Да се поклоним и да внимаваме!

преди 9 месеца

На 27 януари светът се покланя пред жертвите на Холокоста – едно от най-ужасните престъпления срещу човечеството.

Ден след поклонението е добре да се запитаме: Как то е станало възможно?

Един от най-проницателните изследователи на Холокоста Зигмунд Бауман, както много други, първоначално смята, че това чудовищно престъпление срещу човечеството е дело на ненормални изверги. Но колкото повече се задълбочавал в темата, толкова повече се плашел от собствените си открития.

В книгата си „Холокост и модерност“ Бауман достига до невероятни прозрения.

Изблици на етническа и верска омраза е имало откак свят светува и сигурно милиони хора са ставали и стават жертва на племенни конфликти

Жертви на Холокоста

Холокостът е нещо съвсем различно. Той е дело на рационално мислещи бюрократи. По време на нацисткия режим е имало само един изблик на предмодерна антисемитска вакханалия – т.нар Kristallnacht, или „нощта на счупените стъкла“:

Еврейски предприятия, молитвени домове и обикновени жилища бяха нападнати от вилнееща, но официално поощрявана и прикрито ръководена тълпа. Те бяха разбити, подпалени и осквернени. Загинаха около стотина души. Kristallnacht беше единственият едромащабен погром, който се разрази по улиците на германските градове през целия период на Холокоста… Тя не се различаваше съществено от погромите в миналото.”

Колкото и престъпна да е била „нощта на счупените стъкла“, тя не е Холокост. Тя е предмодерно явление. Бауман сравнява предмодерните управления с:

„…ленивите пъдари на дивеча; оставено само на себе си обществото ще се самовъзпроизвежда година след година, поколение след поколение без особени промени.

Но нещата не стоят така при модерните им потомци. Тук вече нищо не е оставено само на себе си.  Нищо не трябва да расте, ако не е било засадено, и всичко, което е поникнало само, трябва да е нещо неправилно и следователно опасно, застрашаващо или ограничаващо генералния план… Нужно беше отношението и умението на градинаря – специалист, въоръжен с прецизен план за моравата, за очертанията ѝ, за лехата…; с усет за хармония  на цветовете и за различието между приятната хармония и отблъскващата какафония; с решимост да третира като плевел всяко саморасло растение, което нарушава плана и разбирането му за ред и хармония с машини и отрови, съответстващи на задачата за екстерминация на плевелите за съхраняване на деленията според изискванията на генералния план и както са дефинирани от него.”

Нацисткият режим бързо разбира неефективността на предмодерните  изстъпления. След „Нощта на счупените стъкла“ до края на операцията по „Окончателното решение“ Холокостът се извършва от бездушни изпълнители, само някои от които са били подвластни на антисемитска омраза, при принудително съучастие на жертвите и безразличие на обществото.

Но как това е станало възможно? Как няколко десетки хиляди есесовци избиват милиони човешки същества?

Отговорът на Бауман е зловещ:

Първият принцип… е принципът на организационна дисциплина, по-точно, изискването да се изпълнят безусловно заповедите на висшестоящите до степен, изключваща всички останали стимули за действие; да се постигне отдадеността към успеха на организацията чрез изпълняване на заповедите на висшестоящите над всяка друга отдаденост и обвързаност… Идеалната дисциплина изисква пълна идентификация с организацията – което от своя страна може да означава само жертване на собствените интереси (по дефиниция интересите, които не се покриват с интересите на организацията). Организационната идеология оценява готовността за такава саможертва като високо морално качество, предназначено да анулира всички други морални изисквания. (…)  Ако докосването от Мидас е превръщало всичко в злато, администрацията на SS превръщаше всичко, което попаднеше в орбитата ѝ, включително и жертвите си, в интегрална част от командната верига, в зона, подлежаща на строги дисциплинарни правила и свободна от морална преценка.

През цялото си пътешествие до окончателното унищожение, повечето хора през повечето време не бяха напълно лишени от възможността да избират. А където има избор, има и начин да се постъпва рационално. И повечето хора постъпваха рационално. Владеейки напълно средствата за принуда, нацистите прилагаха грижи рационалността да означава сътрудничество; всичко, което евреите вършеха в служба на собствения си интерес, да приближава нацистката цел до пълния ѝ успех.“

И ето, че Бауман разбира къде е коренът на злото, което може да доведе до Холокост:

„Бюрокрацията е присъщо способна на геноцидно действие. За да бъде въвлечена в подобно действие, тя трябва да се събере с друго изобретение на модерността – с мащабен проект за по-добър, по-отговорен и рационален обществен ред, например радикално еднотипно или безкласово общество… И тъй прехваленото облагородяване на нравите… и удобната сигурност на ежедневния живот си имат цена. Цена, която ние, обитателите на дома на модерността, може да бъдем призовани да платим по всяко време.“

Това, което трябва да знаем за Холокоста, че той е логичен завършек на тоталитарната държава.

Демократичният строй, при който не се допускат нито предмодерни племенни изстъпления, нито бюрократично екзекутирани масови убийства като Холокоста, е крехък и изисква непрекъснато усилие.

Но отдадем ли се на племенни страсти, бързо стигаме до „нощта на счупените стъкла“. А съчетаем ли модерна бюрократична машина с „план за по-добър обществен ред“, пътят към Аушвиц е отворен!