Да защитиш достойнството на страната си

преди 8 месеца

Държавникът, ударил по масата, е далеч по-уважаван от други, които на всичко викат „йес”.

Мевлют Чавушоглу

Турция едва ли е чувала подобно изказване от български премиер като това на Бойко Борисов след инфарктната среща с турския вицепрезидент Октай в Букурещ през нощта срещу 30 март:

„Не считам, че е повече нужно едно и също нещо да говорим. Много ясен бях, че честта и достойнството на една държава не могат да се измерват с никакви други ползи. Пет часа обяснявам кое е натиск, кое е ситуация… Те твърдят обратното. Повече няма какво да изясняваме. Те, техният въпросен външен министър казва, че ни е оказал натиск, за да се приеме Закона за вероизповеданията, което е лъжа. Така че това съм защитавал, не се разбрахме за съжаление.  Ядосан съм от това непремерено изказване на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу, че след тяхна намеса е променен Законът за вероизповеданията у нас. То е категорично неприемливо, не само че е неприемливо, но и не е вярно.”

Ето какво е казал външният министър Мевлют Чавушоглу в публична реч в сряда в град Текирдаг:

„Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“.

Какво тук е извадено от контекста, както претендират турците?

Впрочем да се очаква извинение от Турция е все едно да чакаш такова от Русия за каквото и да било. В тези страни битува имперското чувство за непогрешимост.

Струва си да се припомнят няколко от малкото случаи, когато български държавник е показал характер в защита на достойнството на страната ни.

В Ню Йорк през септември 2011 г.  Бойко Борисов демонстрира висш пилотаж в дипломацията, нещо, което малцина български политици са показвали.

Ето историята. В тузарския хотел “Уолдорф Астория” тече Втората балканска среща на лидерите под егидата на тогавашния турски президент Абдуллах Гюл. В балната зала са президентите на Македония, Черна гора, Косово, Босна, премиерите на България, Албания и Словения, външните министри на Румъния, Гърция, Хърватия, губернаторът на Ню Йорк, бизнесмени от САЩ и особено много от Турция.

Турският президент закъснял и когато влязъл, вече говорел един от балканските лидери. При появата на Гюл гостите станали на крака, обсипали го с бурни овации, в залата настъпила еуфория. Президентът на Македония Георги Иванов и албанският премиер Сали Бериша се втурнали да го прегръщат.

Но не и българският премиер, който не мръднал от мястото си. Следва голям конфуз, организаторите на вечерята разместили азбучния ред на изказванията, дали веднага думата на Борисов, той поздравил българския народ за Деня на независимостта 22 септември, обещал на онези страни от региона, които още не са в ЕС, да им помага да влязат и след като влязат, пожелал на всички приятна вечер, отишъл при Гюл и му заявил, че “има по-важна работа” и няма да остане на вечерята. Е, този път турският президент скочил да го изпраща и прегръща. 

Може да бъдат приведени още примери – за съжаление не толкова много, как български политици  защитават българското.

През 1999 г. в разгара на югокризата на посещение в България е първият помощник-държавен секретар на САЩ Строуб Талбът. Приема го премиерът Иван Костов. Американецът настоява в България да бъдат настанени 50 000  бежанци от Косово. Костов отказва. Тогава Талбът пуска в ход заплахата, че президентът Клинтън лично настоява за това. Българският премиер директно му заявява: „Върнете се във Вашингтон и предайте на президента Клинтън, че докато Иван Костов е министър-председател на България, не 50 000, а нито един косовар няма да бъде допуснат”. Служители от МС разправяха, че виковете на Талбът огласяли сградата на „Дондуков” 1.

През последните години на ХХ век ЕС не си даваше много зор да приема нови страни-членки. Костов поиска вместо общи фрази и принципни обещания на България да бъде представен ясен график за присъединяване с времеви хоризонт, по-къс от 10 години. „С по-дълъг график моето поколение не може да бъде мотивирано”, каза Костов на икономически форум в Залцбург. И малко след това започнаха преговорите по присъединяването.

Президентът Петър Стоянов отказа интервю на в. „Чикаго трибюн”, докато в прогнозата му за времето не се появи София, защото според този „трибюн“ Европа свършваше до Белград. И в прогнозата се появи София.

Април 1993 г. Във Вашингтон тече церемонията  по откриването на мемориала за жертвите на холокоста. Президентът Клинтън чете списък на държавите, спасили своите евреи от нацистките концлагери. Не споменава България, президентът Желю Желев напуска залата, вицепрезидентът Ал Гор се втурва след него да му се извинява и да го моли да се върне обратно. Желев поставя условие – ще се върне, но ако Клинтън прочете отново списъка с България в него. Така и става.

На обратния полюс е случката с премиера Сергей Станишев през април 2009 г. при посещението му в Русия. Тогавашният  руски президент Дмитрий Медведев съвсем неочаквано отложи срещата си със Станишев, без да бъде посочена официална причина. От страна на България не последва никакъв коментар или обяснение, а заради неочакваната промяна в програмата си, вместо на среща с Медведев Сергей Станишев отишъл в книжарница, където си купил атлас.

Това е положението. Има моменти, когато нарушаването на протокола, повишаването на тон и малко по-остър език от страна на политици от „по-малките” държави са необходими, за да бъде защитено достойнството на страната.

И като че ли държавникът, нарушил протокола и ударил по масата, е далеч по-уважаван от други, които на всичко викат „йес”. Това поведение се определя с една дума, която се римува с пилотаж, но няма нищо общо с него.

Етикети: * * * *