Да спрем опита за реставрация!

преди 5 месеца

За три десетилетия България не успя да се утвърди като модерна държава със силни институции.

Човеконенавистните сили, които се канят да удушат България, водят неприкрита война против демокрацията, демократичните институции и българския народ и реставрират мракобесието и тоталитаризма с темпо, зададено от нацистко-мафиотския режим на Путин. Затова обединението на демократичните сили и смазването на комунистическо-нацистката реакция няма алтернатива.

След три десетилетия тежък и непосилен преход България успя благодарение на хората, искащи промяна, да влезе в клуба на богатите, успешни и цивилизовани народи – станахме член на Европейския съюз и на НАТО въпреки съпротивата на силите на комунистическото минало, въпреки грандиозния посткомунистически грабеж и липсата на опит. Днес тези сили отново надигат глава не само за поредно плячкосване на националното богатство, но изобщо искат да ни върнат обратно в евразийския лагер на мизерията, омразата и войната. Трябва да признаем, че ние носим отговорност за това – просто не си свършихме работата докрай:

Имаме пазарна икономика, но тя ползва само тесен кръг от посткомунистическата олигархия и мафиокрацията.

Имаме икономическа свобода, но тя обслужва само групировките, ползващи се с държавна протекция.

Имаме демокрация, но тя е фасада на политически практики, които са просто продължение на комунистическото мракобесие.

Имаме политически плурализъм, но той е подменен с „диктатурата на мнозинството“, от която се ползват само олигархичните елити и посткомунистическата мафия.

Имаме партиен плурализъм, но той не води до ефективни и стабилни парламентарни мнозинства и до правителствени политики, които решително да реформират посткомунистическото българско общество. Обратно на това, повечето правителства на прехода бяха леви или центристки и се грижеха предимно за стабилността, а не за реформиране на обществото. Някои от тях – на Беров, Виденов, Станишев и Орешарски, дори реставрираха отречените от историята социалистически практики. Всички те позволиха на комунистическата номенклатура да съхрани влиянието си и да трансформира неограничената си тотална власт в неограничено икономическо господство.

Имаме лошо конструирано разделение на властите и то често води или до единовластие на правителството, парламентарното мнозинство или главния прокурор, или до война между политическите институции.

Имаме парламентаризъм, но той не е ефективен и не води до закони, които обслужват една работеща демокрация.

Имаме свобода на медиите, но тя отдавна се изроди в медиен монопол на олигархията – местна и вносна, но с все по-явен авторитарен облик. И затова, ако по равнище на медийна свобода през 2004 г. България беше на 34-то място в света, днес се срина на 113-то!

Признати сме за правова държава, но вместо върховенство на закона имаме диктатура на различни олигархични елити. Мафиотски групировки действат задкулисно против демокрацията. Институциите са безсилни или обезсилени да спрат обществения разпад.

В резултат демокрацията ни бавно, но неотклонно се изражда в прикрита авторитарна диктатура на партиите на популисткото простолюдие, което олигархията и мафията манипулират изключително лесно.

Реакционните леви сили се противопоставят решително при всеки опит за реформиране на ключовите сектори в държавата – най-вече на МВР, прокуратурата и съда.

Системата на съдебната власт е на практика нереформирана. Ето защо все още няма върховенство на закона, а правовата държава е само пожелание.

Разпределението на общественото богатство след краха на комунизма се осъществи крайно несправедливо. Оформиха се „разпределителни коалиции“, в които водеща роля имаха криминализираните неокомунистически служби, които в съдружие с мафиотското задкулисие кооптираха не един и двама „десни“ политици, а контролираха и цели правителства – като тези на Беров, на Сакскобургготски и Орешарски.

Десни реформи бяха допускани само след поредния тотален провал на посткомунистическата мафия – през зимите на 1990-1991, 1996-1997 и отчасти след 2009 г.

За три десетилетия България не успя да се утвърди като модерна държава със силни институции. Напротив – „партията на промяната“ у нас след 2001 г. непрекъснато губи позиции. В този парламент тя е повече от пет пъти по-малобройна от „партията на статуквото“ – тази, която от декември миналата година разполага с поне 204 депутати.

В настъпление са националпопулизмът и неокомунистическата демагогия. Това може да доведе в следващия парламент до мнозинство, което да върне България десетилетия назад, дори до нова форма на авторитаризъм.

Вече не само демократичната десница е заплашена да няма представителство, а изобщо има опасност от реставрация на авторитаризма, дори в още по-уродлива националсоциалистическа форма.

Опасността е изключително сериозна. Отговорността на лидерите на демократичната десница – все едно либерали, или консерватори, е изключително голяма. Без решителни действия по събиране на разпилените демократични сили България я очаква ново антиреформистко правителство като това на Беров, Виденов, Сакскобургготски, Станишев и Орешарски.

Ще позволим ли властта да бъде поета от антиевропейски леви демагози и популисти, патриотари или други политически мошеници, които могат само да плячкосват и да пилеят националното богатство, а не изграждат една процъфтяваща европейска икономика?

Етикети: * *