Да сложим край на детинщината на Македония

преди 3 месеца

Използвайки нецензурен език известният македонски журналист продължава да сее омраза към българите, независимо че признава очевидната фактология. И днес той продължава да разсъждава в категорията на конфликт, вместо да търси помирение, приятелство и сътрудничество.

От Бранко Тричковски

Когато не успее да се самоубие по един начин, на македонеца му казват: „Опитай по друг!“ Така чеq след като той не успя със старото име, с референдума, с конституционните промени и с новото име, някой препоръча Гоцето: хубаво въже, с което да се обеси. И да се свърши!

Дали Гоце бил българин или македонец ?!

Гомбрович би казал:

По дяволите, с Гоце и всичките предци, с тяхното изкуство, борба, величие, находчивост, вграждане в националната кауза, мисли, творчески потенциал, постижения, цели и идеали“.

Какво може да направи Гоце днес за нас?

Нищо, разбира се!

Освен да ни ебава, забатачва, гневи и тормози !?

„Да ви го таковам Гоце“.

Това би казал Витолд (Пилетцки?).

А той е бил много умен.

Така казал на поляците за Шопен, Мицкевич, Пилсудски, Собецки, Сенкевич.

Представете си!?

Ето как изглежда това в една от моите интерпретации:

Винаги ме е дразнело македонското  детинско, второстепенно, подредено и благочестиво, може би по-скоро суеверно, светче. Обвинявах него за македонската неподвижност в историята, за македонската импотентност в културата … Това е народ без философия, без осъзната история, интелектуално мек, духовно злобен. Народq който избира само  „честни“ и „почтени“ изкуства, народq изтегнал се върху лирични стихоплетци, фолклор, пиянство и игра на роли. Моята задача е да извадя македонския човек от тези второстепенни същности и да го изправя директно пред вселената – пък да се справя с нея, както може. Искам да сложа край на детството му …

Ама не. Гоце, та Гоце!

Бил македонец.

На оная ми работа бил македонец.

Да се ​​каже, че е бил македонец в днешния смисъл, е като да каже, че е използвал смартфон, за да се свързва с Централния комитет.

Бил е българин.

Бил е македонец в смисъла, в който аз съм овчеполец.

Но какво от това.

Македонците правят голяма грешка, първо, когато автоматично обявяват българите, които са се борили за Македония, за македонци,  и второ, когато проектират сегашния характер на Македония в миналото и правят заключения за какво се е борил Гоце. И не само Гоце, но и всичките му приятели и съратници, тоест цялото ВМРО с цялото му обкръжение.

Всички са се борили за Македония като българска земя.

Веднъж написах:

Да вярваме, че ВМРО от София се е борело за независима Македония, е същото, като да мислим, че Александър Вучич от Белград е организирал УЧК за борба за независимо Косово!“

Второ: В дуела с История и с историческите си противници, македонецът редовно избира най-слабото за него оръжие – историческите факти!

Ако работата е сведена до строго фактологично изчистване на историята, а не за изграждане на синтез и ново начало, ние ще останем без нищо или почти без нищо. До 1941 година!

Тъжно е, разбира се, но по-малко сълзи ще ни причинят тези, които открито показват тази истина, отколкото онези, които я крият, независимо дали го правят, защото се страхуват от нея, или защото не разбират за какво става дума.

Така, както е тръгнало, аз съм почти сигурен, че българите ще ни помолят да им върнем Деня на революционната борба на македонския народ, т.е. деня на формиране на ВМРО като най-известната българска организация за освобождение на Македония.

С право!

Идеята на тези, които я обявиха за празник, беше да се постигне именно този ефект.

Когато сме затънали в калта на част от историята и сме я ползвали за нечиста легитимация на нашето съществуване, спасението не е в това да се инатим!

Българите грешат в някои политически, а и културни аспекти на проблема, но не и във фактологията.

Но фактологията не е всичко. Има едно чудно въображение, което може да бъде по-силно от фактите. Настояването за факти не прави България по-велика, а малка, провинциална, комплексирана страна, неспособна да схване новите реалности, новите моменти от историята и да разбере посоките на развитие. Фактите могат да се обърнат срещу българите и да ги представят като по-слабата страна. Съветвам ги да бъдат по-внимателни. Тъй както съветвам македонците да бъдат по-смели, по-отворени, особено в идеята, че са се конституирали като народ въпреки своята предвоенна история, а не с помощта на нея, защото с помощта на нея те само ще се препъват, както впрочем го правят.

Това е!

ВМРО е създадена като вътрешна организация за освобождението на Македония, за да предпази България от рисковете да бъде обвинявана в нарушаване на баланса, установен в Берлин след преразглеждането на споразумението от Сан Стефано, в полза на руските интереси, което тогава е било много важно.

Разделенията във ВМРО не са били на национална основа, както твърдеше македонската комунистическа историография, а за това дали България трябва да продължи да е предпазлива, или по-пряко да се намесва в Македония.

Разбира се, в организацията и около нея идеите за автономия на Македония постепенно узряват до идеи, близки до реалната независимост, и те стават причина за ожесточени сблъсъци с хиляди жертви.

ВМРО не участва в народоосвободителната борба и антифашистката революция не само защото с решението на българското правителство те са разпуснати като организация някъде през 1934 г., но и защото са смятали, че с българското си присъствие в Македония тяхната мисия е определено постигната.

В известен смисъл се радвам, че отиваме в посока, която потвърждава моята теза за фалшивия и крайно опасен мит за ВМРО като фундамент на (независима) Македония, за опасната и смъртоносна политическа концептуализация на този мит в образа на ВМРО ДПМНЕ. Драго ме е, че се приближаваме до осъзнаването, че цикълът ВМРО-Илинден е изчерпан или че е пред изчерпване и че без сериозно разрушаване на тази културно-чудотворна в идеологическо-политическо отношение планина не можем да вървим напред. Драго ми е, че се приближаваме до момента, в който най-накрая ще се разберем едни с други.

Не с българите и не с гърците.

Трябва да отстояваме факта, че сме построили нация, а не да търсим чуждата или в най-добрия случай проблематичната историческа основа, която сме преодолели. Когато казвам, че трябва да преодолеем вампирясването си, не мисля, че чудовището трябва да бъде изхвърлено от нашето въображение. Не, просто трябва да престанем с нашите политически амбиции да го реализираме. Това ще е достатъчно и тук българите могат да ни помогнат с цял ТИР, пълен с документи.

Етикети: * *