много втечнен газ, расте и ще продължи да се увеличава вносът на газ от Азербайджан. Те искат да се договорят с Иран.

Турците в момента имат газ повече, отколкото им е необходимото, и те ще се пазарят.

Съдбата на „Турски поток“ на входа на България засега е изцяло неразбираема. Но относно българския опит, доколкото започнахме разговора за Фирташ, за фирмата „Росукренерго“, нека ви припомня как доскоро „Газпром“ доставяше газ в България. Продаваше газ не директно на „Булгаргаз“, а на две свои дъщери компании – „Овъргаз“ и „Газпром Германия“. Тези фирми по договорка с „Булгаргаз“ според мен не един, а два пъти си препродаваха този газ и в крайна сметка, цената му за потребителите в България беше три пъти по-висока от тази, която „дъщерите“ плащаха на „Газпром“…

В това беше втората, всъщност третата част на въпроса ми за „Турски поток“. Той ще струва, мисля, около 3 млрд. евро, България планира да го построи за година и половина, а в същото време българските политици не успяха да построят интерконектора с Гърция например.

Какъв е Вашият коментар за това? Защо на мен ми се струва, че българските политици много старателно се грижат да не нарушат интересите на „Газпром“…

У мен също се оформя такова впечатление, когато гледам състоянието на нещата с интерконектора… Добре, България е подписала договор с Азербайджан за 1 млрд. куб. м азербайджански газ годишно, за което е нужно много просто решение! Само 180 километра от Гюмюрджина до Стара Загора, нищо друго не е нужно.

Възможно е да е нужна договорка с гърците кой да финансира малка компресорна станция в Гърция. Абсолютно нищо повече не е необходимо. Това е евтин и прост проект. Защо той не се движи, мога да си обясня само с лобито на „Газпром“.

Тоест обсъждаме абсолютно възможната хипотеза, интереси и обвързаности, подобни на обвързаностите на Фирташ с „Газпром“, Вие намекнахте, че неговото съдружие с офицер от КГБ и т.н. са напълно вероятни и в България? Правилно ли Ви разбрах?

Ни най-малко не се съмнявам в това.

Сред моите български приятели има такива, които не само симпатизират на бившия Съветски съюз и Русия, но са готови да действат в полза на „Газпром“, руското правителство и т.н.

Виждам тази ситуация и ми е жал, защото диверсификацията на доставчиците е основата на основата на енергийната безопасност.

Помним как България мръзнеше през зимата на 2009 г., когато спря газът. През 2006 г. историята беше същата. Непредвидимостта на решенията на руското политическо ръководство принуждава европейските държави, вкл. и България, да мислят за диверсификация.

А тук има много просто, нормално решение, което се поддържа от Европейската комисия, но защо не се осъществява, за мен, разбира се, е неразбираемо…

За кое решение говорите?

Интерконенторът… Просто решение! Интерконекторът между Гюмюрджина и Стара Загора.

Последен въпрос, приближавам се към края на разговора ни.

Схемата „Росукренерго“, за която говорихте по-рано, лично на мен много ми напомня на швейцарската компания „Литаско“, която е посредник между „Лукойл България“ и руската страна… Така се получи, че дълги години, поне доскоро, „Лукойл България“ не отчита никакви приходи.

Работи ако не на загуба, поне в края на годината е на нула. Можем ли да направим заключения за възможни – говоря за вероятности, за вероятни криминално-политически зависимости във връзка с този пример?

Такава информация аз нямам. Не мога да докажа има ли обвързаност на политици и криминално проявени лица, или няма. Но мисля, че българските потребители могат да си зададат въпроса:

Сега България купува газ от същите компании – „Овъргаз“, „Газпром Германия“, „Газпром Швайц“, швейцарска дъщерна компания на „Газпром“. Не ви ли се струва, че се използва същата схема като при „Росукренерго“?

Част от този газ всъщност е от Казахстан. В Казахстан работи съвместно предприятие „Казросгас“, което предоставя газ за Оренбургския газопреработващ завод от Казахстан. Част от него се използва в Русия, а друга се експортира. Но тъй като това е съвместно предприятие с Казахстан, експортьорите не плащат 30% мито. И руските дъщерни компании на „Газпром“, „Овергаз“, „Газпром Германия“ купуват газа на много ниски цени. А в България, както знаете, го продават на съвсем други цени. Абсолютно същата история. Същата, като с „Росукренерго“ за Украйна.

Американците се стараят да стигнат до Дмитрий Фирташ. Но в България, изглежда, никой не се интересува от такива въпроси…

Цялото интервю можете да видите тук.

Етикети: * *