Чудеса ще станат… бавно!

преди 6 месеца

Както е казал големият български държавник от Ресен (днес Република Северна Македония) Андрей Ляпчев : "Со благо, со кроце и..."

След четвъртата сесия на Съвместната комисия от учени, учредена по Договора за добросъседство и приятелство между България и Северна Македония, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева прие българските участници – съобщиха от пресцентъра на МВнР. 

Снимка, предоставена от МВнР

На срещата е участвал и министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Учените са запознали министрите с постигнатото от Комисията, която ще предложи на двете правителства да честват съвместно светите братя Кирил и Методий, техните ученици Св. Климент и Св. Наум, както и цар Самуил. Министър Захариева е благодарила на председателя на българската делегация в Комисията посланик Ангел Димитров и на другите участници за усилията им да намерят общ език с нашите съседи и приятели в Скопие.

Често в българските медии се отправят критики към изявления на македонски представители в Комисията, които по очевидни причини се опитват да представят един не толкова еднозначен прочит на общата ни история.

Не е реалистично да очакваме, че Комисията ще излезе с решение, че през вековете не е съществувал македонски народ, не е имало македонски език и историята на Македония е част от българската история, макар от научна гледна точка това да е хипотезата, която по най-изчистен и хармоничен начин обяснява наличните данни и документи.

Добре е да си дадем сметка, че ако удряме с юмрук и искаме нашите съседи и приятели да признаят това, вероятно Комисията ще преустанови своята работа и няма да бъде постигнат никакъв прогрес.

Преосмислянето на историята от страна на нашите приятели ще изиска време.

Преди няколко дни в интервю по една македонска телевизия председателят на македонската делегация в Комисията Драги Георгиев заяви, че приема факта, че според много документи Гоце Делчев се е определял като българин. Според други той се е определял като македонец. Което, разбира се, е така, най-малкото защото съдържанието на понятието „македонец“ тогава е било различно. За няколко поколения, особено след Берлинския конгрес, за мнозинството от населението в Македония не е било проблем да бъдат и македонци, и българи. Поне три десетилетия – от 1913 до 1944 година, термините „Македония“ и „македонци“ са използвани легално само в България! Да не забравяме, че след Втората световна война антибългарската кампания се е водела по линията на наложената от комунистическите власти дистинкция: „или си българин, или си македонец“.

Със сигурност има неща от историята, които и ние трябва да преосмислим.

Македонската страна има забележки за това, че България разглеждала Македония като „неосвободена българска земя“. Това, разбира се, е било така през десетилетията след Берлинския конгрес, когато много македонски българи участват в изграждането на съвременна България. Време е обаче да обявим ясно и гласно, че за нас постигането на независимост на Република Северна Македония (което стана реалност с помощта на България) е голям геополитически триумф и успешна ревизия на катастрофалните договори от Берлин (1878), Букурещ (1913) и Ньой (1919).

България никога не е воювала, за да владее македонските земи, а за да освободи братята си от робство. Формирането на отделна македонска държава, дори и на отделна македонска идентичност и отделен вече език, не би трябвало да представлява проблем за България, а напротив, трябва да се радваме от факта, че огромното мнозинство потомци на възрожденските българи, преборили се за съвместна културно-просветна автономия, каквато е била Българската екзархия, днес живеят в две независими суверенни държави – равноправни наследници на нашето „общобългарско“ културно наследство.

За да подложат под съмнение догмите, налагани от времето на Югославия, съвременните македонци трябва да са сигурни, че македонската им идентичност, с която са отраснали, няма да бъде застрашена.

Историята е такава, каквато е била, и това няма да се промени. Самото съществуване на Комисията е огромен успех. Нейните заключения няма да са последната дума в историческия дебат.

Всъщност нейната основна задача е да направи този дебат легитимен.

Надяваме се той да излезе от тесния кръг на членовете на Комисията и да се превърне в свободна обществена дискусия. Длъжни сме да чуем и гласа на македонските българи, плахо „излизащи от гардероба“ на притесненията и дискомфорта, които заявяването на осъзнато българско съзнание или произход предизвикваха в Македония по времето на Югославия и близо три десетилетия след обявяването на македонската независимост.

Нека не забравяме и нещо друго. Няколко поколения предци на днешните македонци обвързваха съдбата си с България и преживяваха нови и нови катастрофи. Подсъзнателното притеснение, че за да оцелеят, те трябва да намерят модус вивенди с противниците на България на Балканите, защото „България е обречена да е на губещата страна“, е съвсем реален фактор.

Опасността днес, когато Северна Македония е на път да стане член на НАТО, България, тласкана от БСП, президента и други ретроградни сили, да ни отклонят от европейския път на развитие, е съвсем реална.

Македонските историци трябва да получат шанс да запазят достойнството си и да преодолеят страховете и притесненията си. А България след повече от сто години трябва отново да изглежда като добре организирана европейска страна, чиято мисия е да побеждава на международната арена!

Тогава и само тогава ще постигнем съгласие по всички въпроси на общата ни история.

Етикети: